Светозар Георгиев, председател на УС на BESCO – Българска предприемаческа асоциация, Добромир Иванов, изп. директор на BESCO, в „Бизнес старт”
Законът за насърчаване на инвестициите в България не е адекватен на това, което правят съседните ни държави. Околните държави се справят по-добре от нас, защото начинът, по който те определят класовете инвеститори и начинът, по който се дава държавната помощ – това, с което държавата всъщност подкрепя, за да се случат сделките, са фундаментално различни. В момента имаме готови законопроекти, които трябва да изменят ситуацията. Предлагаме изменения в закона, с които да се даде фокус върху средно- и високотехнологични компании, които са извън София и вследствие на това да се промени начинът, по който се определят съответните класове инвеститори. Това коментираха Светозар Георгиев, председател на УС на BESCO – Българска предприемаческа асоциация, и Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCО, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
София вече се смята за по-развит регион и особено, когато става въпрос за високотехнологичните бизнеси, в столицата има даже канибализъм между компаниите и е много важно да се развиват регионите извън София, обясняват събеседниците.
„В София конкуренцията за кадри е толкова голяма, че в момента на идването на някой технологичен гигант, който да извлече още инженери да отидат да работят при него, не е ясно дали това изобщо би помогнало на екосистемата в града…Когато една конкуренция е прекалено интензивна и имаме затворен пазар, какъвто е в София, ние вече ставаме не конкурентоспособни и на регионално ниво, защото цената на труда става прекалено висока”.
Според събеседниците е много важно да се промени и размерът на бюджета, с които привличаме инвеститорите. В момента бюджетът на Агенцията ни за инвестиции е около 9 млн. лева. За сравнение Сърбия преди няколко седмици влезе в една сделка с 300 млн. евро.
„Съответно ние не отговаряме на базови изисквания, когато един инвеститор гледа региона, за да можем да сме конкурентни на това, което предлагат другите държави около нас”.
По думите на събеседниците са необходими спешни промени в образователната система и ключов приоритет в сферата е създаването на стандарт за качеството на работа на учителите.
„Трябва да е ясно образователните институции, училищата и университетите какъв продукт създават накрая…В момента системата е изключително формална, няма критерии за качество и там изоставаме грандиозно спрямо Европа и целия свят”.
Коментирайки резултатите от парламентарните избори, събеседниците подчертават, че очакванията на бизнеса и на хората са свързани с това да има редовно правителство, което да върши работа. Държавата от две години работи в сервизен режим, служебното правителство не е орган, който може да легитимира важните въпроси и дългосрочните ангажименти, които трябва да се поемат и ние от този режим трябва да излезем.
Обществото е фрагментирано, но това не е само български феномен. Само че – както и в бизнеса, не можем да чакаме всички фактори и конюнктура да се наредят идеално, за да започнем да вършим работа, няма как да стане, трябва да работим с това, което имаме. Нашият апел към политиците е да престанат да се стараят към идеален сценарии, тъй като той няма да стане. През това време ключови аспекти от пътя на България напред реално са под въпрос или да бъдат отложени, или дори загърбени – като членството ни в еврозоната, в Шенген, супер много се бави Планът за възстановяване и устойчивост, а към това може да добавим още и много институции, които са с изтекли мандати.
„Ние сме парламентарна република, тя трябва да се управлявана по този начин и политическите партии, които са в парламента – в каквато и конфигурация да са, трябва да работят”, изтъкват събеседниците.
Целия разговор може да видите във видеото тук.
