Skip to main content
Category

Uncategorized

Какво има в бюджета на ЕС за цифрови умения? Комисията предлага близо 2 трилиона евро в МФР за периода 2028—2034 г., като увеличава финансирането за цифров капацитет

By UncategorizedNo Comments
Какво има в бюджета на ЕС за цифрови умения? Комисията предлага близо 2 трилиона евро в МФР за периода 2028—2034 г., като увеличава финансирането за цифров капацитет

22.07.2025

На 16 юли Европейската комисия представи предложението си за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз: многогодишната финансова рамка (МФР), която обхваща периода 2028—2034 г. Оценена на почти 2 трилиона евро, МФР има за цел да създаде „независима, просперираща, сигурна и процъфтяваща“ Европа през следващото десетилетие. За сравнение, настоящата МФР, която се прилага от 2021 г. до 2027 г., възлиза на едва 1,2 трилиона евро, или около 1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС. Политиката в областта на

цифровите технологии се откроява като ключова област в предложението на Комисията за нова МФР, отразяваща стратегическа промяна, при която цифровите умения вече не се разглеждат като необходимост, а по-скоро като основна, фундаментална основа за суверенитета, конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС. И така, какво държи новият дългосрочен бюджет на ЕС за цифрови умения през следващото десетилетие и как ще бъдат финансирани цифровите технологии и уменията? Нека да разберем.

Изкуството на дългосрочния бюджет на ЕС, МФР

Преди да навлезем в спецификата на предложението за МФР, нека първо извадим някои основни неща от пътя. Какво представлява МФР? Многогодишната финансова рамка (известна също като дългосрочен бюджет на ЕС) допълва националните бюджети и се прилага само когато разходите на равнище ЕС, а не на национално равнище, са по-разумният и икономически ефективен вариант. Като общо правило в МФР се определят приоритетите и ограниченията за разходите за няколко години напред. Именно на тази основа се изготвя годишният бюджет на ЕС.

Новата МФР определя „водещите позиции в областта на цифровите технологии“ като една от четирите основни тематични области с бюджет от 51,5 милиарда евро: това е пет пъти повече от комбинираните бюджети на програмата „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа в рамките на настоящата МФР. По този начин в проектопредложението на Комисията за „амбициозен бюджет за по-силна Европа“ се подчертава ключовата роля на цифровите системи за гарантиране на икономическата и политическата устойчивост на Европа. Това означава, че цифровият капацитет вече е още по-стратегически актив, който изисква последователни и устойчиви инвестиции, а не просто един от двигателите на иновациите.

В предложението също така се признават някои настоящи предизвикателства, които изискват по-строги мерки. Европа трябва да се представя по-добре и да постига отлични резултати, като предлага перфектните условия за процъфтяване на своите дружества, МСП и служители, както се посочва в докладите на Драги и Лета, които се занимават с европейските стратегии за конкурентоспособност. Инвестициите в авангардни технологии с потенциал за отключване на по-светло бъдеще като ИИ или квантовите технологии също са от ключово значение, както и сигурната и висококачествена цифрова инфраструктура.

Цифровите умения и заетостта в новата МФР на ЕС

Европейски фонд за конкурентоспособност (409 млрд. евро)

За да се преодолее критичният недостиг и да се подобри способността на континента да устои и да смекчи неблагоприятните обстоятелства, новият фонд на ЕС за конкурентоспособност, планиран в рамките на МФР, осигурява пакет от 409 милиарда евро (включително „Хоризонт Европа“) в безпрецедентен тласък на бюджетната подкрепа от ЕС за научни изследвания, иновации, развитие и внедряване. Това е в съответствие с препоръките в докладите на Draghi и Letta.

 

Допълнен от по-силна програма „Хоризонт Европа“ (чийто бюджет почти се удвоява в рамките на новата МФР), фондът за конкурентоспособност има за цел да предоставя подкрепа и инвестиции на европейските новатори — от самата идея до разрастването. Свързан с Компаса за конкурентоспособността, новият фонд укрепва конкурентното предимство на ЕС в няколко стратегически сектора, като улеснява и многонационални и трансгранични проекти с висока добавена стойност за ЕС. Очаква се фондът да допринесе за създаването на висококачествени работни места и да създаде единен портал за кандидатите, които търсят финансиране, като ускори намирането на финансиране от ЕС и действа като катализатор както за публичните, така и за частните инвестиции.

Подкрепата по линия на конкурентоспособността на ЕС ще се предоставя по 4 оси:

  1. чист преход и декарбонизация;
  2. цифровия преход;
  3. здравеопазване, биотехнологии, селско стопанство и биоикономика;
  4. отбраната и космическото пространство.

