За много хора словосъчетанието умен град е просто поредният изкуствен термин, включващ модерната дума „смарт“. На практика обаче това е концепция, чието реализиране обещава мащабни и постепенни промени в животите на огромен брой хора по целия свят.
Причините за това са много, но в основата стоят два свързани един с друг фактори. На първо място е неумолимата тенденция на нарастване на градското население. В момента градовете заемат едва няколко процента от територията на света, но приютяват повече от половината от неговото население. Официално градското население надмина селското такова в световен мащаб някъде между 2005 и 2010 г. У нас това е факт от 60-те години на ХХ век.
Нарастването на броя на хората, живеещи в градове, подкрепено от всеобщия ръст на населението на планетата води след себе си втори фактор – градовете се сблъскват със специфични управленчески, екологични и други трудности.
Обединяващото при тях е, че технологиите дават ако не отговор, то поне улеснени начини за тяхното преодоляване. Големият брой жители, събрани на малка площ, пък дори може да е позитив например от гледна точка на събираните данни.
В основата на концепцията на умния град стои подобряването на живота на гражданите чрез използването на иновации и технологии. Това са високоскоростни мрежи за данни, сензори, интернет на нещата (IoT), изкуствен интелект, облачни технологии, географски системи, визуализации и други технологии, които позволяват на градовете да се управляват по-ефективно и да осигурят подобри услуги за гражданите.
Една от основните цели на умните градове е да намалят разходите за енергия, вода и други ресурси, като същевременно да подобряват ефективността на транспорта и мобилността. Това може да се постигне чрез използване на сензори, които наблюдават трафика и регулират светофарите, като по този начин се намалява времето, което шофьорите прекарват в задръствания. Технологиите позволяват и по-добро управление на отпадъците с цел по-чиста и здравословна околна среда.
Умните градове също така могат да подобряват и съвсем директно живота на гражданите, като им предоставят по-добри услуги в сфери като здравеопазването, образованието и културата. Например използването на цифрови системи за управление на здравни заведения може да намали времето за чакане на пациентите, а разработването на приложения за образователни цели може да даде възможност на хората да учат по-лесно и ефективно.
Не на последно място, умният град може да увеличи тежестта и да насърчи участието на отделния гражданин в управлението на града. Приложения и онлайн услуги позволяват на хората незабавно да докладват за местни проблеми, а мрежовите платформи им дават възможност да се обединяват и да обменят мнения в общности.
Може да се заключи, че умните градове са едно от решенията за бъдещето, които могат да подобрят живота на хората, като използват иновации и технологии за оптимизиране на градските услуги и ресурси.
Източник: „Дигиталният преход към устойчивия град“, анализ на Digitalk
