Какво ново

В среда, в която иновациите се развиват с главоломна скорост, водени от технологиите и изкуствения интелект, непрекъснатото обучение вече не е избор, а необходимост. Темпът, с който се развиват генеративните модели, инструментите за автоматизация и алгоритмите, способни да обработват огромни обеми от данни, принуждава професионалистите – дори онези, които са се обучавали само преди няколко години – постоянно да актуализират знанията и уменията си. Сътрудничеството между компаниите и образователните институции се очертава като ключов стълб за поддържане на този ритъм.

Докато академичните институции осигуряват научната основа и развиват критичното мислене, компаниите допринасят с практическа експертиза и достъп до нововъзникващи технологии. От тази симбиоза се раждат динамични обучителни програми, способни да отговорят на реалните нужди на индустрията и да подготвят профили, които съчетават техническа компетентност с разбиране на актуалните предизвикателства.

Дигиталната трансформация пренареди и картата на най-търсените умения. Към знанията в областта на анализа на данни, киберсигурността или изкуствения интелект се добавят и трансверсални компетентности, които стават все по-необходими: критично мислене, комуникация, умения за работа в екип и адаптивност. В среда, в която машините все по-често поемат повтарящите се задачи, именно тези човешки способности се превръщат в истинския отличителен фактор.

Идеята, че ученето се случва само по време на академичното образование, вече принадлежи на миналото. Съвременният професионален живот изисква постоянно надграждане и преквалификация, а компаниите са наясно с това. Затова те активно насърчават програми за повишаване на квалификацията (upskilling) и преквалификация (reskilling), които позволяват на служителите да придобиват нови умения, особено в ключови технологични области. Тези усилия не само повишават заетостта и конкурентоспособността на работната сила, но и укрепват позициите на организациите и ускоряват внедряването на иновации.

Испания посреща този сценарий с ясна възможност: разрастваща се технологична екосистема и устойчива потребност от специализиран талант. Но доколко тази възможност ще бъде реализирана зависи от способността да се засили STEM образованието, да се задълбочи сътрудничеството между институциите и бизнеса и да се утвърди култура на непрекъснато учене. Намаляването на недостига на таланти няма само да позволи запълването на текущите свободни позиции, но и ще определи дали страната ще бъде лидер – или ще изостане – в дигиталната революция, която вече е в ход.

Състояние на европейските технологии 2025: кои са горещите теми за Люксембург?

Atomico наскоро публикува изданието за 2025 г. на своя годишен доклад State of European Tech – задълбочен анализ на европейската технологична екосистема. По-долу са представени някои от основните акценти от доклада, както и анализ на уроците, които Люксембург може да извлече в усилията си да заеме водеща роля в европейската дигитална трансформация. Разглеждаме и ключовите теми за Люксембург въз основа на изводите в доклада.

Преглед на технологичната екосистема на ЕС днес: огромен скок в растежа, засенчен от нарастващ недостиг на таланти

Засилените инвестиции в технологии водят до растеж в мащабите на ЕС

Растежът на технологичния сектор в ЕС надмина очакванията, като стойността на екосистемата нарасна значително – от под 1 трилион долара преди десетилетие до около 4 трилиона долара през 2026 г. Днес технологичната екосистема на Европа представлява 15% от БВП на Съюза. През 2016 г., преди десет години, този дял беше малко над 4%.

Инвестициите също нарастват, макар и далеч от пика през 2021 г., както показва графиката по-долу. Според доклада, актуалните данни сочат, че инвестициите в технологични стартъпи са на път да достигнат около 44 млрд. долара, което представлява осезаем ръст спрямо 2024 г.

Общ капитал, инвестиран в Европа (в млрд. долара) по години, 2016–2026
Общ капитал, инвестиран в Европа (в млрд. долара) за периода 2016–2026 г.

Deep tech секторът също допринася за увеличаване на инвестиционните обеми. През 2025 г. 36% от европейските средства за рисков капитал (VC) са насочени към deep tech компании. През 2021 г. този дял е бил едва 19%. В същото време ЕС все още изостава в глобален мащаб както по размер на инвестициите в deep tech, така и по тяхната концентрация.

Овластяване на дигиталните таланти – ключът към преодоляване на устойчивите пропуски в ЕС

Предприемачеството нараства в световен мащаб, а особено в Европа, на фона на все по-ускорената надпревара за иновации. През 2025 г. почти с 60% повече хора в Европа са създали компании в сравнение с 2023 г., което представлява най-високият брой нови основатели на предприятия в която и да е година досега. Намалените бариери за стартиране на бизнес (от no-code инструменти до по-силни мрежи от основатели) отвориха вратата за много хора с идеи – във всички възрастови групи и държави в Европа.

