Европейската международна цифрова стратегия 2025

  Гледна точка: Услуги,  потребители и стекове 

Европейският  съюз  представи  своята  Международна  цифрова  стратегия.  Целта  ѝ  е  да  повиши  европейската  конкурентоспособност  чрез  икономическо  и  бизнес  сътрудничество,  да  насърчи  сигурността,  като  същевременно  се  стреми  да  е   надежден  партньор  в  областта  на  глобалното  цифрово  управление  и  стандарти  с  мрежа  от  партньори.  Нараства  осъзнаването,  че  Европа  се  нуждае  от  цифрова  стратегия,  която  едновременно  провокира  растеж,  подобрява  конкурентоспособността  и  е  в  съответствие  с  нейните  ценности.  Стратегията  е в  отговор  на  множество  доклади  за  необходимостта  Европа  да  преосмисли  конкурентоспособността  и  суверенитета  си  в  цифровата  ера.Това  е важен  разговор,  който  Европейската  комисия  инициира.  Европа  трябва  да  говори  за  това  какво  иска  да  прави  в цифровата област,  тъй  като  усилията  за  регулиране  имат  ограничения  и  трябва  да се  помисли  какво  може  да  се стимулира.  Още  повече,  като  се  има  предвид  неотдавнашният  геополитически  натиск,  пред  който  е  изправен  блокът.   Има  редица  добри  идеи.  От  инвестициите  в  подводни  комуникационни  кабели  с  партньорските  страни  до  ангажиментите  за  цифрова  публична  инфраструктура,  регионът  предприема  практически  стъпки,  за  да  стане  оперативно  съвместим  отвъд  своите  граници.  Тези  намерения  заслужават  да  бъдат  приветствани.  Инициативите  за  киберсигурност,  ангажиментът  към  онлайн  платформите  и  инвестициите  в  радиочестотния  спектър  и  квантовите  изчисления  са  забележителни.

Освен  дискусионните  форуми,  двустранните  споразумения  и  работните  групи,  които  са  основният  пулс  на  международното  сътрудничество,  нараства  осъзнаването,  че  позицията  на  съюза  не  е  лишена  от  силни  страни,  основани  на  съюзи  и  споделени  стандарти  за  сътрудничество.  Това  е  добре  дошла  промяна  спрямо  предишната  регулация  и  политическите  реакции  към  външни  промени.

Как?

Проблемът  е как,  а  не  какво.  От  една  страна,  се  подкрепя  разработването  на  стандарти,  признават се   глобални  играчи  като  Индия  (Aadhaar)  и  Бразилия  (Pix)  като  основа  за  глобална  оперативна  съвместимост  и се  прави  много  за  инвестиране  в  механиката  и  инфраструктурата  на  сътрудничеството.

В  комюникето  виждаме  ангажимент  за  разширяване  на  партньорствата,  необходими  за  оперативна  съвместимост,  но  амбицията  тези  партньорства  да  бъдат  свързани,  за  да  функционират  като  мрежа,  е  това,  което  привлича  вниманието.  Механизмите  за  свързване  са  технически  обмен,  съвместни  изследователски  проекти  и  повече  дискусионни  форуми.  Това  е  недостатъчно.

За  да  могат  мрежите  да  постигнат  мащаб  на  регионално  и  глобално  ниво,  те  изискват  изключително  атрактивни  предложения  за  услуги,  които  стимулират  търсенето  и  приемането  им.

