Как създателите на политики в областта на образованието и обучението могат да спомогнат за постигането на целите на ЕС в областта на цифровите умения и работни места?
09.05.2024
Държавите в цяла Европа се стремят да подкрепят цифровата икономика чрез изграждане на основна цифрова грамотност сред по-широкото население, както и чрез стимулиране на набори от цифрови професионални умения на по-високо ниво, необходими за създаване и използване на професионални цифрови инструменти и платформи на работното място. В Европа институциите на ЕС работят с създателите на политики на национално и регионално равнище за прилагане на различни подходи за преодоляване на недостига. Какви са някои от действията, които създателите на политики могат да предприемат, за да помогнат за постигането на целите на ЕС в областта на цифровите умения и работни места?
Какви са целите, към които се стремим и защо?
Цифровите умения са ключов аспект на цифровата икономика. Без достатъчна база от таланти от цифрово грамотни служители и специалисти в областта на ИКТ в Европа държавите — членки на ЕС, рискуват да не са в състояние да се конкурират в света, когато става въпрос за разработването на нови продукти или услуги, или да се възползват от повишаването на производителността, което цифровите инструменти могат да осигурят. И действително продължават да съществуват предизвикателства, свързани с изграждането на основна цифрова грамотност и специализирани технически умения за работа с авангардни цифрови технологии, което възпрепятства способността на европейските дружества да се конкурират на световния пазар.
ЕС изостава и по отношение на прилагането на цифрови технологии за оптимизиране на областите на работа, като степента на това варира в зависимост от сектора. Например 83 % от предприятията в областта на производството, машините и транспорта в Европейския съюз са възприели усъвършенствани цифрови технологии като роботиката или изкуствения интелект в сравнение с предприятията в строителството, където внедряването е едва 52 % (Европейска инвестиционна банка 2023 г.). Друго предизвикателство е неотложната необходимост от развиване на специализирани умения в областта на ИКТ и стабилна база от таланти, която да работи както за завършилите ИКТ, така и за работодателите.
По този начин европейските институции и държавите членки са взели решение да се справят с тези проблеми колективно. Целите на Европейския съюз в областта на цифровите умения и работни места са амбициозни, както е посочено в целите за 2030 г. на цифровото десетилетие. Целта е да се гарантира, че най-малко 80 % от гражданите в ЕС притежават най-малко основни цифрови умения, с 20 милиона наети специалисти в областта на ИКТ с по-високо равнище на завършилите ИКТ и по-добър баланс между половете. Тези цели се подкрепят от по-широк подход към цифровизацията в правителството и икономиката, както е посочено в цифровия компас на Европейската комисия, представен на фигура 1 по-долу.
ЕС изостава и по отношение на прилагането на цифрови технологии за оптимизиране на областите на работа, като степента на това варира в зависимост от сектора. Например 83 % от предприятията в областта на производството, машините и транспорта в Европейския съюз са възприели усъвършенствани цифрови технологии като роботиката или изкуствения интелект в сравнение с предприятията в строителството, където внедряването е едва 52 % (Европейска инвестиционна банка 2023 г.). Друго предизвикателство е неотложната необходимост от развиване на специализирани умения в областта на ИКТ и стабилна база от таланти, която да работи както за завършилите ИКТ, така и за работодателите.
Целите са предизвикателство, тъй като последните данни от индекса за цифрова икономика и общество показват, че „само 54 % от европейците на възраст между 16 и 74 години имат най-малко основни цифрови умения.“ И наистина Евростат брои само 9 милиона специалисти в областта на ИКТ в ЕС в сравнение с целта от 20 милиона. Но това далеч не е единственото притеснение в тази област. За да се отразят по-добре различните нива на цифрови резултати и по този начин да се проследи напредъкът на държавите членки, през 2023 г. Европейската комисия интегрира DESI в доклада за състоянието на цифровото десетилетие — действие, което е в съответствие и с програмата за политиката за цифровото десетилетие до 2030 г.
