Използване на ИИ и машинно обучение за по-голямото благо на обществото: случаят с Дания

Изкуственият интелект (AI) и машинното обучение (ML) са свързани с използването на данни по опитен начин. Тоест, ако данните са достатъчно. Но как работят ИИ и ML на практика? Как да използваме данните, които ни се предлагат по възможно най-добрия начин? И как да сме сигурни, че ще получим правилните данни?

Това са някои от въпросите, които Sasmita Kusumastuti ще постави тук, когато говори наконференцията наЕвропейския форум за ИИ и етика на данните през 2020 г.,която се провежда онлайн и физически в Копенхаген на 21 и 22 октомври 2020 г.    

Сасмита е асистент в секцията по епидемиология, Катедра по обществено здраве и Център за здравословно остаряване в Копенхагенския университет. Тук тя прави изследвания в областта на стареенето, епидемиологията и общественото здраве. Тя прави тук докторски проучвания за прогнозиране на клиничните резултати при по-възрастни хора. Освен това Sasmita координира иплатформата CHALLENGE,която е голям изследователски проект, озаглавен „Използване на силата на големите данни за справяне с общественото предизвикателство на застаряването“.

На конференцията Сасмита ще говори за проекта си за разработване на система за прогнозиране на възрастните хора, изложени на риск от влошаване на здравето. Тя се надява, че участието ѝ ще допринесе за обсъждането на потенциала и клопките на прилагането на ИИ на практика.

Според Сасмита, както ИИ, така и етиката на данните са непрекъснато развиващи се концепции, които можем да използваме, за да подобрим живота си.

„Последните постижения в областта на ИИ отварят света за безкрайни възможности. Като нож или всякакъв вид инструмент, обаче, дали е добър или лош зависи от този, който работи с инструмента. Затова трябва да обърнем внимание на етиката на данните, за да предотвратим хаоса. Трябва да се запитаме: Какво е правилно, справедливо и подходящо?“, твърдиСасмита и продължава да твърди:

„Имам чувството, че в момента живеем в ключова ера, в която повдигнатите обсъждания, взетите решения и прилаганите сега политики ще имат трайни последици за бъдещето. Наистина ми харесва, че конференцията „Европейски форум за ИИ и етика на данните 2020“ включва широк кръг от теми и заинтересовани страни. Затова се надявам, че тази конференция ще бъде влиятелна платформа, управляваща дискусиите, решенията и политиките в бъдеще„, коментира Сасмита.  

Dansk IT има удоволствието да се срещне със Сасмита за разговор за нейните изследвания и за това как тя използва данните в работата си.

Моля, разкажете ни малко за себе си и вашите изследвания.

Като изследовател се интересувам от остаряването от гледна точка на общественото здраве. Фокусирам се не само върху физическото здраве като болести, увреждания и смъртни случаи, но и върху психосоциалните аспекти като благосъстоянието на хората и самотата.

В Копенхагенския университет съм част от изследователска група, която работи по разработването на система за прогнозиране на възрастните хора, изложени на риск от влошаване на здравето, за да се помогне на общините да оптимизират стратегиите си за превенция.

Използваме висококачествени данни от датския регистър, за да проследим историята на живота на дадено лице, например социално-икономически условия, условия на живот, диагностика, хоспитализации, лекарства и т.н. през годините.

Освен това ние разработваме техники за машинно обучение, за да разпознаваме модели в историята на живота на човека, така че да можем точно да предскажем дали човек ще се нуждае от домашни грижи в бъдеще.
Както беше посочено, с тази система с ИИ се надяваме да помогнем на датските общини, така че те да могат да предложат програми за ранна профилактика, които ще доведат до това хората да живеят дълъг и здравословен живот и да останат независими в напреднала възраст.

Моля, обяснете някои любими аспекти на вашата професия.

Основните ми отговорности са научните изследвания и преподаването. Според мен най-доброто от това да си изследовател са интелектуалните предизвикателства по пътя на генерирането на нови знания. Обикновено започва с някои искри на любопитство като „Защо е така?„или „Как можем да решим този проблем?“. След това се впускам в пътешествие за проектиране на проучване, за да отговоря на конкретен изследователски въпрос, прилагане на изследването, документиране на резултатите и очертаване как това ново знание добавя към това, което вече е известно. Намирам за очарователно да мога да свързвам точките между това, което е известно и непознато.

