Доклад за състоянието на цифровото десетилетие за 2023 г.

На 27 септември 2023 г. Европейската комисия публикува първия доклад относно състоянието на цифровото десетилетие (известен преди като индекс на цифровата икономика и общество, DESI). Новият доклад е първият от поредица от годишни доклади и призив към държавите членки за колективни действия за преодоляване на настоящите пропуски в инвестициите, ускоряване на цифровата трансформация в Европа и засилване на усилията за постигане на целите на Програмата за политиката за цифровото десетилетие (DDPP).

Препоръките в доклада предлагат практически стъпки за постигане на напредък в цифровата трансформация и ще ръководят дискусиите и сътрудничеството между Комисията и държавите членки. В доклада се прави оценка на напредъка на ЕС в цифровата трансформация и се поставят основите за координирани усилия за постигане на общите цели в областта на цифровите технологии.

Основните констатации в различните области, обхванати от доклада, са, както следва:

Цифрова инфраструктура

Целта за 2030 г. е да се осигури пълно гигабитов обхват в целия ЕС, както и 5G покритие във всички населени райони. В момента55 % от домакинствата в селските райони все още не се обслужват от никоя усъвършенствана мрежа, а 9 % все още не са обхванати от никаква фиксирана мрежа. Необходими са повече инвестиции, за да се гарантира пълно покритие на гигабитов интернет в целия единен пазар и 5G покритие на населените райони, като по този начин се намалят регионалните различия и се гарантира, че никой няма да бъде изоставен в цифровото бъдеще.

Полупроводници

Полупроводниците са от съществено значение за всички цифрови технологии. ЕС има за цел да удвои дела си в световната пазарна стойност на полупроводниците до 2030 г. — от 10 % на 20 %. Европейският законодателен акт за интегралните схеми има за цел да изгради стабилна екосистема в областта на полупроводниците и устойчиви вериги на доставки. Държавите членки следва да насърчават националните политики и да инвестират допълнително, за да стимулират вътрешното проектиране на чипове, производството и усъвършенстваните технологични умения, за да се осъществи това.

Дигитален бизнес

Цифровизацията на предприятията понастоящем е един от най-важните фактори, допринасящи за икономическия успех и растеж, особено в непредвидима и бързо променяща се среда. Без допълнителни инвестиции и стимули до 2030 г. само 66 % от предприятията ще са възприели облачни технологии, 34 % ще използват големи информационни масиви, а едва 20 % ще използват изкуствен интелект (ИИ). Междувременно последните данни показват, че едва 69 % от МСП в ЕС са достигнали основно ниво на умения в областта на цифровите технологии, като напредъкът варира значително в отделните държави членки. За да се борят с това, държавите членки се приканват да повишат осведомеността относно ползите от цифровизацията и да предоставят подкрепа за европейските цифрови иновационни центрове (EDIH). Въпреки че през последното десетилетие се наблюдава значително увеличение на броя на еднорозите, базирани в ЕС, това не е причина за самодоволство на нестабилните пазари. ЕС имаше 249 еднорози в началото на 2023 г., но това бледнее в сравнение с 1444 в САЩ и 330 в Китай. Въпреки че тенденцията е положителна, продължават да съществуват различия с други развити икономики, което подчертава необходимостта от продължаване на усилията за преодоляване на разликата и запазване на конкурентоспособността на световната сцена.

Цифровизация на обществените услуги

В Плана за цифровото десетилетие и публичната цифровизация (DDPP) се определят амбициозни цели, насочени към 100 % онлайн достъпност на жизненоважни обществени услуги, възможности за онлайн взаимодействие с публичните администрации, достъп до електронни здравни досиета за всички граждани на Съюза и сигурна електронна идентификация (eID) за всички граждани на Съюза. Въпреки че много държави членки са добре подготвени за постигането на тези цели, са необходими значителни инвестиции за подобряване на трансграничната наличност и ефективност на обществените услуги. Освен това внедряването на европейския портфейл за цифрова самоличност е в ход и се очаква да започне да функционира пълноценно до 2030 г., допълнено от предложеното цифрово евро, въведено през юни 2023 г.