За  да  се разбере   предизвикателството,  трябва да се   внике в интегрираното  предложение  за  насърчаване на технологичния  бизнес,  където  Европейският  съюз  ще  помогне .Това  всеобхватно  предложение  ще  подпомогне  внедряването  на  сигурна  и  надеждна  свързаност,  цифрова  публична  инфраструктура,  изкуствен  интелект  ,  софтуерни  решения  и  други.  Целта  е  да  се  адаптират  и  комбинират  технологичните  компоненти  по  модулен  подход,  балансирайки  интересите  на  страните  партньори  и  Европейския  съюз,  за  да  се  създаде  пакет  от  взаимни  ползи.  Това  ще  бъде  допълнено  с  изграждане  на  капацитет  и  мерки  за  преодоляване  на  глобалната  разлика  в  талантите,  координирайки  усилията  за  обучение  по  цифрови  умения  с  международни  партньори.  Европейският  съюз  активно  ще  насърчава  цифрови  решения,  които  позволяват  по-енергийно  и  ресурсно  ефективно  производство,  услуги  и  други  приложения.

Този  нов  слой  от  модулни  компоненти  –  „Tech  Business  Offer“  –  ще  бъде  проектиран  до  голяма  степен  от  Global  Gateway  Business  Advisory  Group,  едни  от  най-добрите  и  най-големи  европейски  играчи  в  корпоративния  и  телекомуникационния  сектор.  Ще се използват   силните  страни  на  тези  играчи  –  възприемането  на  подход,  ориентиран  към  предприятието  на  първо  място,  „стеков“ подход.  По  ирония  на  съдбата,  този  подход  е  и  източникът  на  слабостта  на  Европа  в  цифровото   пространство  и  повтаря  недостатъците  в  много  скорошни  доклади  за  Европа  и  технологиите.

Съблазнителната  простота  на  стековете  и  опасностите  от  икономиката  на  предлагането

Това  е  класическа  корпоративна  игра.  „Как“  в  този  и  други  скорошни  доклади  фундаментално  погрешно  разбира  как  се  появяват  стековете,  като  се  фокусира  върху  подхода  от  страната  на  предлагането,  „създай  го  и  те  ще  дойдат“,  който,  за  разлика  от  други  глобални  играчи,  е  откъснат  от  конкретен  и  спешен  случай  на  употреба,  който  стимулира  приемането.  И  въпреки  че  е  задължителен  в  Европа  напоследък,  той  не  е    нов  в  мисленето  си  и непрекъснато  се  проваля  пред  лицето  на  гъвкавостта  на  интернет  ерата  и  пазарното  господство  на  големите  технологични  компании.  Попитайте  Gaia-X.

За  да  се  изгради  стойност  за  европейците,  този  разговор  трябва  да  се  ръководи  от  системен  подход  за  създаване  на  полезност,  която  да  осигурява  обществена  стойност.

Технологичният  стек  в  най-простата  си  форма  е  многопластова  система:  захранване  и  мрежи  долу,  програми  и  потребителски  ориентирани  приложения  горе.   Всеки  слой  е  ясно  очертан  и  отчетлив.  На  хартия  той  е  спретнат,  линеен  и  удобен,  с  по-зрели  технологии  долу  и  по-нови  технологии,  изградени  отгоре.  Но  това  е  и  подвеждащо.

Първо,  реалните  цифрови екосистеми  не  се  появяват  набързо.  Те  еволюират  чрез  хаотични,  итеративни  и  потребителски  процеси.  Това  може  да  означава  хиляди  разработчици  и  услуги,  които  постоянно  усъвършенстват  своето  внедряване  и  подходи.  Платформите  не  пораждат  услуги.  Услугите  пораждат  платформи.  Това  отразява  основна  истина  за  цифровото   развитие:  полезната  инфраструктура  почти  винаги  е  страничен  продукт  от  предоставянето  на  услуги  в  реалния  свят.  Не  изграждате  платформа  и  не  се  надявате  някой  да  намери  приложение  за  нея.  Решавате  проблем,  а  след  това  изграждате  инфраструктура,  за  да  го  мащабирате.  Европа  трябва  да  решава  цифровите  проблеми,  пред  които  е  изправена,  и,  използвайки  това,  да  се  учи  да  генерира  икономическа  стойност.

