Медийна грамотност

Време е да се помисли за диференцирано заплащане, за да се задържат добрите учители по приоритетните дисциплини

Рамките, които са заложени от МОН, са препъникамъкът в съвременното обучение на млади кадри. Невъзможността да имаме правото да реализираме по-нов и истински полезен подход в процесите на обучение. Трябва да се дава свобода. Директорът да има възможност да възлага часове на хора от бизнеса, които в рамките на 4-5 часа да могат да идват и да преподават. Това със сигурност ще мотивира учениците, ще им даде и друга гледна точка, ще мотивира и преподавателите, което от своя страна ще вдигне нивото и ще доведе до по-качествено образование в държаватa. 

Около това мнение се обединиха преподаватели от Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи – гр. Варна и Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“ – гр. Стара Загора на провелата се поредна среща-дискусия, която БАСКОМ организира с ИТ училища в България. На срещите някои от най-успешните технологични училища представят и обменят добри практики от своите модели на обучение с цел да се проучи опитът им и да се мултиплицира и в други градове от страната. Модератор на срещата бе Иван Русев – част от работната групата на БАСКОМ, която се занимава с проблемите на образованието.

И двете училища във Варна и Стара Загора са създадени преди по-малко от три години, а вече са утвърден притегателен център за младежите от съответните региони. Инж. Вяра Дукова, директор на Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи – гр. Варна, сподели че учебният план е ключов за всяка гимназия. „Основното нещо, на което залагаме е във факултативните часове децата да изучават математика. Смятаме, че нито един инженер или програмист не би бил успешен, ако няма добро ниво на познание на математика. Идеята на ученическото образование е да се постига трайно знание в нещо, а не препускане в материал, който учениците не могат да разберат и усвоят. За нас е важно да изградим фундаменти, които после бизнесът или университетът ще надгради“. 

Инж. Дукова е категорична, че днешните деца са много различни във възприятията си и следва да се намери подход и език към тях. „Опитахме се да изградим модел, при който университетски преподаватели да влизат в часовете на гимназиално ниво. Това не беше успешна практика, защото университетският преподавател изнася едно знание, докато ученикът следва да бъде научен. Необходими са много повече примери и работа с децата на гимназиално ниво“, казва още тя. 

Камелия Крумова, директор на ПГКНМА “проф. Минко Балкански” – гр. Стара Загора

Проблемът с кадрите е другата голяма тема, която бе застъпена в срещата.

„Много е трудно да намериш преподаватели, които да покриват изискванията и едновременно с това да успееш да ги задържиш. Често те идват при нас за определен период, ние влагаме ресурси в тяхното образование и не след дълго ИТ индустрията ги поглъща. Преподаването не е просто работа, то е кауза и не е за всеки“, разказа Камелия Крумова, директор на Професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи „Проф. Минко Балкански“ – гр. Стара Загора. Камелия Крумова допълни, че имаме множество кандидатури за учители от хора от други сектори, например банковия, които някога са придобили педагогическа правоспособност и са решили след години да се пробват като учители. Необходимо е да се намери механизъм тези хора да бъдат подкрепени, например знанията им да бъдат актуализирани и оценени, защото като цяло се подхожда с недоверие, а сред тези кандидати може да има много стойностни педагози с нереализиран потенциал. Като съвет към бъдещите технологични училища в други градове г-жа Крумова подчерта, че е безусловно важно на първо място да може да се разчита на ядро от страхотни преподаватели, както и на сериозната подкрепа на местната власт – формулата за успех на училището в гр. Стара Загора.

Доброслав Димитров постави темата за това колко време отнема на учителите да подготвят своите материали и какво голямо усилие е това. „Аз самият съм съосновател на академия за обучение на програмисти, която развивам вече 10 години и знам колко трудоемък процес е. Смело мога да кажа, че от два месеца сме много по-продуктивни благодарение на инстуремните, базирани на изкуствен интелект, които внедрихме. Това е един колосален преход, който може да реши в голям процент проблемите със създаване на съдържание или на цялостен курс. Изкуственият интелект би помогнал на учителите например да измислят конкретни задачи или курсови работи за всеки един ученик така, че да са му интересни и да са персонализирани спрямо неговото ниво на знание и разбиране. С помощта на тези инструменти могат да се подготвят добри материали и цялостният процес на преподаване да бъде подобрен. Това освобождава творчески ресурс, който би могъл да бъде насочен към учениците. Прилагането на изкуствения интелект прави така, че новите джуниъри да са на ниво мидлевъл и това вече се случва“, сподели Доброслав Димитров. 

Участниците в дискусията бяха единодушни, че поне два пъти в годината директорите на ИТ училища, заедно с представители на МОН и бизнеса, имат нужда да се срещат, за да обменят информация и да споделят казуси, които могат да намерят своето решение, именно през такива разговори. Те отново подчертаха важността на това възможно най-скоро да има редовно правителство и министър на образованието, който да адресира всички посочени проблеми.