Хърватия: моментна снимка на цифровите умения

Въведение

В изданието за 2024 г. на доклада за цифровото десетилетие Хърватия е постигнала 59 % покритие на основните цифрови умения, което е малко повече от средното за ЕС равнище от 55,6 %. Това поставя Хърватия на 73,8 % от общата цел за целта на ЕС за 2030 г., която има за цел 80 % от населението на ЕС да притежава поне основни цифрови умения. Страната обаче отбелязва годишен спад от 3,6 % спрямо предходната година.

Според доклада за цифровото десетилетие 2024 г. Хърватия има по-лоши резултати от средните за ЕС по отношение на показателите за цифрови умения. Процентът на заетите специалисти в областта на ИКТ е под средния за ЕС, въпреки че се е увеличил от 3,7 % на 4,3 % (средна стойност за ЕС — 4,8 %) през 2023 г.

Индексът на цифровите фючърси на Microsoft измерва нивото на цифровизация в 16 европейски държави, включително Хърватия. Индексът предоставя данни за настоящото ниво на цифровизация на страната и открива най-успешните области, но също така и областите, в които има още работа за ускоряване на процеса на цифрова трансформация. Цифровизацията се възприема чрез 5 категории цифрово развитие: Цифров бизнес, цифрово правителство и публичен сектор, цифрова инфраструктура, цифров сектор и човешки капитал. Общото ниво на дигитално развитие на Хърватия е 91, което е с 9 % под средното за ЦИЕ. В сравнение с държавите от Централна и Източна Европа Хърватия е класирана над средното само по отношение на човешкия капитал, което е значително над средното за цифровите умения на населението като цяло. В цифровия сектор, инфраструктурата и стопанските и правителствените категории Хърватия е близо, но все още под средното равнище.

Хърватия има национална коалиция за цифрови умения и работни места — Nacionalna koalicija za digitalne vještine i radna mjesta u Republici Hrvatskoj — създадена през декември 2018 г. от Хърватската асоциация на работодателите (CEA) с 20 партньори от академичните среди и образованието, промишлеността, публичния и нестопанския сектор, с основни приоритети: увеличаване на броя на цифровите специалисти, обучени и наети и квалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии в Хърватия.

Хърватската национална коалиция за цифрови умения и работни места участва и в регионални центрове за високи постижения в проекти за професионално образование, подпомагащи осигуряването на качеството, информацията за пазара на труда, участието на работодателите в консултантските училища и подобряването на учебните програми. Хърватската национална коалиция за цифрови умения и работни места беше спомената в докладите на DESI за 2021 г. и 2022 г.

Преглед на държавните стратегии и националните инициативи

Държавни стратегии

Националната стратегия за развитие на Хърватия е националният стратегически план за действие за периода 2018—2030 г., който има за цел да подкрепи двойния цифров и екологичен преход на хърватското общество и икономика. Националната стратегия очертава 4 стратегически приоритетни клъстера: Устойчива икономика и общество, укрепване на устойчивостта на кризи, екологичен и цифров преход и балансирано регионално развитие. Главата относно екологичния и цифровия преход от стратегията предлага допълнителна представа за конкретните действия, планирани с цел подпомагане на развитието на цифрови умения и работни места за всички граждани, работната сила, образователния сектор, включително по-напреднали умения за експертите в областта на цифровите технологии.

През декември 2022 г. беше публикувана стратегия за цифрова Хърватия за периода до 2032 г. с визия за Хърватия, подобрена чрез цифрова трансформация. Стратегията „Цифрова Хърватия“ е установила 4 стратегически цели в 4 приоритетни области: Развита и иновативна цифрова икономика (напр. подкрепа за центровете за цифрови иновации); Цифровизирана публична администрация (напр. насърчаване на цифровите услуги и обслужването на клиентите сред гражданите); VHCN внедрена, налична и възприета (напр. насърчаване на навлизането на услуги с много висока скорост) и развити цифрови компетентности за работа и живеене в цифрова ера с приоритети Увеличаване на броя на специалистите в областта на ИКТ на пазара на труда, развитие на цифровите компетентности на гражданите за работа и живот в цифрова ера, с помощта на ИКТ, цифров преход в подкрепа на развитието на образователната и научноизследователската система. За стратегическата цел „Развити цифрови компетентности за работа и живот в ерата на цифровите технологии“, целевите резултати са: за да бъде сред първите 5 държави в класацията „Човешки капитал“ на DESI, да се повиши процентът на заетите специалисти в областта на ИКТ, за да бъде над 8 %, и да се повишат цифровите умения на хората, така че те да бъдат сред първите пет държави от ЕС.

Стратегията на Република Хърватия за развитие на изкуствения интелект все още е в процес на изготвяне, но стратегията за цифрова Хърватия посочва, че Националният план за развитие на изкуствения интелект ще определи плановете за увеличаване на внедряването на технологии с ИИ с цел трансформиране на хърватската икономика, надхвърляйки обикновеното прилагане на технологиите, с цел задълбочено проучване на бизнес моделите и въвеждане на радикални мерки за увеличаване на производителността и създаване на нови области на растеж. Целта на плана е: засилване на научните изследвания и разработване на иновации с цел въвеждане на ИИ в хърватската икономика; развиване на компетентности и човешки ресурси; подобряване на достъпа до данни, цифровата инфраструктура и сигурността; разработване на етична и правна рамка за използване на ИИ.