Второ,  трябва  да се внимава  с  фантазиите,  свързани  с  предлагането:  идеята,  че  ако  финансирате  достатъчно  инфраструктура,  търсенето  ще  последва.  В цифровата   сфера  историята  ни  казва  друго.  През  90-те  и  началото  на  2000-те  години  европейските  правителства  и  телекомуникационни  компании  инвестираха  сериозно  в  мрежи.  Милиарди  бяха  похарчени  за  полагане  на  кабели.  И  все  пак  голяма  част  от  тази  инфраструктура  стоеше  неизползвана,  защото  нямаше  достатъчно  инвестиции  в  услуги,  приложения  или  ангажиране  на  потребителите. Оказва  се,  че  инфраструктурата  е  необходимо,  но  недостатъчно  условие.

Технологичните  гиганти,  които  владеят  пазара  днес  не  са  се  появили  на  бял  свят  като  напълно  оформени  платформи.  Amazon  започна  като  онлайн  книжарница,  за  да  осигури  удобно  пазаруване,  превърна  се  в  Amazon  Marketplace  и  по-късно  Amazon  Web  Services.  Shopify  започна  като  място  за  продажба  на  сноубордове,  което  доведе  до  разработването  на  лесна  за  ползване  платформа  за  електронна  търговия  за  малкия  бизнес.  Начинът,  по  който  виждаме  тези  платформи  днес,  не  се  появи  магически  като  платформа,  а  произлиза  от  услуги.  Facebook  започна  като  проста  и  авантюристична  услуга,  като  уебсайт,  който  се  оценява  от  типа  „горещ  или  не“.  С  течение  на  времето  започна  да  свързва  студенти,  които  го  използват.  След  това  се  превърна  в  социална  мрежа  и  в  крайна  сметка  в  платформа,  върху  която  могат  да  се  изградят  или  използват  други  услуги.  Тази  еволюция  не  е  уникална  само  за  частния  сектор.

Срущу съблазнителното  мислене  за  суверенни  елементи,  организирани  в  мощни  оферти се  изправят  големите  играчи  в  облачните  технологии.  Способността  им  да  обединяват  съдържание,  приложения,  инструменти  и  изчислителна  мощност  е  изкривила  значително  пазара,  но  обявяването  на  суверенни  стекове  едва  ли  е  отговорът,    защото  е  малко  вероятно  офертата да  бъде  конкурентоспособна.  Европа,  доминирана  от  местен  шампион,  който  е  свободен  да  извлича  печалби,  е  вероятно  път  към  по-голяма  автономия,  но  е  по-малко  вероятно  да  доведе  до  повишена  конкурентоспособност  или  по-голямо  глобално  влияние.

Суверенитет  срещу  оперативна  съвместимост

То води  до  по-дълбок  проблем:  самото  определяне  на  цифровия  суверенитет.

В  свят,  където  цифровата  инфраструктура  често  е  чуждестранна  собственост  и  е  непрозрачна,  желанието  за  повече  контрол  е  естествено.  Но  суверенитетът,  ако  се  дефинира  като  притежаване  на  всеки  слой  от  технологичния  стек,  може  бързо  да  стане  контрапродуктивен.  Той  води  до  балканизирани  системи,  ограничена  оперативна  съвместимост  и  отказ  от  глобално  сътрудничество.  Стимулите  за  творческо  развитие  изчезват.  Конкуренцията  и  иновациите  отшумяват.

Вместо  това,  трябва  стремеж  към  цифрова  устойчивост  и  оперативна  съвместимост.  TCP/IP,  отново,  е  полезен  пример.  Никоя  държава  не  го  притежава,  но    всяка  държава  се  възползва  от  него.  Той  осигурява  форма  на  автономност  чрез  откритост,  а  не  чрез  контрол.  Това  е  видът  модел,  към  който  Европа  трябва  да  се  стреми.  Суверенитетът  произтича  от  това  да  имаш  контрол  върху  политическите  решения,  а  не  чрез  собственост  върху  всяко  ниво  на  технологичната  архитектура.

