Единното разрешение за пребиваване и работа е вид разрешение, което позволява на чужденци от трети страни (извън ЕС) да пребивават законно в България въз основа на трудов договор с български работодател. За разлика от Синята карта на ЕС, то не изисква кандидатът да е висококвалифицирано лице.
Единното разрешение за пребиваване и работа (URWR) се издава от Министерството на вътрешните работи на България, при условие че са изпълнени определени изисквания, като например:
- Представяне на валиден трудов договор;
- Доказателство, че работодателят е публикувал обявата за работа на местни и национални платформи за заетост;
- Обосновка защо работодателят не желае да наеме български гражданин;
И други необходими документи за процедурата.
Единното разрешение за пребиваване и работа е валидно до 3 години, но може да бъде издадено и за по-кратък срок, ако трудовият договор е за по-кратък период от време.
Как да получите достъп до българския пазар на труда?
За да има достъп до българския пазар на труда, чуждестранен гражданин от трета държава (извън ЕС) трябва да си осигури работа при български работодател. За целта кандидатът:
- Трябва да проучи възможностите за работа на български платформи за заетост и да кандидатства за публикувана обява за работа;
- Кандидатът трябва да се увери, че описанието на обявата за работа съответства на неговото образование (ако такова се изисква от работодателя) и/или професионален опит.
Това може да се докаже чрез предоставяне на легализирани и преведени документи за дипломи, сертификати, квалификации и съответните национални документи, доказващи професионален опит.
Заявлението с пълния набор от необходими документи трябва първо да бъде подадено пред Службата по миграция и това обикновено се прави или от упълномощено лице, или от работодателя.
Службата по миграция препраща подаденото заявление до Агенцията по труда, където властите решават за всеки отделен случай дали кандидатът има основания да му бъде предоставен достъп до българския пазар на труда. Агенцията по труда събира информация за работодателя чрез Националната агенция по приходите, Българската търговско-промишлена палата, Търговския регистър и др. и издава становище до Службата по миграция относно позицията си дали кандидатът отговаря на изискванията, за да стане част от работната сила в България.
Присъединяването към българския пазар на труда дава на кандидатите достъп до здравната система в България, както е предвидено в най-новите изменения в законодателството за разрешителните за работа. За допълнителна информация относно последните промени в законодателството, моля, кликнете here.
Срок за кандидатстване
Приблизително 1 месец след подаване на заявлението, Службата по миграция издава първоначално одобрение на случая на кандидата. От момента на получаване на първоначалното одобрение кандидатът има срок от 20 дни, за да кандидатства за виза D, за да може да влезе в България.
В рамките на 14 дни от влизането в България кандидатът трябва да се яви пред Службата по миграция, за да представи визата си. Освен това, в рамките на 7 дни от започване на работа, работодателят е длъжен да уведоми Агенцията по труда относно трудовия статус на кандидата.
Целият процес на кандидатстване не трябва да отнема повече от 2 месеца. Само ако конкретният случай е особено сложен, миграционните власти могат да удължат този срок с допълнителни 2 месеца.
Визата за цифров номад в България
Към края на юни 2025 г. България официално се присъедини към списъка с държави, предлагащи виза за цифров номад, отваряйки врати за дистанционни работници и фрийлансъри от цял свят. Тази промяна създава нови възможности за професионалисти, които искат да живеят в България, докато работят за клиенти или компании в чужбина.
Какво представлява българската виза за цифров номад?
Новата виза и разрешение за пребиваване позволяват на граждани извън ЕС/ЕИП/Швейцария, занимаващи се с дистанционна работа, да пребивават законно в България до две години. Тя е предназначена за лица, чиито професионални дейности се извършват изцяло онлайн за чуждестранни работодатели или клиенти.
Кой отговаря на условията за виза за цифров номад?
Съгласно Закона за чужденците в България, цифров номад е чуждестранен гражданин, който попада в една от следните категории:
Дистанционно работещ служител
Има валиден трудов договор с компания, регистрирана извън ЕС/ЕИП/Швейцария и предоставя услуги онлайн. Договорът трябва да остане валиден поне толкова дълго, колкото е валидно разрешението за пребиваване.