Европейският съюз и държавите членки работят в тясно сътрудничество за разработване и изпълнение на програми за справяне с тези предизвикателства чрез цикъл на сътрудничество в областта на политиката през цялото цифрово десетилетие, както е показано на фигурата по-долу.
Заедно различните равнища на създателите на политики имат за цел да постигнат напредък спрямо целите на Европа в тази област.
Какви са предизвикателствата, пред които сме изправени?
Предизвикателствата, които създателите на политики в областта на образованието и обучението могат да преодолеят, могат да бъдат разделени на 4 ключови области:
- Цифрово приобщаване на всички граждани
- Цифрова компетентност като част от ученето
- Цифрови умения за пригодност за заетост
- Задълбочени цифрови умения за специалисти в областта на ИКТ
Премахване на разликата в цифровото приобщаване веднъж завинаги
Цифровото приобщаване на всички граждани включва гарантиране, че всеки гражданин в Европа притежава поне основно ниво на компетентност в областта на цифровите технологии. Достигането до всеки отделен човек в Европа е трудно за създателите на политики в областта на образованието и обучението, тъй като винаги ще останат някои, които се страхуват (или скептични) от цифровите технологии. Едно проучване установи, че 72 % от гражданите на ЕС се опасяват, че технологиите могат да „крадат работните места на хората“ (Cedefop, 2018 г.).
Също така не
съществува универсален подход за достигане до множество граждани, особено когато се признава, че лицата, за които е най-вероятно да бъдат изключени по цифров път, са и такива, които обикновено се изключват поради други социални или икономически причини (напр. увреждане, липса на познания по местния език и т.н.). Намирането на начини за предлагане на приобщаващи, многоезични програми за образование и обучение, които достигат до най-уязвимите части от населението, е изключително предизвикателство.
Друго ключово предизвикателство при цифровото приобщаване е свързано с разделението между половете, като само 17 % от жените в проучванията в областта на НТИМ в сравнение с 42 % от мъжете. В ИТ по-специално това разделение се отразява и в стремежите за кариера. В целия ЕС средно 10 % от 15-годишните момчета очакват да работят като специалисти в областта на ИКТ, докато само 1 % от момичетата. Общественият натиск (напр. липсата на модели за подражание или подкрепа при избора на кариера в областта на информационните технологии), както и невключващите учебни програми, съсредоточени върху абстрактни ИТ принципи, вероятно отчасти ще обяснят тази празнина.
Основни компетентности в едно все по-цифровизирано образование
Постигането на ключова компетентност в областта на цифровите технологии във формалното начално и средно образование също представлява предизвикателство. Въпреки че сред създателите на политики е широко признато, че това е важно, предизвикването на необходимите промени в образователните институции е предизвикателство. Въвеждането на нови учебни програми отнема време, а технологиите, необходими за работните места, се променят бързо, в резултат на което учебните програми бързо са остарели.
Цифровите умения на преподавателите също са пречка: интегрирането на повече цифрови умения изисква по-квалифицирана в областта на цифровите технологии група от преподаватели, което е особено предизвикателство с застаряващото население от преподаватели, които имат ограничено време и подкрепа за професионалното развитие. Образователните институции също така не разполагат с достатъчно инфраструктура и ресурси за предоставяне на опит в ученето на цифрови умения: например в началните и средните училища средно 30 % от учениците имат достъп до лично устройство в училище, в сравнение с почти 100 % от учениците в САЩ. По подобен начин много европейски училища не разполагат с достатъчно честотна лента, за да работят онлайн и да предоставят богат опит в цифровото обучение на своите ученици.
Цифрови умения за пазара на труда: в ИТ, и в света на работата отвъд
Цифровите умения за пригодност за заетост също са предизвикателство за политиката в областта на образованието и обучението. Съществуващите системи за образование и обучение, особено на равнища, близки до работните места (напр. висше образование и професионално обучение), обикновено са специфични за дисциплината и бавно интегрират междудисциплинарни подходи, интегриращи ИТ, които са необходими за цифровите умения за пригодност за заетост. Системите за техническо и професионално обучение често са пренебрегвани от инвестиционна гледна точка (ЮНЕСКО, 2022 г.) и имат сходни нужди с началните и средните училища по отношение на увеличаването на достъпа на студентите до устройствата и подходящите нива на свързаност.