Цифровата стратегия  на  Европа  рискува  да  се  насочи  силно  в  обратната  посока.  В  крайния  си  смисъл  има  предложение  европейските  ценности  да  бъдат  вградени  във  всеки  слой,  от  хардуера  до  алгоритмите  на  изкуствения  интелект.  Но    ценностите  не  живеят  в  чипове.  Те  живеят  в  институции,  култури  и  процеси.  Налагането  на  съответствие  на  ценностите  на  ниво  инфраструктура  е  по-малко  въпрос  на  етика  и  повече  на  контрол.  Това  не  означава,  че  ценностите  нямат  значение.  Те  имат.  Но  утвърждаването  им  чрез  техническо  проектиране  „отгоре  надолу“  е  рецепта  за  твърдост.  А  твърдостта в  цифровите  системи  е  крехкост.

Европа  разполага  с  елементи  на  успешна  цифрова   публична  инфраструктура,  които  заслужават  да  бъдат  приветствани  и  които  най-добре  се  демонстрират  от  услугите,  които  се  основават  на  тях,  и  какво  тези  услуги  правят  за  милиони  потребители.    Пример:  Pago  PA  –  италианската  държавна  платежна  институция,  която  позволява  на  потребителите  да  извършват  плащания  към  всеки  публичен  орган.  Тя  не  само  е  улеснила  над  милиард  транзакции  от  2016  г.  насам,  но  и  се  разширява,  за  да  изгради  други  компоненти  на  цифровата  публична  инфраструктура,  които  са  видовете  услуги,  около  които  би  могъл  да  се  укрепи  бъдещ  стек.

В  Украйна  приложението  DIIA   е  изумително  успешен  пример  за  иницитива,  основана  на  суверенитет,  основана  на  услуги.  То  предоставя  съхранение  на  цифрови  документи  и  достъп  до  над  70  държавни  услуги.  Стартирало  в  бета  версия  през  2019  г.,  то  вече  обслужва  над  20  милиона  потребители,  има  до  голяма  степен  отворена  кодова  база  и  споделена  инфраструктура  извън  страната,  за  да  осигури  устойчивост  по  време  на  продължаващия  конфликт  с  Русия.

Извън  региона  огромни  групи  от  населението  са  се  възползвали  от  услуги,  базирани  на  по-отворени  технологични  архитектури.

Индия  предоставя  идентификация  и  идентификационни  данни  в  голям  мащаб  чрез  Aadhaar  и  Digitlocker,  а  Бразилия,  чиято  система  за  публични  плащания  PIX,  използва  кеш  от  60%  до  20%  от  транзакциите.

Те  биха  могли  да  послужат  като  нови  протоколи,  които   да  бъдат  адаптирани  от  Европа.  И  все  пак  сред  някои  хора  в  Европа  съществува  тенденция  да  игнорират  или  осъждат  глобалните  иновации  на  другите.  Съществува  реален  риск  Европа  имплицитно  или  експлицитно  да  се  позиционира  като  източник  на  стандарти,  а  не  като  участник  в  споделен  глобален  диалог.  Това  не  е  просто  късогледство;  то  е  опасно.

Подобна  евроцентрична  позиция  маскира  по-дълбоко  предположение:  че  другите  евентуално  трябва  да  възприемат  европейския   все  още  неразвит  и  неприет    модел,  че  по  някакъв  начин  контролът  върху  стека  се  равнява  на  нормативно  лидерство.  Но  мрежите  не  се  развиват  така.  Най-трайните  цифрови  стандарти  възникват  от  преговори,  експериментиране,  диалог  и  приемане  –  не  от  нареждане.

Пътят  напред  за  Европа:

Да се започне   с  реални  услуги по важни проблеми:  подновяване  на  паспорт,  регистриране  на  бизнес,  достъп  до  здравни  грижи.