Национални инициативи

Хърватският план за възстановяване и устойчивост допринася за цифровата трансформация на обществото и икономиката на Хърватия с 20,4 % от общия размер на отпуснатите средства по плана. Мерките включват:  повишаване на ефективността и прозрачността на органите от обществения сектор; създаване на структури за управление и координация с цел планиране и осъществяване на цифровата трансформация на обществото и публичната администрация и предоставяне на инструменти и технологии на публичната администрация, необходими за разработването на по-ефективни и висококачествени цифрови услуги, съобразени с нуждите на потребителите.

Увеличаването на националните инвестиции за широколентово покритие има за цел увеличаване на наличността на електронни съобщителни мрежи в области, в които няма търговски интерес, чрез предоставяне на гигабитова свързаност на домакинствата и предприятията в съответствие с целите на европейското общество на гигабитов интернет. Инвестициите в широколентов достъп (133 милиона евро) ще бъдат внедрени във фиксирани мрежи (VHCN) в страната, в селските и градските райони. Тези инвестиции следва да предоставят подкрепа за 20 проекта за развитие на инфраструктура за широколентов достъп до септември 2023 г. и да обхванат най-малко 100,000 допълнителни домакинства в бели райони за ДСП с широколентов достъп от най-малко 100 Mbit/s за изтегляне (до 1 гига) до юни 2026 г.

Въвеждането на ваучери за развитие на инвестиции в екологични и цифрови умения има за цел да повиши пригодността за заетост на работниците и да отговори по-добре на предлагането и търсенето на пазара на труда чрез подпомагане на ученето през целия живот и придобиването на нови умения, по-специално екологични и цифрови умения. Тя финансира участието изключително в образователни програми, разработени въз основа на хърватската квалификационна рамка (CROQF) и се изпълнява чрез акредитирани институции в съответствие с новия Закон за образованието за възрастни. Ваучерите се използват както от заети, така и от безработни лица, въпреки че особен акцент е поставен върху уязвимите групи (дългосрочно безработни, неактивни или млади хора, които не работят или не учат). 70 % от общото финансиране в размер на 40 милиона евро се отпуска за програми, свързани с „зелени“ умения, а 30 % се отпускат за програми, свързани с цифрови умения. От началото на схемата през април 2022 г. са одобрени над 9000 заявления и повече от 4200 бенефициери вече са в процес на обучение. Целта е до края на юни 2026 г. да бъдат предоставени 30,000 ваучера на бенефициентите, от които най-малко 12,000 следва да бъдат трайно безработни, неактивни или млади хора, които не работят или не учат.

Програмата „Разширяване на Хърватия с Google“ постигна значителни резултати от стартирането на програмата още през 2017 г. От 2017 до 2020 г. програмата Grow Croatia с Google вече е помогнала на 37.000 души в цяла Хърватия да придобият цифровите умения, от които се нуждаят, за да бъдат уверени участници в света на труда. Между 2020 г. и 2021 г. програмата е помогнала на други 10.000 МСП с цифрови инструменти, насоки и обучение, да ускорят цифровата трансформация на бизнеса си и да приемат нови знания и инструменти, за да улеснят тяхната работа и да им помогнат да се върнат още по-силно след кризата.

Програмата e-School — подкрепена от Хърватската академична и изследователска мрежа (CARNET) — има за цел до края на септември 2023 г. да трансформира дигитално учебните и образователните процеси във всички училища в Хърватия. Проектът e-School ще засили стратегическото лидерство на училищата, за да се увеличи тяхната цифрова зрялост и да се укрепят цифровите компетентности на учителите. Проектите ще осигурят надеждна и сигурна ИКТ среда, съобразена с нуждите на училищата, и ще гарантират, че всички училища са свързани с високоскоростен интернет. Хърватия също така е разработила стратегическа рамка за цифровата зрялост на училищата и училищното образование в Република Хърватия (2030 г.). Тази стратегическа рамка беше публикувана за първи път през 2020 г. и понастоящем финансира дейностите си със средства от Европейския социален фонд (ЕСФ) и националния бюджет.

Училището на бъдещето (Škola budućnosti) е инициатива, свързваща училищата с технологичния сектор. Проектите ще продължат до 2025 г. и ще доведат до практическа работа по технологични проекти в избраните училища. Също така има ежегодни технологични конференции и онлайн менторска програма. Предизвикателството за 2021—2022 г. беше съсредоточено върху разработването на чатботове с ИИ, през 2022/23 г. целевите области са изкуственият интелект, роботиката и зелените технологии, а през 2023/24 г. акцентът беше върху областта на роботиката и изкуствения интелект. Досега повече от 4000 ученици в повече от 280 училища са достигнали до проекта.

Възможности за финансиране

Възможностите за финансиране за повишаване на квалификацията и преквалификация в подкрепа на цифровите компетентности на физическите лица и организациите са на разположение под формата на заеми, безвъзмездни средства и финансови инструменти. За периода 2021—2026 г. повечето от дейностите в областта на цифровата трансформация се финансират чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, но също и като дейности в рамките на „Хоризонт„, „Еразъм+“, ЕСИФ и ЕАОС. Повече информация можете да намерите на страницата на Хърватската национална коалиция за цифрови умения и работни места и в статията за платформата за цифрови умения и работни места.