Цифрови умения

ЕС си постави амбициозни цели в областта на цифровите технологии, насочени към подобряване на цифровите умения на най-малко 80 % от лицата на възраст 16—74 години и 20 милиона специалисти в областта на ИКТ до 2030 г. Докладът обаче разкрива, че без значителни промени само 59 % от населението ще може да притежава основни цифрови умения до 2030 г., а броят на специалистите по ИКТ може да не надвишава 12 милиона. За да се преодолее тази разлика, държавите членки трябва да дадат приоритет на инвестициите в най-високото образование и развитие на уменията, като същевременно насърчават жените да участват в дисциплини в областта на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика) от ранна възраст. В по-общ план, въз основа на Европейската годинанауменията, държавите членки следва да дадат приоритет на инвестициите в цифрово образование и умения и да се адаптират към бързо развиващата се цифрова среда.

Ценности и принципи за онлайн обществото

Цифровите технологии и услуги имат силата да влияят на нашия колективен начин на живот и на начина, по който се ангажираме като граждани. Европейският съюз определи световния стандарт за създаване на цифрова среда, съсредоточена върху хората, основана на основните права, приобщаваща, прозрачна и отворена. В доклада се посочва, че ЕС поема водеща роля, за да гарантира, че цифровият свят е безопасен, сигурен и съсредоточен около хората, прилагат се подходящи политики и правни инициативи, за да се гарантира безопасно цифрово бъдеще, включително Законодателният акт за цифровите услуги, Законодателният акт за ИИ, Европейският закон за свободата на медиите и Съобщението относно виртуалните светове.

Устойчив цифров преход

ЕС работи активно за максимално увеличаване на полезните взаимодействия между екологичния преход и цифровата трансформация. Докладът проследява непрекъснатата работа, за да се направи преходът към цифрови технологии по-екологичен. Действия като инициативата „Право на ремонт“, насоките за екологосъобразност на мобилните телефони и таблетите и планът на ЕС за цифровизация на енергийните системи ще спомогнат за намаляване на въздействието на цифровите технологии върху околната среда. Важно е също така да се инвестира повече чрез национални планове за възстановяване и устойчивост или споделени инвестиции, за да се премине изцяло към цифрови решения, които не вредят на околната среда. Освен това ЕС се нуждае от по-добър начин да следи до каква степен електронните съобщителни услуги засягат околната среда.

Международни партньорства

В плана за цифровото десетилетие до 2030 г. се подчертава как съвместната работа с държави със сходни възгледи по света е от решаващо значение за отстояването на ценностите на ЕС. За тази цел ЕС постигна напредък, като създаде цифрови партньорства с Япония, Република Корея и Сингапур. Те също така създадоха Съвети за търговия и технологии със САЩ и Индия. Освен това ЕС предприе проактивни стъпки за подпомагане на Украйна в нейното пътуване за цифрова трансформация, включително интегрирането на Украйна в зоната на свободно роуминг на ЕС.

Извод

„Първият доклад служи като полезно ръководство за това какво трябва да се направи, за да се преодолее пропастта и да се гарантира, че пълният цифров преход ще бъде постигнат до 2030 г.“, казва Вера Йоурова, заместник-председател, отговарящ за ценностите и прозрачността. Успехът на цифровото десетилетие ще бъде от решаващо значение за бъдещия просперитет на ЕС. Постигането на успех в цифровата трансформация на ЕС изисква значително ускоряване и по-задълбочен ангажимент както от страна на ЕС, така и на неговите държави членки. Комисията ще започне да обсъжда с държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни как да се постигне съвместен напредък, като се използва механизмът за управление на цифровото десетилетие. Същевременно тя ще си сътрудничи със заинтересовани страни и партньори извън границите на ЕС.

„Посланието от нашия първи доклад за цифровото десетилетие е ясно: трябва да ускорим усилията си за постигане на целите си до 2030 г. Сега е моментът да работим заедно, за да поставим Европа в челните редици на цифровия преход. Това е смисълът на препоръките, които отправяме днес към държавите членки“. Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар.

© Европейска комисия