В Европейския съюз висшите учебни заведения са ефективни в предоставянето на напреднало образование в областта на компютърните науки (CS). Въпреки това съществува разминаване между традиционните академични CS и ИТ професионалните умения на високо ниво. Например, въпреки че работодателите са големи потребители на облачни технологии, те често са от сравнително ниско значение в CS градуса (IEEE, 2015 г.). Академичните институции на ЕС също така по-бавно преминават към специализирани курсове по нововъзникващи авангардни технологии: например в областта на ИИ съществуват по-специализирани магистърски курсове в САЩ и Обединеното кралство в сравнение с ЕС. По същия начин, англо-саксонските университети често са по-склонни да създават интегрирани курсове с индустриални партньори, които съчетават както академично обучение, така и специфични за индустрията знания, което помага на студентите да се разделят по-бързо в кариерата след университета. Европейските академични среди традиционно са по-скептични към партньорството с промишлеността, което е пречка за разработването на този вид подход.
Друг ключов въпрос във висшето образование е привлекателността на CS и IT като тематична област. Въпреки че има ръст в броя на студентите, влизащи в CS градуса (добавете реф. тук), относителният брой на студентите в CS остава по-нисък от много други дисциплини. Студентите от CS също са хомогенна група, с малко жени, нито студенти от малцинствен произход, които се занимават с темата.
Въпреки че предизвикателствата са многостранни, създателите на политики в областта на образованието и обучението са в уникална позиция, за да могат да се справят с тях. В следващия раздел на този документ се очертават възможностите, които политиците в областта на образованието и обучението трябва да повлияят на промяната.
Какви са възможностите за създателите на политики в областта на образованието и обучението да се справят с тези предизвикателства?
За всички горепосочени области на цифровите умения има множество положителни модели и подходи, които трябва да бъдат проучени. Създателите на политики трябва да гарантират, че разполагат с ресурси, финансиране и продължават да бъдат политически приоритет за въздействие върху цифровите умения в ЕС.
Нека се върнем малко назад и да разгледаме цифровото приобщаване: и как можем да го накараме действително да достигне до всички европейски граждани. Що се отнася до инициативите за цифрово приобщаване, създателите на политики в областта на образованието и обучението разполагат с различни лостове, които могат да задействат. Съсредоточаването върху общността е ключов подход тук: и това преминава от предоставяне на безвъзмездни средства за проекти и дейности до създаване на реални физически пространства, както в случая с Molengeek (организация с нестопанска цел, посветена на предлагането на обучение на бежанската и мигрантската общност в един от най-нуждаещите се квартали в Брюксел). MolenGeek предлага обучение и коучинг на сегменти от населението, които обикновено са изключени от други инициативи, и ги подкрепя в придобиването на основна цифрова грамотност и по-напреднали умения за управление на бизнес или стартиращ бизнес. В случая на Molengeek публичното финансиране се комбинира с частни инвестиции.
Но това далеч не е единственият пример в Европа, насочен към маргинализирани групи. Redi School работи в няколко държави от ЕС и предоставя обучение на хора от мигрантски произход, със специален акцент върху жените. Citilab, точно извън град Барселона е друг добър пример за физическо пространство под формата на гражданска лаборатория за социални и технологични иновации. Организацията на общността предлага голямо разнообразие от обучения за граждани и училища, както и изграждане на местни иновационни проекти заедно.