Брой основатели, създали нови компании, 2016–2025
Брой основатели, стартирали нови компании по години (2016–2025) в Европа

Ключови уроци и предизвикателства според доклада – поглед от Люксембург

Люксембург се представя силно в ЕС-27 по редица показатели, а технологичната му екосистема се развива стабилно през последното десетилетие. Инвестициите в deep tech в страната показват значителна дългосрочна активност, като за периода 2016–2026 г. в deep tech стартъпи в Люксембург са инвестирани над 1,9 млрд. долара.

През 2025 г. 60,1% от пълнолетното население на Люксембург притежава поне базови дигитални умения – ниво над средното за ЕС, но все още под целта от 80%, заложена в Digital Decade 2030. Люксембург продължава да има висока концентрация на ИКТ специалисти, като 8,0% от общата заетост е класифицирана като ИКТ роли – един от най-високите дялове в ЕС. Средното за ЕС ниво е около 5%, което подчертава сравнително силната позиция на Люксембург в заетостта на дигитални специалисти.

По-долу са представени основните уроци за Люксембург и някои от предизвикателствата, които докладът State of European Tech 2025 ясно разкрива.

Нарастващо усещане за спешност за намаляване на фрагментацията на технологичната екосистема в ЕС

Въпреки че все повече хора в Европа създават компании, липсата на доверие подкопава положителната динамика: 70% от основателите смятат, че европейската среда е твърде рестриктивна, за да може една технологична компания да расте и да се развива успешно. Сред най-големите пречки са фрагментацията на пазара, трудният достъп до финансиране и прекалено сложните и тромави данъчни системи (в различна степен в отделните държави членки). Инициативи като EU-INC и бъдещият „28-ми режим за иновативни компании“ имат за цел да улеснят трансграничната дейност и да ускорят създаването на бизнес.

„Пропастта в растежа“: недостиг на късен етап финансиране въпреки стабилните инвестиции

Както беше отбелязано по-рано, инвестициите на рисков капитал остават стабилни, но липсва мащабно финансиране в по-късните етапи. Европейските пенсионни фондове инвестират много малко в технологии в сравнение със САЩ – а наваксването би добавило стотици милиарди към европейската екосистема. Допълнителен риск представлява мащабът на чуждестранните инвестиции в Европа, който може да доведе до изнасяне на стартъпи извън континента.

„Пропастта в талантите“: привличане и задържане на старши и висококвалифицирани профили

Европа разполага със силна технологична работна сила, но изпитва трудности при задържането на опитни кадри. Все повече основатели избират да създават бизнеса си в Съединените щати поради различни причини – от по-лесен достъп до капитал и клиенти до по-гъвкава регулаторна среда.

Deep tech и нарастващият фокус върху суверенитета

Deep tech вече представлява 36% от инвестициите на рисков капитал, а т.нар. технологии на суверенитета (изкуствен интелект, отбрана, енергетика) отбелязват силен растеж. Европа също демонстрира способността си да създава конкурентоспособни ИИ компании, като Mistral или Lovable.

Това бяха основните акценти. За по-задълбочен преглед на доклада можете да получите достъп до пълната му версия чрез посочения линк.

Това е изкуствено, това е интелект

Нямаме време за чакане. Дания се нуждае от целенасочени усилия, за да гарантира, че ние като граждани и като общество изграждаме необходимите дигитални компетентности за работа с изкуствения интелект. Правителството следва да предприеме действия за идентифициране и описание на компетенциите, необходими за да можем да:

• оценяваме достоверността на отговорите, предоставяни например от ChatGPT
• преценяваме кога е разумно и релевантно човешкото знание да бъде заменяно от машини
• заемаме позиция какво следва да бъде регулирано и какво е по-добре да се развива свободно

Целенасочено дигитално образование

Едно очевидно място, от което да се започне, е предметът „технологична грамотност“ в училище. Там съдържанието може да бъде разширено, така че да обхваща и предизвикателствата и възможностите на изкуствения интелект. На второ място, в задачата следва да бъдат включени организации за образование на възрастни, народни училища и доброволчески сдружения, за да получи цялото население възможност да бъде подготвено за предизвикателствата на времето. Става дума за укрепване на традицията ни за просветено общество, което може да се отнася критично и конструктивно към новите технологии. И за запазване на способността да създаваме и оценяваме знание, независимо от неговия източник.

Ако ние като граждани и като общество не станем значително по-компетентни по отношение на възможностите и рисковете, които предлага изкуственият интелект, ще загубим способността си да контролираме развитието и да го насочваме в свой и в общ интерес. Затова трябва ясно да определим какво е необходимо да умеем – индивидуално и колективно – за да не останем просто неинформирани потребители.

Запазване на контрола върху развитието на ИИ

Наложително е всички да се ангажираме с изкуствения интелект. Просто не можем да го избегнем. Интелектът вече е вграден в безброй продукти, които използваме без колебание – и с голяма полза – в ежедневието си: търсачки, чатботове, проверка на правописа, музикални услуги и социални мрежи. В същото време все по-често използваме ИИ, за да обобщаваме цели научни области, да анализираме огромни масиви от данни, да решаваме сложни проблеми и да предлагаме решения на заплетени казуси – а след това да възпроизвеждаме резултатите директно или в адаптирана форма.

