Ако Google беше супермаркет, щяхме да избягаме

Скорошното напрежение около тарифните войни със Съединените щати накара публичните институции, частните компании и отделните хора да се замислят върху избора си на дигитални услуги, голяма част от които идват от САЩ. Ако тази несигурност не беше достатъчна мотивация, нарастващите разходи за системите (които на практика действат като монополи), контролиращи всичко – от самозапалващата ни лампа до здравната ни система – също ни подтикнаха да се замислим дали да не преминем към европейски ИТ решения или поне към решения с отворен код.

Към личен дигитален суверенитет

За мен тази геополитическа несигурност беше тласъкът към дигитален суверенитет, който ме накара да направя първата крачка към нещо, което отдавна исках: да направя дигиталните си действия свои. Затова изтрих браузъра на Google, замених го с френския Vivaldi и смених Google Maps с програмата с отворен код Organic Maps. Много решения вече бяха взети вместо мен – в света на монополите бях загубил част от автономията си. Ето само няколко примера:

Когато купих компютъра си Lenovo, Windows вече беше инсталиран и това беше доста удобно – не се наложи да мисля изобщо. И както е удобно за мен да се нося по течението заедно с милиардите други потребители на Windows, така е удобно и за технологичния гигант Microsoft.

От леност запазвам и интернет браузъра Edge на Microsoft, който автоматично използва търсачката Bing, а тя автоматично идва с новини на началната страница от MSN – също собственост на Microsoft. В разочарованието си отварям Word, за да напиша мнение, само за да си припомня, че и Word е собственост на Microsoft.

Новините в MSN за щастие толкова рядко са релевантни, че трудно могат да бъдат определени като политически. Но не е нужна голяма фантазия, за да си представим, че ако Microsoft беше собственост, например, на Илон Мъск или Рупърт Мърдок, тогава MSN можеше да бъде заменен с Twitter, Fox News или Wall Street Journal.

За щастие имам и други устройства освен компютъра си, затова си купих телефон Samsung – и тук не ми се наложи да мисля за нищо. Просто се облегнах назад, докато Samsung изтегли операционната система Android на Google, а „за мой късмет“ Android автоматично изтегли Play Store… който също е собственост на Google. И това не е единственото нещо, което се изтегля автоматично – има още Google Browser, Google Drive, Google TV, Google Meet, Google Photos, Gmail и Google Maps. Дигиталните съображения и свободният избор са се превърнали (и отдавна са) в нещо от миналото.

Не е изненадващо, че през 2021 г. Google стои зад 10% (50) от 500-те най-изтегляни приложения, като всички приложения в топ 10 са негови. Тези 50 приложения на Google са изтегляни средно по 2,7 милиарда пъти – средно четири пъти повече от останалите 450 приложения. Освен това услугите на Google от трети страни присъстват в 88% от 1 милионте най-популярни приложения в Google Play (Lai & Flensburg: „Invasive Species of the App Eco System“).

Ако Google беше супермаркет

Монополът на технологичните гиганти се е превърнал в нещо всекидневно за нас и изглежда напълно естествен – защото всичко друго би било неудобно. Но нека дам няколко примера/метафори, които поставят това в перспектива.

Отивате да пазарувате в Netto (Google Play). Разбира се, бихте могли да отидете в друг магазин, но всъщност не познавате други, а дори и да ги познавахте, щеше да трябва да създадете потребителски профил и още една нова парола, преди портиерът да ви пусне вътре. Затова избирате Netto. Веднага щом влезете, служител слага в кошницата ви мляко, брашно и тоалетна хартия (Gmail, Google Maps и т.н.). Не се замисляте, защото така или иначе са ви нужни, и съответно не мислите за факта, че тези стоки са произведени от Netto (Google). Продължавате в магазина – хилядите артикули (приложения) по рафтовете ви дават фантастичната илюзия за свобода, която ви кара да забравите, че са внимателно подбрани от Netto (Google). Купувате плодове и зеленчуци, за които виждате, че не са произведени от Netto; това, което не виждате, е, че семената са разработени в сътрудничество с Netto, а пестицидите (услуги на трети страни) по повърхността им са произведени от Netto.

Тази реалност може да е трудна за възприемане, но тя съществува и ние я допускаме, защото досега не сме се подготвили за алтернативата. Така технологичните гиганти получават специален монопол, който никога не бихме позволили на други индустрии.

Какво можем да направим?

Не сме напълно безпомощни – имаме избор. Избор, който е изключително неудобен и който ще направи ежедневието ни по-трудно в близко бъдеще. Но в това неудобство се крият предимства. Не само се откъсваме от тиранията на монопола и насърчаваме свободния пазар и демокрацията, но вярвам и че обмисленият избор на „технологично връщане назад“ може да донесе личен напредък.

Програмата с отворен код Organic Maps не е толкова функционална и интуитивна като Google Maps, но в свят, в който сме свикнали винаги да получаваме бързия отговор и да имаме достъп до всичко, има освобождаване в това да бъдем принудени да се ограничаваме.

В когнитивната психология важен елемент за благополучието на хората е активно да мислим за действията и мислите си и да не им позволяваме те да ни контролират – независимо дали става дума за миене на зъбите с противоположната ръка или за използване на приложение, което се усеща като работа с лявата ръка. Това укрепва мозъка ни – психически и физически. Както в реалния, така и в дигиталния ни живот, автономията предпазва от тревожност и депресия.

Затова бих твърдял, че когато избираме програми, които са по-малко удобни и интуитивни, гарантираме, че това е активен избор. Всеки път, когато използвам Organic Maps, си задавам въпроса: „Щеше ли да е по-лесно с Google Maps?“ Тук подчертавам думата „замислям се“, защото именно тази рефлексия ни развива не само като дигитални граждани, но и като самостоятелно мислещи, критични личности.

Отвореният код укрепва не само свободния пазар и демокрацията, но и нас като индивиди. Ако нямаме свободен избор и свободна мисъл, какво означава това за статута ни като личности и как влияе на качеството ни на живот?

Моите бъдещи амбиции

Надявам се след няколко години да мога да ви разкажа как ProtonMail е заменил Gmail, Linux – Windows, а Word е отстъпил място на Overleaf. Надявам се на Европейски съюз, който не се страхува от дигитална война със Съединените щати. Надявам се на свободен пазар, в който отделни компании не изкупуват конкурентите си, за да поддържат илюзията за свободен избор; в който компаниите виждат полза в споделянето на знания и отварянето на API в полза на всички. И най-вече се надявам, че ние, като граждани, ще си върнем свободата на избор, индивидуализма си и с това – психичното си благополучие.