Друг път, където създателите на политики могат да предложат подкрепа, е да помогнат на библиотеките да се превърнат в истински центрове за цифрова компетентност. В днешния все по-цифров свят библиотеките се превърнаха в ключова точка за достъп за гражданите, които искат да подобрят своите цифрови компетентности и да повишат уменията си. Примери за библиотеки, предлагащи достъп до инициативи за цифрови умения, са навсякъде в Европа и финансирането за това е осигурено от националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите — членки на ЕС. В Румъния финансирането от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) ще бъде насочено към подпомагане на повече от 100 библиотеки за подобряване на достъпа до възможности за цифрова грамотност и за подпомагане на гражданите да придобият умения, съобразени с бъдещето. Създателите
на политики могат също така да подкрепят библиотеките да се превърнат в центрове за компетентност в областта на цифровите технологии; те все по-често предлагат достъп на гражданите и на другите, за да развият своите цифрови умения. Например в Румъния като част от националния план за МВУ ще бъдат финансирани 105 библиотеки за развитие на цифровата грамотност, комуникацията, медийната грамотност и много други свързани с тях умения. Те могат също така да си партнират с организации с нестопанска цел за това; например, Coderdojo предлага клубове за кодиране, ръководени от доброволци, в библиотеки в много страни.
Уменията на преподавателите са от решаващо значение, за да се даде възможност за подобряване на цифровите умения в началните и средните училища. Създателите на политики в областта на образованието могат да се справят с това, като изискват определено количество цифрово професионално развитие годишно, като намалят разходите за достъп до PD и включват цифрови умения в рамките на необходимите стандарти за компетентност на учителите. Вземащите решения лица могат също така да насърчават публично-частни партньорства в областта — много големи технологични компании предлагат безплатно онлайн обучение за учители, за да използват инструментите, които техните училища са закупили. Също така, тъй като лидерите придобиват нови технологии, те трябва да се нуждаят от професионално развитие като част от процеса на закупуване, за да се избегне разминаване между това, което се предоставя на училищата, и обучението, което преподавателите получават.
По същия начин, въпреки че много държави членки постигнаха значителен напредък в промяната на учебните програми, за да се насърчи повишаването на цифровите умения, други все още имат работа за вършене. Съществуват многобройни подходи за постигане на това — от интегрирането на цифрова компетентност в учебните програми, основани на компетентности, или от разглеждането на ИТ и компютърните науки на подобна основа с традиционните науки. Политиците трябва да продължат да наблюдават въздействието на промените в учебните програми и да разберат какво наистина прави разликата за студентите.
Промишлените партньорства също са полезен начин за въвеждане на повече компетентности в областта на цифровите технологии в училищата. Европейската седмица на програмирането, ежегодна кампания на Комисията, е добър пример за това с дружества, които си сътрудничат на равнище ЕС и на национално равнище в подкрепа на училищата за предоставяне на повече възможности за изучаване на компютърни науки в училищата.
Цифрови умения за пригодност за заетост
Що се отнася до цифровите умения за пригодност за заетост, традиционното обучение често е заменено с модела на Bootcamp, за да се повишат цифровите умения на нетехническите хора, за да могат да работят на технически роли. Въпреки това, много хора се борят да получат признание или работа, въпреки че развиват тези умения, така че правителствените лидери трябва да намерят начини за проверка на качеството и да признаят стойността на нетрадиционните учебни пътеки.
Сертифицирането в областта на цифровите умения също може да осигури решение: ориентираните към индустрията сертификати, предоставяни от големите технологични компании, могат да бъдат полезни за придобиване на работни места в техните екосистеми, докато агностичните сертификати дават възможност на хората да докажат уменията си в множество технологични платформи. Отново, те следва да бъдат признати с официални кредити за обучение (напр. ECTS), за да се подчертае стойността на тези квалификации на пазара и за бъдещо академично обучение. Развитието на
цифровите умения в техническото и професионалното обучение също трябва да бъде подобрено; според ЮНЕСКО (2022 г.) основната възможност тук е да се съсредоточи много по-задълбочено върху програмите за обучение на преподавателите по TVET, като се използва комбинация от традиционно професионално развитие, мрежи за професионално обучение и партньорства с множество заинтересовани страни.