Дотук – добре. Но е спешно да заемем позиция дали изкуственият интелект трябва да играе ролята и да получи доверието, към които очевидно се стреми. Този въпрос възниква както в ежедневието, така и на работното място:
Трябва ли да оставим алгоритъм да определя каква музика слушаме, само защото познава вкуса ни по-добре от самите нас?
Трябва ли да приемем чатбот да заеме ролята на колега за обсъждане и съвети, защото отговаря по-бързо и по-уверено?
Трябва ли да изискваме лекарската диагноза да бъде проверявана повторно от изкуствен „колега“?

Общият въпрос е дали знанието, което не е основано на човешки опит, следва да има решаваща роля.

Навигиране между възможностите и рисковете

Тези въпроси може да изглеждат смазващи, а дебатът често се води в крайности: или изкуственият интелект е ключът към решаването на всички световни проблеми, или е заплаха за човешкото ни достойнство и самоопределение. Или освобождава огромни ресурси, или рискуваме машините да ни надминат и изместят. Истината е, че ИИ обхваща целия спектър – от най-позитивните до най-дистопичните сценарии.

Затова ще бъде решаващо да придобием компетенциите, които ни позволяват да правим осмислени избори, да влияeм върху политици и бизнес лидери и да действаме като съзнателни граждани, потребители и ползватели. Само по този начин можем да участваме активно в оформянето на развитие, което вече е в пълен ход.

Скорошното напрежение около тарифните войни със Съединените щати накара публичните институции, частните компании и отделните хора да се замислят върху избора си на дигитални услуги, голяма част от които идват от САЩ. Ако тази несигурност не беше достатъчна мотивация, нарастващите разходи за системите (които на практика действат като монополи), контролиращи всичко – от самозапалващата ни лампа до здравната ни система – също ни подтикнаха да се замислим дали да не преминем към европейски ИТ решения или поне към решения с отворен код.

Към личен дигитален суверенитет

За мен тази геополитическа несигурност беше тласъкът към дигитален суверенитет, който ме накара да направя първата крачка към нещо, което отдавна исках: да направя дигиталните си действия свои. Затова изтрих браузъра на Google, замених го с френския Vivaldi и смених Google Maps с програмата с отворен код Organic Maps. Много решения вече бяха взети вместо мен – в света на монополите бях загубил част от автономията си. Ето само няколко примера:

Когато купих компютъра си Lenovo, Windows вече беше инсталиран и това беше доста удобно – не се наложи да мисля изобщо. И както е удобно за мен да се нося по течението заедно с милиардите други потребители на Windows, така е удобно и за технологичния гигант Microsoft.

От леност запазвам и интернет браузъра Edge на Microsoft, който автоматично използва търсачката Bing, а тя автоматично идва с новини на началната страница от MSN – също собственост на Microsoft. В разочарованието си отварям Word, за да напиша мнение, само за да си припомня, че и Word е собственост на Microsoft.

Новините в MSN за щастие толкова рядко са релевантни, че трудно могат да бъдат определени като политически. Но не е нужна голяма фантазия, за да си представим, че ако Microsoft беше собственост, например, на Илон Мъск или Рупърт Мърдок, тогава MSN можеше да бъде заменен с Twitter, Fox News или Wall Street Journal.

За щастие имам и други устройства освен компютъра си, затова си купих телефон Samsung – и тук не ми се наложи да мисля за нищо. Просто се облегнах назад, докато Samsung изтегли операционната система Android на Google, а „за мой късмет“ Android автоматично изтегли Play Store… който също е собственост на Google. И това не е единственото нещо, което се изтегля автоматично – има още Google Browser, Google Drive, Google TV, Google Meet, Google Photos, Gmail и Google Maps. Дигиталните съображения и свободният избор са се превърнали (и отдавна са) в нещо от миналото.

Не е изненадващо, че през 2021 г. Google стои зад 10% (50) от 500-те най-изтегляни приложения, като всички приложения в топ 10 са негови. Тези 50 приложения на Google са изтегляни средно по 2,7 милиарда пъти – средно четири пъти повече от останалите 450 приложения. Освен това услугите на Google от трети страни присъстват в 88% от 1 милионте най-популярни приложения в Google Play (Lai & Flensburg: „Invasive Species of the App Eco System“).

Ако Google беше супермаркет

Монополът на технологичните гиганти се е превърнал в нещо всекидневно за нас и изглежда напълно естествен – защото всичко друго би било неудобно. Но нека дам няколко примера/метафори, които поставят това в перспектива.