Стимулиране на рамката на ЕС за научни изследвания „Хоризонт Европа“ със 175 милиарда евро

В допълнение към Фонда за конкурентоспособност се засилва подкрепата за „Хоризонт Европа“ — основната рамка за научни изследвания и иновации на Европейския съюз. В рамките на новата МФР бюджетът ѝ почти се удвоява — от 95,5 на 175 милиарда евро. Според плановете на Комисията за „Хоризонт Европа“ програмата ще продължи да функционира като самостоятелен финансов инструмент, тясно свързан с Фонда за конкурентоспособност, чрез интегрирани работни програми за съвместни научни изследвания и общ правилник.

Новата програма „Хоризонт Европа“ ще бъде опростена и подсилена, което ще даде възможност за по-бързи и по-стратегически разходи на ЕС чрез по-ясни правила и по-прозрачни процедури за кандидатите и заинтересованите страни. Той ще подкрепя междусекторни действия в областта на фундаменталните научни изследвания, като разчита на утвърдения си подход, основан на високи постижения, и подготвя бъдещите двигатели на растежа и технологичното лидерство. „Хоризонт Европа“ ще бъде изградена около 4 стълба: 1) високи постижения в научната област, 2) конкурентоспособност и общество, 3) иновации и 4) европейско научноизследователско пространство. Разширеният Европейски научноизследователски съвет (ЕНС) ще насърчава авангардната и авангардна наука, а Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) ще бъде подсилен, за да се осигури подходяща подкрепа за стартиращите предприятия. Заедно с увеличеното финансиране по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ+) една по-силна „Хоризонт Европа“ и новият фонд на ЕС за конкурентоспособност ще подкрепят инициативи за повишаване на квалификацията и преквалификация за всички, както и създаването на качествени работни места в ключови стратегически сектори: учене през целия живот, образование, проекти за обучение и чиракуване.

Увеличаване на инвестициите в умения

Увеличаването на инвестициите в умения е от основно значение, за да се помогне на студентите и работниците от ЕС да се възползват от възможностите, включително чрез насърчаване на творческата и културната свобода. Дългосрочният бюджет ще продължи да инвестира в областта на уменията, културата, медиите и ценностите:

  • Подсилената програма „Еразъм+“ с увеличено финансиране ще продължи да бъде гръбнакът на Съюза на уменията. Принципи като образователна мобилност, солидарност и приобщаване ще продължат да подчертават практически всички аспекти на програмата.
  • Ще бъде стартирана нова програма AgoraEU като начин за укрепване и по-нататъшно насърчаване на споделените европейски ценности, включително демокрацията, равенството и принципите на правовата държава, и за подкрепа на европейското културно многообразие. Програмата ще предоставя подкрепа за аудио-визуалния и творческия сектор, свободата на медиите и ще насърчава участието на кръгове и групи на гражданското общество.

Source: European Commission, Multiannual Financial Framework

 

Национални и регионални планове за партньорство, 865 милиарда евро

Конкурентоспособността е тясно свързана както със способностите, така и с доверието: и заедно с придобиването на умения гражданите на Европа трябва да се чувстват овластени да се възползват от възможностите, които бъдещето ще донесе. Разбира се, подкрепата за хората и уникалният социален модел на ЕС са в основата на дългосрочния бюджет на ЕС за следващото десетилетие. В новата МФР се предлага увеличение с 50 % (което се равнява на около 50 милиарда евро) на бюджета на „Еразъм+“ с цел насърчаване на образованието и демократичните ценности. Това върви ръка за ръка с действия по линия на ЕСФ+, които ще бъдат изпълнени чрез новите национални и регионални планове за партньорство; и укрепва Европейския стълб на социалните права и неговия капацитет за насърчаване на създаването на качествени работни места, развитието на умения и социалното приобщаване в държавите — членки на ЕС, и неговите региони. Като част от плановете (всички те включват социална цел от най-малко 14 %) Европейският социален фонд плюс ще допринесе за насърчаване на равните възможности за всички и социалното приобщаване.

Искате ли да знаете повече?

Прочетете съобщението на Европейската комисия относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028—2034 г.: „динамичен бюджет на ЕС за приоритетите на бъдещето“. Вж. също предложението за регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2028—2034 и приложението към него.

Освен това на официалната страница за многогодишната финансова рамка на Европейската комисия има 2 работни документа на службите на Комисията, придружаващи бюджетното предложение, както и разходооправдателни документи и ресурси. 