Професионални умения на високо ниво в областта на информационните технологии
Въпреки че съвместните степени между индустрията и академичните среди и учебните програми все още не са често срещани в цяла Европа, те се насърчават активно от програмата DIGITALEUROPE, която насърчава партньорствата между академичните среди и промишлеността да разработват съвместно степени по теми като ИИ и киберсигурността. Някои университети в Европа също участват в такива партньорства независимо. Например, Università Degli Studi Di Napoli Federico II си партнира с Apple, за да стартира Developer Academy, където младите хора се занимават с предизвикателства, за да научат дизайн, бизнес и технологии и в крайна сметка да започнат да изграждат свой собствен старт. СКЕМА бизнес училище във Франция работи с Microsoft от 2016 г., за да интегрира умения на високо ниво в учебната програма, която те осигуряват за бизнес и HR курсове. ЕС
финансира и насърчава по-голямата осведоменост за професионалните курсове в областта на информационните технологии на по-високо ниво сред студентите, особено в търсените области, за да се улесни намирането и посещаването на курсове в целия ЕС. Например в базата данни на ENISA за киберглави се провеждат курсове по киберсигурност, налични в държавите от ЕС и ЕАСТ.
Въвеждането на повече нетрадиционни кандидати в степените по компютърни науки е ключова част от усилията. Правителствата могат да подкрепят кампании за повишаване на осведомеността и подкрепа за кариерата на момичетата, за да ги насърчат да обмислят КС проучвания, потенциално в партньорство с индустрията. Например ЮНЕСКО организира хакатони на ИИ за момичета, близки до избора на техните степени, за да ги научи на компютърни науки и възможностите, които тя предлага. Правителствата могат също така да предлагат финансова подкрепа на съответните заинтересовани страни и сдружения: добър пример е проектът EUGAIN, ръководен от Informatics Europe — сдружение, представляващо ИТ научноизследователската и академичната общност. EUGAIN подкрепи по-нататъшната съвместна работа и обмена между академичните среди, които активно работят за подобряване на участието на жените и мъжете в ЦС в техните държави.
Лидерите могат също така да обмислят схеми за отпускане на безвъзмездни средства, за да насърчат партньорите за развитие на работната сила да се справят с цифровите умения на по-високо равнище. Тези организации, които не са често срещани във всички държави членки, интервюират кандидатите и поставят най-обещаващите хора чрез програма за умения, съчетаваща цифрови и нецифрови умения. След това те продължават да поставят кандидатите с компании, търсещи цифрови умения, които са се регистрирали, за да приемат нетрадиционни профили с правилния набор от умения. Някои европейски организации като Адеко и Аккодис вече са ангажирани с този тип програми и биха могли да бъдат подражавани в други части на Европа.
Крайна бележка
Въпреки че предизвикателствата пред цифровите умения в Европа са широкообхватни, съществуват и много решения, които вече се прилагат на равнището на ЕС и на държавите членки, които могат да бъдат увеличени или научени, за да се стимулира подобряването на равнището на цифровите умения на всички равнища на образованието. Създателите на политики трябва проактивно да се учат един от друг в различните държави и да положат съвместни усилия за справяне с проблема. В допълнение към прилагането на практически решения е от решаващо значение създателите на политики да се застъпват за постоянен акцент върху цифровите умения от политическа гледна точка, така че те да продължат да получават вниманието и ресурсите, необходими за постигане на целите за 2030 г.
За автора
През последните 20 години Alexa Joyce работи с правителства в повече от 100 страни по света в областта на дигиталната трансформация. Тя е активна в областта на образователните технологии повече от 20 години, с половината от кариерата си в големи технологични компании, а другата половина — в публичния сектор. Алекса работи за няколко водещи международни образователни организации: Европейска училищна мрежа (мрежата на 34 министерства на образованието в Европа), ЮНЕСКО и ОИСР. Тя също така е била съветник в редица управителни съвети, включително Европейския център за жени и технологии, ALL DIGITAL — европейска мрежа за цифрово приобщаване, инкубатора EDUCATE на University College London за стартиращи предприятия в областта на ед-технологиите и Института за етичен ИИ в образованието.
Детайли
Уебсайт
Таргет аудитория
Дигитални умения за всички
Дигитална технология/ категория
Базови дигитални умения