Отивате да пазарувате в Netto (Google Play). Разбира се, бихте могли да отидете в друг магазин, но всъщност не познавате други, а дори и да ги познавахте, щеше да трябва да създадете потребителски профил и още една нова парола, преди портиерът да ви пусне вътре. Затова избирате Netto. Веднага щом влезете, служител слага в кошницата ви мляко, брашно и тоалетна хартия (Gmail, Google Maps и т.н.). Не се замисляте, защото така или иначе са ви нужни, и съответно не мислите за факта, че тези стоки са произведени от Netto (Google). Продължавате в магазина – хилядите артикули (приложения) по рафтовете ви дават фантастичната илюзия за свобода, която ви кара да забравите, че са внимателно подбрани от Netto (Google). Купувате плодове и зеленчуци, за които виждате, че не са произведени от Netto; това, което не виждате, е, че семената са разработени в сътрудничество с Netto, а пестицидите (услуги на трети страни) по повърхността им са произведени от Netto.

Тази реалност може да е трудна за възприемане, но тя съществува и ние я допускаме, защото досега не сме се подготвили за алтернативата. Така технологичните гиганти получават специален монопол, който никога не бихме позволили на други индустрии.

Какво можем да направим?

Не сме напълно безпомощни – имаме избор. Избор, който е изключително неудобен и който ще направи ежедневието ни по-трудно в близко бъдеще. Но в това неудобство се крият предимства. Не само се откъсваме от тиранията на монопола и насърчаваме свободния пазар и демокрацията, но вярвам и че обмисленият избор на „технологично връщане назад“ може да донесе личен напредък.

Програмата с отворен код Organic Maps не е толкова функционална и интуитивна като Google Maps, но в свят, в който сме свикнали винаги да получаваме бързия отговор и да имаме достъп до всичко, има освобождаване в това да бъдем принудени да се ограничаваме.

В когнитивната психология важен елемент за благополучието на хората е активно да мислим за действията и мислите си и да не им позволяваме те да ни контролират – независимо дали става дума за миене на зъбите с противоположната ръка или за използване на приложение, което се усеща като работа с лявата ръка. Това укрепва мозъка ни – психически и физически. Както в реалния, така и в дигиталния ни живот, автономията предпазва от тревожност и депресия.

Затова бих твърдял, че когато избираме програми, които са по-малко удобни и интуитивни, гарантираме, че това е активен избор. Всеки път, когато използвам Organic Maps, си задавам въпроса: „Щеше ли да е по-лесно с Google Maps?“ Тук подчертавам думата „замислям се“, защото именно тази рефлексия ни развива не само като дигитални граждани, но и като самостоятелно мислещи, критични личности.

Отвореният код укрепва не само свободния пазар и демокрацията, но и нас като индивиди. Ако нямаме свободен избор и свободна мисъл, какво означава това за статута ни като личности и как влияе на качеството ни на живот?

Моите бъдещи амбиции

Надявам се след няколко години да мога да ви разкажа как ProtonMail е заменил Gmail, Linux – Windows, а Word е отстъпил място на Overleaf. Надявам се на Европейски съюз, който не се страхува от дигитална война със Съединените щати. Надявам се на свободен пазар, в който отделни компании не изкупуват конкурентите си, за да поддържат илюзията за свободен избор; в който компаниите виждат полза в споделянето на знания и отварянето на API в полза на всички. И най-вече се надявам, че ние, като граждани, ще си върнем свободата на избор, индивидуализма си и с това – психичното си благополучие.

BESCO одобрява решението на Министерски съвет за нов проектобюджет

#ВъзможниятБюджет е бюджет с нова философия.

BESCO вярва в създаването на бюджет на благосъстоянието. Нашите експерти предлагат ясни и възможни решения, които ще създадат оптимистична финансова рамка на България за следващата 2026 година.

За нас #ВъзможниятБюджет се основава на:
✔️Икономически растеж;
✔️Инвестиции и иновации;
✔️Насърчаване на почтените бизнеси и предприемачи и съвестните работещи в цяла България.

За да излезем от сивата икономика, подаваме ръка на светлия бизнес:
КРАТКОСРОЧНО
1️⃣Запазване на данъчно-осигурителната рамка и отпадане на предвидените повишения на осигуровките и данък „дивидент“
2️⃣ Свиване на разходите за персонал под 10% от БВП.
3️⃣ Бързи мерки, които да намалят разходите с поне 1% от БВП.
4️⃣ Политическо съгласие около общ план за дългосрочно намаляване на бюджетните разходи:
✔️Нови правила за държавните заплати — повишение на база реален икономическ растеж.
✔️Рационален подход към заетостта в публичния сектор.
✔️ Щадящ подход към държавата и бизнеса – нов модел за минималната работна заплата

ДЪЛГОСРОЧНО
✅ Мултифондов пенсионен модел, стимулиращ реална инвестиционна активност и доходност.
✅ Стимули за ангелско инвестиране и R&D, които отключват потенциала на иновациите.
✅ Реформа на законодателството с ясни критерии за публично-частните партньорства, което да осигури повече инвестиции в ключови сектори.
✅  За привличане на частни инвестиции, по-ефективно управление и засилен публичен контрол – частична приватизация на неефективни държавни компании през борсата (миноритарни дялове).
✅ Преквалификация на служители от администрацията към частния сектор чрез съвместни програми между държавата и бизнеса.