Собственик на бизнес или акционер
Действа като собственик, директор или акционер (притежаващ поне 25% от акциите) в чуждестранна компания, която предоставя онлайн услуги изключително извън България.
Фрийлансър или независим изпълнител
Предоставя онлайн услуги поне една година преди кандидатстването и не работи с български клиенти.
Забележка: Във всички случаи услуги не могат да бъдат предоставяни на клиенти в България по тази виза.
Изисквания за доходи
Кандидатите трябва да докажат минимален среден годишен доход, равен на поне 50 минимални месечни заплати в България за предходната календарна година, базиран на брутния размер на доходите.
Забележка: Минималната месечна заплата за 2025 г. е в размер на 550 евро.
Продължителност на престоя
Визата за дигитален номад е валидна първоначално за една година и може да бъде удължена веднъж за още една година. След това кандидатите трябва да обмислят алтернативни възможности за пребиваване.
Защо България е привлекателна база за дистанционна работа?
Ниска цена на живот
Едно от най-големите предимства на България е нейната достъпност. В сравнение с други европейски горещи точки, можете да живеете комфортно, без да харчите цяло състояние всеки месец.
От 2026 г. България официално ще се присъедини към еврозоната, приемайки еврото за своя национална валута. Очаква се тази стъпка да донесе по-голяма финансова стабилност, по-лесни трансгранични транзакции и намалени разходи за обмяна на валута както за физически лица, така и за фирми. Тя също така ще засили позицията на България в рамките на европейския единен пазар, което ще я направи още по-привлекателна за чуждестранни инвеститори, предприемачи и дистанционни професионалисти, които обмислят преместване.
Интернет и споделени работни пространства
За цифровите номади надеждният интернет е неоспоримо условие, когато става въпрос за избор на следваща база. България предлага едни от най-бързите интернет скорости в Европа, с достъпни мобилни планове като бонус. София предлага повече от 30 споделени работни пространства, докато в Бургас, Варна и дори в ски курорта Банско също се разрастват общности за отдалечена работа. Има и споделени работни пространства, където можете едновременно да живеете и работите, докато пребивавате в България. Има всички условия, които бихте могли да пожелаете, за да продължите живота си по най-добрия възможен начин.
Най-добрите градове за дигитални номади в България
Всеки български град има своя собствена атмосфера, култура и дори микроклимат, така че си струва да помислите кой е най-подходящ за вашия начин на живот:
- София – Столицата и бизнес центърът, предлагащ най-добрата инфраструктура, голямо летище и оживена стартъп сцена. По-голямата част от бизнеса се развива тук, но както всичко, това има своите плюсове и минуси. Климатът е приятен, с четирите ясно изразени сезона, а планината е само на 20 минути с кола от центъра на града, лесно достъпна и с обществен транспорт.
- Пловдив – Очарователен културен град с артистична атмосфера, страхотни ресторанти и спокойна атмосфера. Ако сте по-скоро почитател на спокойствието, това е идеалното място за вас. През летните месеци става доста горещо, но плажовете на Гърция са наистина наблизо.
- Варна – Крайбрежен град, идеален за тези, които обичат плажа, но все пак искат достъп до градски удобства. Има оживена общност, както и много местни и международни фрийлансъри. Лятото е красиво, но зимите са малко ветровити заради морето.
- Банско – планински курорт, известен със ски спортовете и богатия си културен живот през цялата година – Банско Номад Фест, Джаз Фест, Световна купа по ски и много други, привличащи отдалечени хора от цял свят.
Култура, храна и начин на живот
България съчетава богата история с модерно, приветливо усещане. Храната е вкусна и достъпна, с местни фаворити като баница (тестена закуска), шопска салата и скара.
Страната предлага и вълнуващ нощен живот, релаксиращи спа курорти и безкрайни дейности на открито – от туризъм в Рила планина до почивка на брега на Черно море. Природата е красива и можете да намерите почти всеки възможен пейзаж и редовно да практикувате хобитата и интересите си.