Да се изградят  прости,  отворени  решения  върху  съществуващите  платформи  и  протоколи,  както  направи  Каталуния  с  Open  EHR.  Нека  другите  възприемат,  адаптират  и  разпространяват  информация.  От  тези  скромни  начала  възникват  екосистемите.

Да се надграждат  силните  страни  на  Европа.  Европейският  проект  е  създаден,  за  да  отвори  пазарите.  Да се удвоят  усилията  .  Преди  да  се      погледне  към  глобалните  пазари  и  оперативната  съвместимост,  има  очевидни  претенденти  за  нови  отворени  протоколи  и  предоставяне  на  услуги  в  рамките  на  европейското  пространство.  Има  широка  подкрепа,  включително  от  Урсула  фон  дер  Лайен, за  идеята  за  28-ия  режим,  предложена  от  EU-inc,  която  би  предвиждала  стандартизирано  юридическо  лице  за  стартиращи  компании  в  цяла  Европа,  за  да  се  намали  тежестта  на  инвестициите,  данъчното  облагане,  наемането  и  възнагражденията  в  толкова  много  правни  системи.

Логиката е проста: всяка компания, базирана в САЩ, може бързо да получи достъп до пазар от 340 милиона местни потребители, докато 490-те милиона в Европа остават недостъпни без общ стандарт и протоколи в рамките на това, което би трябвало да бъде единен пазар. Нуждаем се от платформа като Stripe Atlas за Европа, чиито ирландски основатели вече са създали 60 000 стартиращи компании в Делауеър. Това е платформа, която предоставя  хиляди услуги с общи нужди на потребителите, а не предварително изграден набор от компоненти.

Съсредоточаването трябва да е  върху намаляването на бариерите на единния пазар. Тук Европа има ясен мандат и няма недостиг на експертиза.

Да се работи  итеративно. Това, от което Европа се нуждае, не е цифров манифест, а открит диалог. В ранните дни на интернет имахме заявки за коментари (RFC). Всеки можеше да се включи. Идеите бяха тествани, повтаряни и изоставяни. Този дух на съвместно създаване силно липсва тук.

Вместо да дефинира европейски стек и да кани хората да се включат, Европейският съюз трябва да кани света, включително собствените си граждани в разговора. Да се определят основни принципи, които са приложими. Да се съдейства, когато лидерите в индустрията искат да помогнат за разработването на услуги, базирани на стойност.

Фокусиране  върху отворени стандарти и протоколи. Европа трябва да се съсредоточи върху използването на покупателната си способност, за да наложи стандартите сред съществуващите играчи. Това би увеличило оперативната съвместимост и би намалило бариерите за навлизане на нови играчи. Да се направи пренасянето  на данни и инструменти между доставчиците на облачни услуги толкова лесно, колкото е лесно да се смени мобилният оператор. Да се насърчава суверенната собственост върху инфраструктурата, където е необходимо, като се дава предимство на нациите и регионите, както прави Франция със S3NS.

Голяма част от тежката работа е извършена по отношение на протоколите – със Stork за електронна идентификация и EUCARIS за оперативна съвместимост между превозни средства и водачи. И все пак нивото на услугите, убийственото приложение, което стимулира потребителското участие и създава ефект на маховик за пазара, поразително липсва. Европа има таланта, амбицията и общественото доверие, за да направи това. Но трябва да започне отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

Бъдещето на цифровите услуги трябва да бъде съсредоточено върху мрежите и екосистемите. Услугите са тези, които работят. Европейската цифрова стратегия има амбиция, водена от ценности и похвална. Липсва търсенето: реални проблеми, пред които са изправени потребителите, и услуги, които биха могли да ги решат. Именно оттам започва истинската цифрова трансформация.

Цифрова Европа не се гради от стекове, а   от нуждите на потребителите.

 

Източник:  https://lisboncouncil.net/category/blog/