БЪЛГАРИЯ — РЕГУЛАТОРНИЯТ ПЕЙЗАЖ В ОБЛАСТТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ
Подходът на България към регулирането на изкуствения интелект (ИИ) се характеризира с двоен фокус върху европейската интеграция и развитието на конкурентна национална цифрова екосистема. Като член на Европейския съюз, регулаторната философия на България е дълбоко вкоренена в концепцията за \“Trustworthy AI“, която подчертава, че ИИ системите трябва да бъдат законни, етични и стабилни. Основният документ за този подход е Концепция за развитие на изкуствения интелект в България до 2030 г., приета от Министерския съвет през декември 2020 г. Този документ е стратегически , позиционирайки ИИ не само като технически инструмент, но и като основен двигател на социално-икономическата трансформация и административната модернизация. Българското правителство счита, че ИИ е от съществено значение за преодоляване на цифровото разделение с други държави членки на EС, измерено чрез индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Зрелостта на ИИ-пейзажа в България е напреднала от теоретични рамки на високо равнище до конкретни оперативни пътни карти. Първоначално Българската академия на науките (БАН) изигра ключова роля при изготвянето на националната рамка, която оттогава е приета и разширена от различни министерства. Днес Министерството на електронното управление (MEG) служи като централен координиращ орган за националната ИИ политика . Стратегията на България е все по-фокусирана върху практическото изпълнение, за което свидетелства проектът на Национална стратегия за АИ за 2025 г. и създаването на специализирани изследователски институции като Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT). Това развитие отразява преминаването от общи цели за цифрова трансформация към специфични, основани на риска регулаторни изисквания, които са в съответствие с променящите се правни стандарти на ЕС. Освен това българското правителство подчерта значението на езиковия суверенитет, като подкрепи разработването на национални големи езикови модели, за да се гарантира, че ИИ услугите са достъпни и културно значими за българските граждани.
Регулаторен подход
България прилага хибриден регулаторен подход, който съчетава хоризонтални, междусекторни правила с нововъзникващи секторни стратегии. Хоризонталният слой е доминиран от Закона за ИИ-ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1689), който е пряко приложим в България. С този регламент се въвежда строга система за класификация, основана на риска, варираща от забранени практики (като например социално оценяване) до високорискови системи (като тези, използвани в критичната инфраструктура или правоприлагането) и приложения с минимален риск. Тази хоризонтална рамка гарантира еднакво равнище на защита на основните права и безопасност във всички отрасли. В допълнение към това България разработва секторни политики, най-вече в областта на образованието, където в проект на стратегия се предлагат специфични нива на риск за педагогическите инструменти и административната автоматизация в училищата. Разграничението между обвързващ закон и акт с незадължителна юридическа сила е от решаващо значение в българския контекст. Докато законодателният акт на ЕС предвижда обвързващи правни изисквания и санкции, националните документи като Цифрова трансформация на България 2020-2030 и Национална програма Цифрова България 2025 функционират като инструменти за стратегическа координация. Тези политики с незадължителен характер насочват публичните инвестиции, приоритетите в областта на обществените поръчки и междуведомственото сътрудничество. Въпреки това неотдавнашните законодателни инициативи, като например проектът на закон за ИИ, представен от партията „Да, България“ в края на 2025 г., предполагат преминаване към кодифициране на механизмите за правоприлагане на национално равнище и структурите за подкрепа, които надхвърлят основните изисквания на правото на ЕС, по-специално по отношение на използването на публични архиви за обучение на местни ИИ модели . Този подход има за цел да балансира необходимостта от строги стандарти за безопасност с желанието за насърчаване на жизнена местна ИИ екосистема на , която може да се конкурира в световен мащаб.
Ключово законодателство
Законодателната среда в България обединява европейските регулации и националните стратегически инициативи. В основата е Регламент (ЕС) 2024/1689 , който служи като основна обвързваща правна рамка. С него се установяват всеобхватни категории риск, забранени практики и задължителни изисквания за високорисковите ИИ системи, като се гарантира, че всички ИИ-системи, внедрени в България, отговарят на строги стандарти за безопасност и етика. В подкрепа на това е Концепцията за развитие на изкуствения интелект в България до 2030 г., основополагащ документ за националната политика, приет от Министерския съвет през 2020 г. В тази концепция се определят стратегическите стълбове за научните изследвания, инфраструктурата и етиката на ИИ, като се предоставя дългосрочна визия за технологичния напредък на страната Друг критичен компонент е цифровата трансформация на България за периода 2020—2030 г. — междусекторна стратегия, която интегрира ИИ в по-широкия национален цифров преход и развитие на инфраструктурата. Това се допълва от Националната програма „Цифрова България 2025“, която действа като пътна карта за модернизиране на обществените услуги и цифровите умения, включително специфични мерки за киберсигурност и иновации в областта на ИИ. Наскоро проектът на национална стратегия за изкуствения интелект (предложение от 2025 г.) беше въведен като актуализирана оперативна пътна карта, предназначена да превърне концепцията от 2020 г. в конкретни действия, приведени в съответствие със Закона на ЕС за изкуствения интелект. Накрая, проектът на стратегия за изкуствения интелект в българското образование (2025 г.) представлява специализирана политическа рамка, насочена към безопасната и етична интеграция на ИИ в училищата и университетите, като подчертава ангажимента на България да подготви работната си сила за бъдеще, ръководено от ИИ.