Детайли

Таргет аудитория

Дигитални умения за всички

Дигитална технология/ категория

Базови дигитални умения

Хардуерният пазар в България расте с темпа на БВП

By Uncategorized, НОВИНИNo Comments
Хардуерният пазар в България расте с темпа на БВП

13.06.2025

През първото тримесечие на 2025 г. вносът на хардуер в България достига 346.3 млн. евро, което представлява ръст от близо 5% спрямо същия период на миналата година. Това съвпада с темпа на растеж на българския БВП, като показва стабилен баланс между икономическото развитие и търсенето на технологии.

Анализът включва 14 основни категории хардуер – от смартфони и лаптопи до компоненти, периферия, мрежово оборудване и соларни системи. Девет от тях отбелязват ръст, а при една категория се наблюдава изключително високо увеличение от над 348%, въпреки че в последните години тя се е развивала слабо. В същото време друга, смятана за перспективна, е отчела спад от 17%, което поражда въпроси за реалните пазарни очаквания.

Интересен е и случаят със соларните панели – въпреки множеството проекти и понижаването на цените, вносът е намалял. Според анализаторите това крие риск от натрупване на излишни количества, ако реализацията на проектите се забави.

Като дял от БВП, хардуерният внос е 1.1%, под средното за последните осем години (1.19%). Това може да е знак за забавяне на хардуерната дигитализация, но и за преориентация към софтуерни и облачни решения, които стават все по-ключови за бизнеса.

В обобщение, хардуерният пазар в България показва стабилен растеж, но и ясно изразена нужда от адаптация към новите тенденции и по-прецизно прогнозиране на нуждите в отделните продуктови категории.

Детайли

Уебсайт

Таргет аудитория

Дигитални умения за работещи

Дигитални умения за ИКТ професионалисти 

Дигитална технология/ категория

Базови дигитални умения

Дипфейкове еволюират отново: те вече могат да фалшифицират човешкия пулс и да избягват инструменти за разпознаване

By Uncategorized, НОВИНИNo Comments
Дипфейкове еволюират отново: те вече могат да фалшифицират човешкия пулс и да избягват инструменти за разпознаване

21.05.2025

Изследователи от Берлин разкриват, че най-новото поколение на дипфейк видеоклипове вече успешно имитира реалистичен сърдечен ритъм, което значително затруднява разпознаването им. 

Създателите на дипфейкове прецизно изучават как да манипулират видеоклипове и аудиофайлове. Те променят израженията на лицето и жестовете, като например ги разменят между различни хора. Целта им не е непременно злонамерена: например приложенията, които могат да ви превърнат в котка или да ви състарят дигитално, са изключително популярни и безобидно забавни, но все пак има хора, които ги използват по злонамерен начин.

Алгоритмите за разпознаване на фалшиви видеоклипове доскоро разчитаха на дистанционно отчитане на пулса, за да ги разграничат от истинските видеоклипове на хора чрез така наречената „дистанционна фотоплетизмография“ (rPPP) – техника, която засича едва доловими промени в цвета на кожата, свързани с кръвообращението. Но ново изследване, публикувано в списание Frontiers in Imaging, показва, че тази технология вече не е надеждна и е остаряла. Това обезпокоително развитие налага детекторите за дипфейкове да станат по-прогресивни.

„Тук за пръв път показваме, че последните висококачествени дипфейк видеоклипове могат да съдържат реалистичен сърдечен ритъм и дори малки промени в цвета на лицето, което ги прави много по-трудни за откриване“, казва професор Петер Айзерт от Хумболтовия университет в Берлин, водещ автор на изследването.

„Нашите резултати показват, че реалистичният сърдечен ритъм може да бъде добавен от създателя умишлено, но може и да бъде “наследен“ по невнимание от движещия се истински видеоклип. Малките вариации в тона на кожата на истинския човек се прехвърлят в клипа заедно с движението на лицето, така че оригиналният пулс се възпроизвежда във фалшивото видео“, казва Айзерт. Това разкритие поставя нови предизвикателства пред борбата с дезинформацията, особено в контекста на политическите кампании и онлайн манипулациите.

Въпреки това изследователите са оптимистично настроени: макар че пулсът като цяло може да бъде фалшифициран, локалните промени в кръвния поток на лицето остават трудни за имитиране. Именно върху тях трябва да се съсредоточат следващите поколения алгоритми за защита от дълбоки фалшификации.

„Експериментите ни показаха, че настоящите дипфейкове могат да показват реалистичен сърдечен ритъм, но не показват физиологично реалистични промени в кръвния поток в пространството и времето в рамките на лицето“, уточнява професора. „Предлагаме тази слабост на съвременните фалшиви видеоклипове да бъде използвана от следващото поколение на детектори на фалшификати.“

Детайли

Уебсайт

www.frontiersin.org

Таргет аудитория

Дигитални умения за всички

Дигитални умения за ИКТ професионалисти 

Дигитална технология/ категория

Изкуствен интелект