Вярваме, че нашите идеи могат да допринесат много за благосъстоянието на България и сме готови да работим по създаването на #ВъзможниятБюджет.

На сайта на ЮНЕСКО, в рубриката „ Internet Universality Indicators, ROAM-X National Assessment Reports“, е публикувана информация за българскиия  проект „Провеждане на национално оценяване на развитието на интернет в България чрез индикаторите за интернет универсалност на ЮНЕСКО“:

Report published by national stakeholder

На база  анализ на събраните данни в доклад, са предложени  препоръки, които, ако се прилагат координирано и последователно, ще допринесат за преодоляване на идентифицираните слабости и заплахи, както и за устойчивото развитие и цифровата трансформация на България. Препоръките целят да подобрят универсалността на интернет и да бъдат последователни и взаимно допълващи се, в съответствие с ROAM-X. Те включват мерки за подобряване на достъпа до интернет, повишаване на цифровата грамотност и сигурност, както и защита на правата на децата в цифровата среда. Реализацията им ще допринесе за по-добра универсалност и ефективност на интернет употребата, съобразено с националните стратегии и цели. В заключение, тези препоръки имат за цел не само да адресират настоящите слабости и заплахи, но и да създадат устойчиви основи за бъдещето развитие на ИКТ и широколентовия достъп в България, като същевременно подпомагат малките и средни предприятия в техния процес на цифрова трансформация.

На сайта на Министерството на електронното управление ще откриете изготвения доклад:
https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/digital.transformation

На 18 ноември 2025 г. в кампуса на EUREF в Берлин се проведе първата среща на върха на ЕС за европейски цифров суверенитет. Домакини на срещата на върха бяха германското и френското правителство, които обединиха сили с други държави членки на ЕС, за да съберат политически лица и представители на бизнеса, науката и гражданското общество. Фокусът беше върху ключовите предизвикателства и възможности за осигуряване на европейска цифрова независимост, разширяване на сигурните инфраструктури и насърчаване на иновативни технологии и компании. Дискусиите се фокусираха върху темите за интелигентно регулиране, целенасочено финансиране и осигуряване на цифрова инфраструктура, както и засилване на сътрудничеството:

1. Регулаторни облекчения и гъвкавост

Един стратегически стълб е създаването на по-гъвкаво и благоприятно за иновации регулиране на данните, което насърчава достъпа до данни и по-специално развитието на технологиите. Тази цел трябва да бъде постигната чрез Омнибус регламента на ЕС, който хармонизира и опростява съществуващите регламенти като CSRD (Директива за корпоративна устойчивост), CSDDD (Директива за дължимата проверка на корпоративната устойчивост), Закона за данните и Таксономията на ЕС. Опростяването на изискванията за докладване и облекчаването на задълженията за надлежна проверка имат за цел да облекчат тежестта върху МСП и по-специално върху стартиращите предприятия. Въпреки това, тежестта на съответствие за големите компании също трябва да бъде намалена, например в областта на надлежната проверка в контекста на регулирането на веригата за доставки.

2. Обществените поръчки като двигател на иновациите

Срещата на върха на ЕС подчерта значението на обществените поръчки като допълнителен лост за цифров суверенитет. ЕС и Германия разчитат на държавата, като основен купувач на ИТ решения, да фаворизира специално европейските технологии и по този начин да засили решенията „Произведено в Европа“. Това има за цел не само да намали зависимостта от неевропейски доставчици на облачни услуги, но и да насърчи иновациите и развитието на цифрови инфраструктури с най-високи стандарти за сигурност в Европа като технологичен център. В същото време насърчаването на стартиращи предприятия и МСП чрез целенасочени инвестиции служи като съществена мярка за укрепване на иновативните възможности и конкурентоспособността на Европа.

3. Финансиране и осигуряване на инфраструктура

Иновациите и технологичното развитие изискват подходяща инфраструктура. Ето защо създаването и функционирането на суверенна инфраструктура, особено в областта на изкуствения интелект и облачните изчисления, е от стратегическо значение. Като част от инициативата InvestAI, ЕС предоставя около 20 милиарда евро за създаването на гигафабрики за изкуствен интелект (ИИ), които ще се превърнат в основна инфраструктура. Чрез гигафабриките за ИИ Европа се стреми да се позиционира като водеща локация за ИИ, да засили технологичната си независимост и да намали зависимостта си от неевропейски доставчици. Гигафабриките за ИИ са предназначени да служат като отворени платформи, които предоставят на цялата европейска иновационна екосистема – от големи компании до стартиращи компании и изследователски институции – достъп до първокласна инфраструктура за ИИ.

