През 1989 г. излиза филмът Обществото на мъртвите поети (Dead Poets Society), в който цяла плеяда от известни актьори разсъждават върху смисъла на живота, цената на човешките постижения и висотата, до която може да достигне човешкия дух чрез образование и търсене на значимото в живота. Именно там, Робин Уилямс се превъплъщава в учителя Джон Кийтинг и казва на своите студенти следните думи:
„No matter what anybody tells you, words and ideas can change the world.“
„В Skillo това е една от опорните точки, които ни движат и мотивират да работим непрестанно, за да създаваме качествена образователна среда за ИТ хората, които истински искат да се развиват и така да движат света и да носят качествена промяна на обществото и на самите себе си.”
А всъщност кои са Skillo?
Skillo е българска компания, основана през 2018 година от двама ИТ професионалисти – Петър Милев и Хюсеин Тюркмен. Бивши колеги и настоящи приятели и бизнес партньори, Пешо и Хю, както ги наричат всички, споделят не само дълги години опит като ИТ професионалисти на ръководни позиции, но също така се обединяват около мисията да създадат компания, със специална кауза – изграждане на ИТ академия, с вярата, че в България има много потенциал от таланти и условия, които могат да направят страната ни силиконовата долина на Европа, но трябва качествена промяна на образователната среда, в която хората израстват и се обучават, за да се случи това. Академията работи, както с индивидуални курсисти, така и с някои от най-големите ИТ компании на нашия пазар, като корпоративни клиенти.
Отделно от ИТ академията, в годините назад развиват и още една бизнес линия, която работи върху подбор и развитие на ИТ професионалисти, чрез която имат възможност да свързват специалистите на пазара с атрактивни и смислени работни възможности.
Днес ви представяме едно интервю с Хю, който разказва малко повече за ИТ академията на Skillo и по-специално за това как развивайки добри преподаватели и добри ИТ специалисти, ние всъщност променяме цялата индустрия.
Хю, разкажи ни накратко за себе си и за това как започна твоя път като професионалист и преподавател?
Стартът ми в ИТ индустрията беше преди повече от 12 години, когато започнах като Database Developer, но много бързо разбрах, че софтуерното тестване е именно това, което ми е истински интересно и знаех, че ще съм добър в него. След интензивни години на учене и много практика, успях да премина през различни проекти и роли, в които имах възможност както да управлявам екипи и интервюирам ИТ специалисти, така и да създавам и изграждам тестинг процеси, среди и да отговарям цялостно за качеството на продуктите. Преди около 9 години беше и първият ми досег с преподаването. До онзи момент бях правил вътрешни обучения за своите колеги, но е много различно да обучаваш хора, които вече са в индустрията и такива, които тепърва ще навлизат в материята. И така, един мой приятел ме покани да преподавам Основи на софтуерното тестване в школатa, където той водеше лекции и аз реших да опитам. За мен това беше голямо предизвикателство, но знаех, че ще се справя, защото имах силен интерес, а обикновено, когато нещо ти е интересно и истински важно, няма как да не се получи добре.
Как се чувстваше в началото като млад преподавател и какво те мотивираше да се развиваш в тази ти роля?
Помня, че в началото бях много развълнуван, но и притеснен. Наложи ми се да вложа доста часове усилия да подготвям лекции, да тренирам самото преподаване и поднасяне на информацията и да мисля как да оптимизирам съдържанието, което ще преподам на курсистите, така че да извлекат максимума за времето на курса. Мотивацията ми винаги е била свързана с две основни неща: преподавайки, ти даваш мултиплициран принос от своите знания и умения и на второ място, ти си генератор на промяната за бъдещите специалисти, които сега започват своето образование и развитие в ИТ сферата.
Би ли обяснил малко по-детайлно какво значи да мултиплицираш приноса си на знания и умения?
Представете си един професионалист, който е добър в това, което върши, съответно ходи на работа, прилага знанията и уменията си и получава заплата за това. В такава ситуация приносът е 1:1 – даваш определени знания, полагаш усилия и получаваш заплата за това. В преподаването обаче, ти пак използваш същите знания, с които си вършиш и работата, но обучавайки хора, които черпят от твоите познания, ти мултиплицираш ефекта на това, което постигаш. За мен това винаги е било изключителен мотиватор да продължавам да се занимавам с преподаването, освен разбира се и фактът, че на мен ми харесва да го правя.
Ти самият си изградил немалко преподаватели, като в момента някои от тях са и част от преподавателския колектив на Skillo. Кажи ни малко повече за ключовите умения на добрия преподавател.
Разбира се, за всички преподаватели има един набор от класически умения, които са задължителни – например добри презентационни умения, свобода да говориш пред публика, ясна дикция, структурирана мисъл, работа в тясната времева рамка на лекцията, умение да модерираш дискусия и т.н. В същото време има и по-специфични умения за това да бъдеш добър ИТ преподавател.
Преди обаче да говорим за умения, добрите преподаватели са преди всичко добри професионалисти в своята област. Ако нямат години практически опит зад гърба си, които да им позволят да видят много и различни работни казуси, те няма да имат база, от която да споделят опит и знания.
Иначе, по темата за уменията – ключово такова е преподавателят да умее да обяснява разбираемо и достъпно техническа материя на хора, които не са технически специалисти, като дава достъпни и лесни за разбиране примери и обяснения. Това е нещо, върху което аз самият съм работил много да развия и знам, че отнема време. Също така е много важно да не оставиш курсистите с усещането, че ти си знаещият, а те не знаят нищо, защото това би ги потиснало и затворило за обучителния процес.
Друго много важно нещо е преподавателят да работи активно с групата – както да стимулира тези, които са активни, така и да мотивира тези курсисти, които са по-тихи и свити. Важно е да се намери темпото на групата – нито твърде бързо, нито твърде бавно. Също така да се дава възможност на участниците да мислят и да решават казуси и задачи, в които преподавателят не дава готовия отговор, а модерира процесът на търсене и откриване на решението на задачата заедно с групата.
Нужно ли е преподавателят да се адаптира към групата курсисти?
Със сигурност адаптивността и персонализираният подход са особено важни за добрия преподавател. Всяка група, на която съм преподавал в годините е била различна от останалите и няма универсален подход, който винаги да работи. За мен е важно да разчупя средата в групата, да успеем да постигнем по-неформално усещане, в което хората се отпускат и се завързват приятелства, споделят се шеги, мислим заедно върху работните казуси и обменяме опит. В този ред на мисли, преподавателят трябва да има добро чувство за хумор, но и социална интелигентност да внимава средата в групата да е уважителна към всички и да няма дискриминиращо и изключващо отношение към някого от курсистите. Сега с настоящата виртуална среда, в която преподаваме е много важно да мотивираме хората да си пускат камерите и да участват пълноценно в лекцията, защото разсейващите фактори, когато сме в дигитална среда са много и преподавателят понякога води неравна битка. Все пак аз винаги задавам правила на групата и рамка на виртуална хигиена.
Цялото интервю може да прочетете тук.
