Други

Интернет е децентрализирана мрежа от мрежи, чиято структура и управление от самото начало са резултат от съвместната работа на различни заинтересовани страни – правителства, частни компании, техническата общност и гражданското общество. Това многообразие води до продължаващ глобален дебат: трябва ли държавите да имат водеща роля в управлението на интернет или всички заинтересовани страни да участват на равни начала?

Два противоположни подхода

Съществуват два основни модела за управление на интернет: многостранният, при който държавите доминират процеса, и моделът на множество заинтересовани страни, при който правителства, частен сектор, технически експерти и граждански организации работят заедно.

Европейският съюз (ЕС) е твърд поддръжник на втория модел. Той настоява за отворен, свободен и нефрагментиран интернет, в който участниците имат равен глас. Обратно, държави като Китай и Русия подкрепят модела на централизирано управление, където държавата упражнява по-голям контрол над съдържанието, инфраструктурата и правилата на интернет в рамките на своите граници.

Основни участници и организации

Управлението на интернет се извършва от разнообразни организации. Сред тях:

• ICANN – отговаря за разпределението на домейни и IP адреси, развива политики чрез консенсус между глобални участници.

• IETF – определя основни интернет протоколи чрез отворени работни групи.

• ISOC – подкрепя интернет като отворено, глобално и безопасно пространство.

• W3C – разработва стандарти за уеб технологиите, като HTML и CSS.

• ITU (агенция на ООН) – регулира радиочестоти, сателитни орбити и развива международни телекомуникационни стандарти.

• IGF – форум без право на вземане на решения, който обединява участници за диалог относно интернет политики.

ЕС като гарант за свободен интернет

ЕС е сред най-активните защитници на отворен интернет. Регламентът за неутралност на мрежата забранява блокиране, забавяне или приоритизиране на интернет трафик. Съюзът подкрепя и нови закони като Digital Services Act и Digital Markets Act, насочени към защита на потребителите и конкуренцията в дигиталната среда.

ЕС участва активно в международни диалози, включително в рамките на Съвета ЕС-САЩ по търговия и технологии, и настоява за международни правила, които да гарантират основни права онлайн.

Предизвикателствата на авторитарните визии

Китай и Русия се стремят към създаването на „суверенен интернет“, като ограничават достъпа до съдържание, следят активността на гражданите и изграждат собствена техническа инфраструктура. Китай дори предложи редизайн на интернет протоколите чрез проекта „нов IP“, който според експерти може да позволи централен контрол върху онлайн комуникациите. Предложенията на Huawei, макар и отхвърлени, продължават да се появяват под нови имена като IPv6+.

Подобни инициативи крият риск от фрагментация на интернет – възникване на паралелни „интернети“ с несъвместими протоколи, което би затруднило свободния обмен на информация, международната търговия и глобалната киберсигурност.

Глобалният дигитален договор и бъдещето

През 2024 г. ООН прие Глобален цифров договор (GDC), който очертава принципи за сигурен, свободен и приобщаващ интернет. Макар договорът да подкрепя подхода на множество заинтересовани страни и да се противопоставя на ограничаването на достъпа до интернет, някои критици посочват, че процесът по създаването му е бил доминиран от държавите, а финансирането на IGF остава доброволно и нестабилно.

Заключение

Управлението на интернет е динамичен и политически зареден процес. Различията между визиите на демократичните държави и авторитарните режими поставят на изпитание бъдещето на глобалната мрежа. ЕС играе водеща роля в отстояването на свободен и отворен интернет, като залага на прозрачност, участие и отговорност. Продължаващото сътрудничество между участниците и укрепването на форумите за диалог са ключови за предотвратяване на дигитална фрагментация и за гарантиране на интернет като общо благо за всички.