4. Сътрудничество между стартиращи компании и индустрията

Сътрудничеството между иновативни стартиращи компании и утвърдени индустриални компании е подчертано като съществено за технологичната и икономическа устойчивост на Европа. Тези сътрудничества позволяват бърз трансфер на иновации в пазарно ориентирани продукти и услуги, насърчават мащабирането на стартиращите компании и същевременно укрепват индустрията чрез достъп до гъвкави решения и най-новите технологии. Синергиите между гъвкавостта и индустриалния опит ускоряват иновациите и позволяват по-гъвкава, суверенна дигитализация. Подкрепено от програми за финансиране, регулаторни облекчения и платформи като каталога EuroStack, това сътрудничество се разглежда като крайъгълен камък на устойчива европейска иновационна икономика. Каталогът EuroStack служи като динамичен справочник на суверенни европейски ИТ решения и помага на публичните и частните купувачи лесно и прозрачно да идентифицират и използват оперативно съвместими и контролирани от ЕС технологии.

Темите, обсъждани на срещата на върха на ЕС, не са бъдещ сценарий. По-скоро стратегията вече се прилага с оглед на текущите инициативи и мерки на ЕС. За компаниите това означава едновременно предизвикателство и възможност: регулаторната рамка претърпява непрекъсната реформа, което изисква проактивно наблюдение и адаптиране на системите за управление на риска и съответствието. В същото време новите проекти за финансиране и сътрудничествата създават и възможности, които трябва да бъдат идентифицирани и формулирани на ранен етап 

Източници: Deloitte Legal

Тъй като учебната година е в разгара си, въпросът за изкуствения интелект в училищата и образованието продължава да се повдига навсякъде. Учителите споделят истории в преподавателските общежития, родителите се тревожат на вечерни маси, а учениците се оказват в предизвикателна среда, където насоките и очакванията постоянно се променят. Това не е разговор, който можем да отложим или игнорираме. Изкуственият интелект вече присъства в класните стаи, независимо дали училищата имат установени политики, дали учителите са подготвени да се справят с него или дали ние се чувстваме подготвени.

Перспектива на учителя: наблюдение на промените в обучението

Докато проучвах тази тема, разговарях с приятелка, която преподава немски на малки ученици. Тя сподели много притеснения относно това как технологиите, особено изкуственият интелект, влияят на учениците ѝ. Един коментар, който тя направи, наистина ми остана в съзнанието: „Защо изобщо ни е нужно това?“ Това не беше просто пренебрежителна забележка; тя наистина се чувстваше объркана и притеснена. Забеляза, че учениците ѝ губят интерес към ученето и основните им умения за четене и писане се влошават. Вместо да използват инструменти като изкуствен интелект, за да им помогнат да учат, те разчитаха на него, за да избегнат училищните си задължения.

Нейните петокласници и шестокласници постоянно предават есета, ясно генерирани от изкуствен интелект, с граматически структури, на които все още не са били научени. Много от тях не си правят труда да започват изречения с главна буква или да ги завършват с точка. Когато тя посочва това, някои питат защо изобщо има значение. Те използват изкуствен интелект, за да вършат домашните по немски, без да учат немски, за да завършват задачи по физика, без да разбират физика. Шепа ученици, отбелязва тя, наистина използват изкуствен интелект, за да разбират труден материал. Но най-вече тя вижда млади хора, които искат да се справят със задачите си възможно най-бързо, с възможно най-малко реално мислене.

Това не е само за началното училище. Неин приятел, професор, който преподава медии и комуникации в университет, се сблъсква с поразително подобни предизвикателства. Неговите ученици се питат защо трябва да учат традиционни техники за филмово производство или работа с камера, когато изкуственият интелект може да генерира анимации и видеоклипове с прости подсказки. Той установява, че полага значителни усилия, за да обясни защо разбирането на основите е важно, защо генерираните от изкуствен интелект видеоклипове нямат дълбочината, нюанса и артистичността на работата, създадена от квалифицирани професионалисти, и защо преките пътища сега може да доведат до ограничения по-късно.

От началните училища до университетите, от STEM предмети до езици и творчески изкуства, преподавателите се сблъскват със същата обезпокоителна реалност: много ученици се интересуват повече от изпълнението на изискванията, отколкото от ученето, а изкуственият интелект е направил това по-лесно от всякога.

Проблемът е по-голям от изкуствения интелект.

Ето какво прави тази ситуация по-сложна от простото боравене с технологиите: изкуственият интелект не се появява във вакуум. Моят приятел, учителят по немски, направи важно наблюдение: тези деца са израснали при коренно различни обстоятелства от предишните поколения. Те никога не са познавали свят без смартфони, без социални медии, без незабавен достъп до безкрайно съдържание в TikTok и YouTube, без постоянното привличане на известия и допаминовите цикли на забавленията, базирани на приложения.