Управление и правоприлагащи органи
Управлението на ИИ в България е многопластова архитектура, предназначена да осигури междуведомствена координация и експертен надзор. Министерството на електронното управление (MEУ) е водещият изпълнителен орган, отговарящ за координирането на националната политика на ИИ и интегрирането на ИИ в услугите на електронното управление. MEУ работи в тясно сътрудничество с Министерството на иновациите и растежа (MИР), което се фокусира върху икономическите аспекти на ИИ, включително подкрепата за МСП и мобилизирането на финансиране от ЕС. За да се гарантира научна строгост, Българската академия на науките (БАН) и Институтът по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) предоставят техническа експертиза и допринасят за разработването на национални езикови модели и етични насоки. Изпълнение се разпределя между няколко компетентни органа в зависимост от естеството на приложението на ИИ. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) остава основният пазител на ИИ системите , които обработват лични данни, като гарантира спазването както на ОРЗД, така и на Закона за защита на личните данни. Съгласно Закона за ал. 1 на ЕС от България се изисква да определи национален координатор по ал. 1 и орган за надзор на пазара. Очаква се тези роли да бъдат изпълнявани от специализирани звена в рамките на Министерството на електронното управление или от специална нова агенция, която ще има правомощия да инспектира високорискови системи, да разпорежда изтеглянето на продукти, които не отговарят на изискванията, и да се координира с европейския ИИ офис. Тази управленска структура е проектирана да бъде гъвкава, което позволява на правителството да реагира бързо на технологичния напредък, като същевременно поддържа високо ниво на обществено доверие.
Санкции & изпълнение
Санкциите за неспазване на наредбите на ИИ в България се уреждат основно от многостепенната структура, установена в Закона за ИИ. За най-тежките нарушения, като например използването на забранени практики (напр. неразрешено биометрично наблюдение или социално оценяване), на субектите могат да бъдат наложени административни глоби в размер до 35 000 000 EUR или 7 % от общия им годишен световен оборот, в зависимост от това коя от двете суми е по-висока. Нарушенията на задължения, свързани с високорискови ИИ-системи или изисквания за прозрачност, могат да доведат до глоби в размер до 15 000 000 EUR или 3 % от оборота. За предоставянето на подвеждаща информация на регулаторните органи могат да бъдат наложени глоби в размер до 7 500 000 EUR или 1 % от оборота. Тези санкции са предназначени да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, със специфични съображения за МСП и стартиращите предприятия, за да се гарантира, че регулаторната тежест не задушава иновациите. Освен финансовите санкции българските правоприлагащи органи имат правомощието да налагат корективни мерки, включително спиране на внедряването на системата ИИ или задължително изтегляне на продукт от пазара. Правната рамка също така гарантира, че лицата, увредени от системите ИИ, имат достъп до средства за правна защита. Жалбите срещу решенията на националните регулаторни органи като КЗЛД или бъдещия орган за надзор на пазара се разглеждат чрез българската административна съдебна система, която осигурява стабилен механизъм за правна защита.
Освен това в проекта на национално законодателство, предложен през 2025 г., се предлага създаването на канали за подаване на сигнали за нередности и конкретни пътища за отстраняване на нарушения на основните права, причинени от автоматизирани системи за вземане на решения в публичния сектор, като се гарантира, че гражданите са защитени от алгоритмични предубеждения и грешки.
Рамка за защита на данните
Рамката за защита на данните в България се основава на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД), който се допълва от националния Закон за защита на личните данни. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е независимият надзорен орган, който отговаря за наблюдението на спазването. В контекста на ИИ КЗЛД подчертава необходимостта от оценки на въздействието върху защитата на данните (ОВЗД) за високорискови дейности по обработване. Българската рамка включва и конкретни гаранции за обработването на чувствителни данни, като биометрични и здравни данни, които често се използват в ИИ приложенията . Стратегията на България за данните се фокусира и върху концепцията за отворени данни и създаването на общи пространства на данни. В стратегията Цифрова трансформация 20-30 се очертават мерки за отключване на стойността на данните от обществения сектор, като същевременно се поддържат строги стандарти за неприкосновеност на личния живот. Това включва прилагането на принципите FAIR (Findable, Accessible, Interoperable, and Reusable) за споделяне на данни. Националната политика насърчава използването на техники за анонимизиране и псевдонимизиране, за да се улесни обучението на ИИ, без да се компрометира личната неприкосновеност. Освен това в проекта на образователната стратегия за ИИ се подчертава необходимостта от засилена защита на данните на децата, включително местни изисквания за пребиваване на данните и строги ограничения за профилирането в рамките на образователната среда. Този всеобхватен подход гарантира, че развитието на ИИ в България е изградено върху основата на неприкосновеността на личния живот и суверенитета на данните, насърчавайки общественото доверие в новите технологии.