Данъци и банкиране
Едно от най-големите финансови предимства на преместването в България е ниската данъчна ставка. Много номади решават да регистрират фирма в България поради атрактивната 10% плоска данъчна ставка. Също така, превръщането в данъчен резидент на България може да ви донесе и положителни резултати, когато става въпрос за данъчна оптимизация за вас като личност. Това може да бъде наистина полезно, особено когато искате да намалите тези разходи до минимум.
Откриването на местна банкова сметка може да е свързано с трудности, но много дигитални номади предпочитат да използват онлайн банкови решения за по-лесни и по-евтини международни транзакции.
Предизвикателства, които трябва да се имат предвид
Въпреки че България има много какво да предложи, има няколко неща, които трябва да се имат предвид, преди да вземете окончателното решение за преместване на себе си и бизнеса си:
- Езиковата бариера – английският е широко разпространен в по-големите градове, но в по-малките градове изучаването на основен български език ще ви е от голяма полза. Може би е добре да научите основен български, въпреки че не е най-лесният език.
- Бюрокрацията може да бъде досадна и понякога скъпа – документите за визи и разрешения за пребиваване могат да отнемат време, така че наличието на местен консултант е почти задължително. Дори и да имате роднина – свържете се с него и го помолете за подкрепа, в противен случай това може да бъде наистина трудно и отнемащо пари.
За цифровите номади, които обмислят новата виза за цифрови номади в България, страната предлага привлекателна комбинация от ниски данъци и постоянно разрастваща се предприемаческа мрежа. Тази виза улеснява фрийлансърите и дистанционните работници да се насладят на достъпния начин на живот, културното богатство и безопасните условия на живот в България, като същевременно разполагат с повече време и ресурси за инвестиране както в личностно, така и в професионално развитие.
Изкуственият интелект при набирането на персонал: ключови съображения за работодателите в България и ЕС
Изкуственият интелект все повече формира практиките за набиране на персонал, трансформирайки начина, по който организациите оценяват и подбират кандидати. Инструментите с изкуствен интелект предлагат базиран на данни и ефикасен подход за намиране на таланти, който обещава да рационализира процеса на наемане, да намали човешките пристрастия и да помогне на компаниите да идентифицират кандидатите бързо и точно.
В същото време, нарастващото използване на изкуствен интелект при набирането на персонал въвежда предизвикателства, като алгоритмични пристрастия, прозрачност и защита на личните данни, които изискват внимание и подчертават значението на спазването на регулаторните изисквания. Тъй като Законът на ЕС за изкуствения интелект (Регламент (ЕС) 2024/1020) определя по-строги стандарти, организациите в България и ЕС трябва да балансират ползите от технологичния напредък със справедливостта, прозрачността и зачитането на правата на кандидатите.
Тъй като изкуственият интелект става неразделна част от различни бизнес процеси, включително набирането на персонал, организациите в България и ЕС трябва да се ориентират в сложен регулаторен пейзаж. Два ключови регламента се прилагат за използването на системи с изкуствен интелект при наемане на персонал: Законът за изкуствения интелект (Регламент на ЕС 2024/1020) и Общият регламент относно защитата на данните (GDPR) (Регламент на ЕС 2016/679).
Системите с изкуствен интелект, предназначени за набиране или подбор на кандидати, са класифицирани като „високорискови“ съгласно Закона за изкуствения интелект. Следователно тяхното използване трябва да отговаря на строги изисквания за съответствие, предназначени да гарантират справедливост, прозрачност и защита на основните права.
Кой е отговорен?
Съгласно Закона за изкуствения интелект, организациите, използващи системи с изкуствен интелект (напр. работодатели и агенции за набиране на персонал), обикновено се считат за „въвеждащи организации“. Те обаче могат да бъдат прекласифицирани като „доставчици“ и да подлежат на по-строги задължения, ако:
- поставят името или търговската си марка върху високорискова система с изкуствен интелект, която вече е пусната на пазара или в експлоатация (освен ако договор ясно не възлага тези отговорности другаде);
- правят съществена промяна в системата; или
- променят предназначението на системата с изкуствен интелект.