Що се отнася до преподаването, най-доброто нещо е да можете да взаимодействате с любопитни умове. Обичам да представям идеи и позволявам на учениците да мислят свободно, да задават въпроси и да оспорват тези идеи. Радост е да видите как техните изрази се променят, когато изпитват този момент „Аха!“ и стават още по-ангажирани. След часовете често получавам някои последващи действия от студенти, които все още са любопитни и искат да проучат темата по-нататък. Това със сигурност е много възнаграждаващо за мен.

Как използвате големите информационни масиви в работата си?

Моите колеги и аз използваме най-вече регистрационни данни от Статистика Дания за цялото датско население с течение на времето. Тук имаме достъп и информация за много аспекти на живота, например социални, икономически, биомедицински условия и географско местоположение с течение на времето. Такива големи данни създават много шум, така да се каже. По този начин трябва да намерим начини да намалим шума и да уловим смислените сигнали. Затова си сътрудничим с учени и статистици и отделяме много време и усилия за това как ефективно да анализираме тези големи данни.

Как да се уверите, че използвате „правилните“ данни?

В работата си си сътрудничим с хора от различни професии, вариращи от лекари, общински служители, учени по данни, статистици, програмисти и експерти по етика.
Експертите по темата, напр. лекари и други имащи отношение експерти, ще имат представа какъв вид информация е необходима за изследването.

Експертите по данни, например учените на данни, ще идентифицират кои данни улавят информацията, която търсим, а статистиците ще разберат как най-добре да анализират данните според целта на изследването.

В зависимост от контекста експертите по етика преценяват дали данните се използват по подходящ начин с оглед на въпросната цел.

Това се оценява на всяка стъпка от пътя, за да се гарантира, че използваме правилните данни, правилният начин.

Какво ще стане, ако — в името на бъдещето — имате свободен, неограничен достъп до личните данни на всеки датчанин (като здравни данни) за каквато и да е цел, това би улеснило вашето изследване?

„Свободен и неограничен достъп„по мое мнение предполага свобода на отчетност, а когато човек не трябва да бъде държан отговорен, това е „началото на края“. Това може да бъде опасно и може да навреди на доверието, което обществото има в изследователите.

Независимо от етичните последици, достъпът до личните данни на всички няма непременно да улесни изследванията ми.

В изследванията искаме да намерим смислен сигнал, т.е. контраст, да видим какво работи и какво не работи, да намерим отговорите на нашия изследователски въпрос. С толкова много различни видове и големи обеми от данни на разположение, това често е шумна бъркотия и голямата работа е сортиране на произволен шум от сигнала, за който искаме да научим повече.

Например, използването на информация от личните данни на всеки няма смисъл, защото всеки е толкова различен и тези вариации затрудняват получаването на сигнала. Съществува и въпросът кога целта на събирането на данни не съответства на целта на самото изследване.  Например регистрационните данни от общопрактикуващите лекари се събират най-вече с цел възстановяване на разходите за услуги. Поради това характерът на информацията е различен и не се вписва непременно в научноизследователски въпроси, свързани с физическото здраве, например болести, въпреки че тази информация може да бъде полезна за други изследователи, които конкретно проучват разходите за здравеопазване.

Така че дори и личните данни на всички да са достъпни за мен, това не би ми помогнало непременно с моите изследвания.

Освен това според мен хората имат право да бъдат информирани и да се съгласят за това, за което се използват техните данни. Поради това не мисля, че е етично да се предоставя на никого свободен достъп до личните данни на всеки датчанин. Използването на данните на хората по този начин, без никаква отчетност, ще нанесе много повече щети, отколкото полза.

Според Вас има ли вероятност датските органи някога да предоставят данните на всеки гражданин за научни изследвания?

Не. Няма основен аргумент или някакъв вид неотложен натиск от страна на изследователите да го направят. Освен това вече имаме достъп до много данни в Дания в сравнение с други страни като Швеция и Норвегия. Въпреки това, разбира се, има набор от правила, които изследователите трябва да следват, за да получат достъп до данни. Ако някой наруши правилата, има тежки последствия. Както трябва да има.

Като човек, идващ от чужбина, виждам Дания като страна, в която се насърчават подобни дискусии. Има чувство за споделена отговорност да изпълните гражданския си дълг за по-голямото добро. Това е важно, особено защото трябва да сме в крак с постоянно променящите се технологии и тяхното влияние върху обществото. По този начин видях много призиви за по-добра защита на данните и неприкосновеността на личния живот и сега ще трябва да намерим общата етична рамка, която може да бъде приложена и укрепена, за да се защитят личните данни и неприкосновеността на личния живот на гражданите.