Проблемът с изкуствения интелект в образованието не може да бъде отделен от по-широкия въпрос за това какво са направили цифровите технологии с продължителността на вниманието, с търпението за справяне с трудности, със способността за продължителна концентрация. Когато едно дете е прекарало целия си живот в среда, оптимизирана за привличане и фрагментиране на вниманието, изненадващо ли е, че се бори с продължителните умствени усилия, необходими за учене?

Това не извинява проблемите, които изкуственият интелект създава в образованието, но ги поставя в контекст. Не става въпрос само за злоупотреба с нов инструмент. Става въпрос за ученици, чието когнитивно развитие се е случило в съвсем различна технологична среда и които сега се сблъскват с изкуствен интелект, който перфектно допълва съществуващия им навик да търсят пътя на най-малкото съпротивление.

Били сме тук и преди (донякъде).

Всяка голяма технологична промяна е пораждала безпокойство относно въздействието ѝ върху развитието на капацитета и мисленето. Сократ се е притеснявал, че писането ще унищожи паметта. Преподавателите са се паникьосвали, че калкулаторите елиминират математическото разбиране. Интернетът трябваше да ни направи глупави, повърхностни и неспособни да се концентрираме.

И все пак човечеството се адаптира. Научихме, че калкулаторите не елиминират нуждата от разбиране на математиката, но променят това, което си струва да се преподава и учи. Интернет не унищожи изследователските умения; той ги трансформира. Уикипедия се превърна в отправна точка, а не в дестинация.

Но адаптацията не се случи автоматично или без усилия. Тя изискваше от преподавателите да преосмислят учебните програми, да разработят нови педагогически подходи,и да помогнат на учениците да използват новите инструменти обмислено. Нуждаеше се от време, експериментиране, грешки и постепенни корекции както на методите на преподаване, така и на очакванията на учениците.

Предизвикателството с изкуствения интелект изглежда по-спешно, защото възможностите му са по-всеобхватни. Калкулаторът извършва аритметични действия; изкуственият интелект може да напише есето ви, да реши задачите ви по физика с пълни обяснения, да преведе домашното ви по немски и дори да покаже разсъжденията си стъпка по стъпка. Ролята на ученика може да се свие от мислител до суфльор, някой, който задава правилния въпрос и копира отговора. Когато учениците могат да избегнат почти всички интелектуални усилия, като същевременно произвеждат приемлива работа, основната цел на образованието е подкопана.

Опитът на моя приятелка перфектно улавя това: нейните ученици използват изкуствен интелект, за да генерират есета, които не четат достатъчно внимателно, за да забележат граматическите структури, които все още не са научили. Те произвеждат резултати без да разбират, изпълняват задачи без да се учат и получават квалификации без образование.

Какво рискуваме да загубим

Стойността на трудността в ученето е нещо, което преподавателите разбират интуитивно, но на което учениците често се съпротивляват. Когато някой се бори с труден проблем, прави грешки, разочарова се и накрая постига пробив, в този процес се случва нещо, което надхвърля достигането до правилния отговор. Самата борба е образователна.

Когнитивните учени наричат ​​това „желана трудност“. Ученето, което идва твърде лесно, често не се задържа. Мозъкът изгражда по-силни невронни пътища, когато трябва да работи за разбиране. Когато учениците използват ИИ, за да заобиколят тази продуктивна борба, те могат да получат правилни отговори, без да изградят когнитивната архитектура, която позволява бъдещо учене.

Помислете за писането, умение, което е от основно значение за образованието в различни дисциплини. Писането не е просто създаване на текст; става въпрос за организиране на мисли, развиване на аргументи и откриване на това, което всъщност мислите чрез процеса на артикулация. Когато учениците помолят ИИ да напише есетата им, те пропускат хаотичния, генеративен процес, където се случва истинското учене. Те получават изпипан продукт, без да се налага да вършат когнитивната работа, която прави писането ценно на първо място. Същото важи и за изучаването на езици. Моята приятелка може да разпознае домашните по немски, генерирани от изкуствен интелект, не само по напреднали граматически структури, но и защото нейните ученици, които разчитат на помощта на изкуствен интелект, не могат да водят прости разговори. Те могат да правят преводи, без да развиват интуицията на езика, усещането за това как работи, умствената гъвкавост, която идва от истинското усвояване на езика. Инструментът, който сякаш улеснява ученето, всъщност пречи на ученето.

Рискът се простира и до самите взаимоотношения на учениците с трудностите. Ако всяко предизвикателство може да бъде възложено на изкуствен интелект, защо да развиваме търпение, постоянство и умения за решаване на проблеми, които идват от справянето с трудни неща? Защо да се учим да толерираме фрустрацията и объркването като стандартни части от обучението? Поколение, което израства, избягвайки интелектуалните трудности, може да се затрудни, когато в крайна сметка се сблъска с проблеми, които изкуственият интелект не може да реши вместо него.