Специфични за сектора правила
Въпреки че хоризонталните правила осигуряват базово равнище, България все повече разработва специфични за сектора насоки за ИИ. В сектора на здравеопазването, националната ИИ концепцията определя диагностиката и персонализираната медицина като основни приоритети. Регулаторният акцент тук е върху гарантирането на безопасността и клиничната валидност на медицинските ИИ изделия , като се привежда в съответствие с Регламента за медицинските изделия. В селскостопанския сектор правителството насърчава интелигентното земеделие чрез пилотни програми, които използват ИИ за мониторинг на културите и оптимизиране на ресурсите. Тези инициативи често се подкрепят от Министерството на земеделието и храните и са предмет на специфични екологични стандарти и стандарти за обмен на данни. Най-развитата секторна рамка понастоящем е в областта на образованието. Проектът на Стратегия за развитие и интеграция на ИИ в българското образование (2025 г.) предлага цялостен набор от правила за училищата и университетите. Това включва класификация на образователните ИИ приложения по риск, задължителни изисквания за вземане на решения с високи залози (като оценяване или приемане) и национален регистър на одобрените ИИ инструменти. По подобен начин в сектора на публичната администрация Министерството на електронното управление е издало насоки за използването на ИИ в административните услуги, насочени към прозрачността, обяснимостта и предотвратяването на предубеждения в автоматизираните процеси на вземане на решения, засягащи правата на гражданите. Тези специфични за сектора правила са предназначени за справяне с уникалните предизвикателства и възможности на ИИ в различни области, като се гарантира, че технологията се внедрява по начин, който е едновременно ефективен и социално отговорен.
Международно привеждане в съответствие
Регулаторната рамка на България е разработена така, че да бъде напълно оперативно съвместима с международните стандарти, особено тези на Европейския съюз и ОИСР. Като държава — членка на ЕС, България участва в Европейския съвет по изкуствен интелект и координира националните си инвестиции чрез координирания план на ЕС за изкуствения интелект. Това привеждане в съответствие гарантира, че българските доставчици на аудио-визуални услуги имат достъп до цифровия единен пазар, без да се сблъскват с фрагментирани регулаторни пречки. Страната също така се придържа към Препоръката на Съвета на ОИСР относно изкуствения интелект, която насърчава ориентирания към човека, надежден ИИ и международното сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност. Отвъд ЕС, България се стреми да се позиционира като регионален център за високи постижения на ИИ в Югоизточна Европа.
Европа. Това се доказва от участието й в трансгранични инициативи и европейски цифрови иновационни центрове (EDIH). Създаването на INSAIT в София, в партньорство с водещи швейцарски технически университети (ETH Цюрих и EPFL), демонстрира ангажимента на България за международно научно съгласуване на високо ниво.Националните стратегии изрично посочват необходимостта България да допринесе за усилията за глобална стандартизация, като гарантира, че разработените в България ИИ модели, като националния езиков модел BgGPT, отговарят на международните критерии за стабилност, киберсигурност и етично съгласуване. Тази международна перспектива е от решаващо значение за амбицията на България да се превърне в лидер в световната икономика, привличайки инвестиции и таланти от цял свят.
Бъдещо развитие
През следващите няколко години ще се наблюдава значително разширяване на регулаторната инфраструктура на България, тъй като страната напълно ще приведе в действие Акта на ЕС за изкуствения интелект. Ключов предстоящ етап е официалното определяне на националния координатор за ИИ и създаването на национален съвет за ИИ. Този орган ще бъде натоварен със задачата да наблюдава изпълнението на националната стратегия за ИИ за 2025 г. и да координира между различните секторни министерства. Очаква се законодателната дейност да достигне своя връх през 2026 г., тъй като правителството финализира хоризонталния Акт за ИИ, предложен от парламентарните групи, който има за цел да осигури допълнителни национални гаранции и стимули за научните изследвания в областта на ИИ, използващи публични архиви. В секторната област основното внимание ще бъде насочено към окончателното приемане и прилагане на стратегията „ИИ в образованието“. Това ще включва създаването на национална рамка за компетентностите на учителите и стартирането на регионални пилотни програми за обучение с помощта на ИИ. Освен това се очаква Министерството на електронното управление да публикува актуализирани насоки за обществените поръчки за ИИ в публичния сектор, като наблегне на решенията и използването на модели с отворен код. С развитието на технологията ИИ България предвижда и необходимостта от нови правила по отношение на генеративния ИИ и дълбоките фалшификати, особено в контекста на защитата на демократичните процеси и борбата с дезинформацията, както е посочено в стратегията „Цифрова трансформация 2030“. Тези бъдещи развития отразяват проактивната позиция на България във формирането на регулаторната среда в подкрепа както на иновациите, така и на защитата на основните ценности.
Основни регламенти- виж англ оригинал
Правоприлагащи органи- виж англ оригинал
