Дипфейкове еволюират отново: те вече могат да фалшифицират човешкия пулс и да избягват инструменти за разпознаване

Изследователи от Берлин разкриват, че най-новото поколение на дипфейк видеоклипове вече успешно имитира реалистичен сърдечен ритъм, което значително затруднява разпознаването им. 

Създателите на дипфейкове прецизно изучават как да манипулират видеоклипове и аудиофайлове. Те променят израженията на лицето и жестовете, като например ги разменят между различни хора. Целта им не е непременно злонамерена: например приложенията, които могат да ви превърнат в котка или да ви състарят дигитално, са изключително популярни и безобидно забавни, но все пак има хора, които ги използват по злонамерен начин.

Алгоритмите за разпознаване на фалшиви видеоклипове доскоро разчитаха на дистанционно отчитане на пулса, за да ги разграничат от истинските видеоклипове на хора чрез така наречената „дистанционна фотоплетизмография“ (rPPP) – техника, която засича едва доловими промени в цвета на кожата, свързани с кръвообращението. Но ново изследване, публикувано в списание Frontiers in Imaging, показва, че тази технология вече не е надеждна и е остаряла. Това обезпокоително развитие налага детекторите за дипфейкове да станат по-прогресивни.

„Тук за пръв път показваме, че последните висококачествени дипфейк видеоклипове могат да съдържат реалистичен сърдечен ритъм и дори малки промени в цвета на лицето, което ги прави много по-трудни за откриване“, казва професор Петер Айзерт от Хумболтовия университет в Берлин, водещ автор на изследването.

„Нашите резултати показват, че реалистичният сърдечен ритъм може да бъде добавен от създателя умишлено, но може и да бъде “наследен“ по невнимание от движещия се истински видеоклип. Малките вариации в тона на кожата на истинския човек се прехвърлят в клипа заедно с движението на лицето, така че оригиналният пулс се възпроизвежда във фалшивото видео“, казва Айзерт. Това разкритие поставя нови предизвикателства пред борбата с дезинформацията, особено в контекста на политическите кампании и онлайн манипулациите.

Въпреки това изследователите са оптимистично настроени: макар че пулсът като цяло може да бъде фалшифициран, локалните промени в кръвния поток на лицето остават трудни за имитиране. Именно върху тях трябва да се съсредоточат следващите поколения алгоритми за защита от дълбоки фалшификации.

„Експериментите ни показаха, че настоящите дипфейкове могат да показват реалистичен сърдечен ритъм, но не показват физиологично реалистични промени в кръвния поток в пространството и времето в рамките на лицето“, уточнява професора. „Предлагаме тази слабост на съвременните фалшиви видеоклипове да бъде използвана от следващото поколение на детектори на фалшификати.“