Ключови задължения за съответствие за внедряващите организации
Въвеждащите организации на високорискови системи с изкуствен интелект за набиране на персонал трябва да спазват набор от задължения, които са в съответствие с изискванията на GDPR за автоматизирано вземане на решения и профилиране:
Задължения за прозрачност и уведомяване
- информират кандидатите и служителите, че са обект на високорискова система с изкуствен интелект преди внедряването;
- предоставят ясна информация за целта, възможностите и ограниченията на системата;
- осигуряват съответствие с изискванията за прозрачност на GDPR, включително правото на информация, достъп и оспорване на автоматизирани решения.
Задължения за човешки надзор:
- назначете обучен персонал с достатъчно правомощия да наблюдава системата с
изкуствен интелект;
- гарантирайте, че те могат да интерпретират резултатите и да се намесват или да спрат системата, ако е необходимо;
- надзорът трябва да бъде активен и информиран, а не формалистичен.
Задължения за качество на данните и намаляване на предубежденията:
- входните данни трябва да са релевантни, представителни и да намаляват предубежденията на етапа на внедряване, което може да наложи вътрешни одити или процедури за валидиране;
- препоръчително е да се провеждат одити за предубеждения, за да се гарантира, че данните не водят до дискриминационни резултати;
- спазвайте принципите на GDPR за минимизиране на данните и точност.
Задължения за технически и организационни мерки:
- използвайте системата само съгласно инструкциите на доставчика (нарушаването на това може да доведе до квалифициране на внедрителя като доставчик);
- внедрете предпазни мерки за предотвратяване на злоупотреба или нежелани последици;
- спрете работата, ако системата представлява риск или неизправности, и информирайте доставчика, дистрибутора и съответния орган за надзор на пазара.
Задължения за водене на записи и мониторинг:
- поддържайте дневници на системните операции поне шест месеца (ако дневниците са под контрола на внедрителя);
- непрекъснато да наблюдава производителността, за да открива аномалии или рискове и да информира доставчиците;
- да сътрудничи с органите за надзор на пазара и да предоставя документация при
поискване.
Задължения за оценка на въздействието:
- преди първата употреба, да извърши оценка на въздействието върху основните права
като част от оценката на въздействието върху защитата на данните. Внедрителят може да разчита на предварително проведени оценки на въздействието върху основните права или съществуващи оценки на въздействието, извършени от доставчика.
Задължения за грамотност и обучение в областта на ИИ:
- да предприеме мерки за осигуряване на достатъчно ниво на грамотност в областта на
ИИ сред персонала и други лица, занимаващи се с експлоатацията и използването на системи с ИИ. Целият персонал, участващ в операции с ИИ, трябва да премине адекватно обучение.
Спазване на правата на кандидатите съгласно GDPR
Внедрителите трябва да спазват правата на кандидатите съгласно GDPR, по-специално тези в член 22, който предоставя на лицата защита срещу това да бъдат обект на решения, основани единствено на автоматизирана обработка. Когато такава обработка е разрешена, на кандидатите трябва да се гарантира:
- правото на човешка намеса;
- правото да изразят своята гледна точка; и
- правото да оспорят решение.
Тези предпазни мерки са особено важни при набирането на персонал, където решенията, основани на ИИ, могат значително да повлияят на кариерата и препитанието на лицата. Системите с висок риск от изкуствен интелект имат потенциала да трансформират набирането на персонал чрез рационализиране на процесите и подпомагане на по-добри решения. Този потенциал обаче може да бъде реализиран само ако организациите прилагат технологиите с изкуствен интелект отговорно в съответствие с GDPR и Закона за изкуствения интелект. Съответствието не само защитава правата на кандидатите и намалява правните рискове, но и изгражда доверие в наемането на персонал, задвижвано от изкуствен интелект.