Може би най-тревожното е ерозията на любопитството. Когато учениците възприемат образованието единствено като поредица от изисквания за изпълнение, а не като възможности за разбиране, когато са по-заинтересовани от ефективност, отколкото от прозрение, нещо съществено в ученето умира. Учениците на моята приятелка, които питат защо главните букви и пунктуацията имат значение, не е просто непознаване на граматическите правила. Това отразява по-дълбоко отдръпване от идеята, че тези неща може да си струва да се знаят, че разбирането на това как работи езикът може да има стойност отвъд успешното полагане на изпити.

Тези рискове са реални и заслужават сериозно внимание. В същото време, наличието на изкуствен интелект в образованието не е по своята същност трагедия или заплаха. Ако подходим към него целенасочено, той може да предложи възможности, които все още не сме проучили напълно.

Невротехнологиите бързо трансформират начина, по който хората взаимодействат с машините и собствения си ум, а новата глобална рамка на ЮНЕСКО се стреми да гарантира, че тази революция защитава, а не застрашава, най-личната ни граница – човешкия мозък.

ЮНЕСКО одобри първата в света глобална рамка за етиката на невротехнологиите, като постави нови стандарти, за да гарантира, че напредъкът в науката за мозъка зачита човешките права и достойнство. Препоръката, приета от държавите членки и влизаща в сила на 12 ноември, установява гаранции, че невротехнологичните иновации са от полза за нуждаещите се, без да се компрометира психическата неприкосновеност.

Стартирала през 2019 г. под ръководството на генералния директор Одри Азуле, инициативата се основава на по-ранната работа на ЮНЕСКО по етиката на изкуствения интелект. Азуле описва невротехнологиите като „нова граница на човешкия прогрес“, която изисква строги етични граници, за да се защити неприкосновеността на човешкия ум. Рамката отразява убеждението на ЮНЕСКО, че технологиите трябва да служат на човечеството отговорно и приобщаващо.

Невротехнологиите, които позволяват директно взаимодействие с нервната система, се разрастват бързо, като инвестициите в сектора са се увеличили със 700% между 2014 и 2021 г. Докато медицинските приложения, като дълбоката мозъчна стимулация и интерфейсите мозък-компютър, предлагат надежда за хора с болестта на Паркинсон или увреждания, потребителските устройства, които четат невронни данни, представляват сериозни опасения за поверителността. Много потребители несъзнателно споделят чувствителна информация за своите емоции или психически състояния чрез ежедневни устройства.

Препоръката призовава правителствата да регулират тези технологии, да гарантират, че те остават достъпни, и да защитават уязвимите групи, особено децата и работниците. Тя настоява за забрана на нетерапевтичната им употреба при млади хора и предупреждава да не се наблюдава умствената дейност или производителността на служителите без изрично съгласие.

ЮНЕСКО също така подчертава необходимостта от прозрачност и по-добро регулиране на продукти, които могат да променят поведението или да насърчат пристрастяването.

Разработена след консултации с над 8000 участници от академичните среди, индустрията и гражданското общество, рамката е изготвена от международна група експерти, водена от учените Ерве Шнайвайс и Нита Фарахани. ЮНЕСКО ще помага на страните да въведат принципите в националните си закони, както направи със своята рамка за етика на изкуствения интелект от 2021 г.

Приемането на препоръката, финализирано на Генералната конференция в Самарканд, бележи нов етап в глобалното управление на нововъзникващите технологии.

Въпреки че през последните четири години България отбеляза скромни постижения в областта на свободата на медиите, ситуацията продължава да бъде подкопавана от постоянни структурни, правни и политически предизвикателства, като се налага спешно действие от страна на правителството и публичните власти за напредък както на вътрешните, така и на наложените от ЕС реформи.

Това са основните заключения от доклада за свободата на медиите, публикуван  след тридневна съвместна мисия за установяване на фактите в страната между 24 и 26 септември от партньорските организации към Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа и Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR).

Той предоставя обобщение на основните предизвикателства пред свободата и плурализма на медиите в България през 2025 г. Тематичните раздели разглеждат безопасността на журналистите, Съвета за електронните медии и обществената телевизия „Българска национална телевизия“. Допълнителни раздели се отнасят до правните заплахи, стратегическите съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPP) и клеветата, плурализма на медиите и независимата журналистика, достъпа до информация, доверието на обществеността в медиите и дезинформацията.

Докладът съдържа и подробни препоръки към националните власти и правителството за мерки, които могат да бъдат предприети за подобряване на климата за свобода на медиите в България, както и общи препоръки към журналистическата професия в страната.

Докладът е изготвен след мисията, в която участваха ARTICLE 19 Europe; Асоциацията на европейските журналисти (AEJ); Европейският съюз за радио и телевизия (EBU); Европейският център за свобода на пресата и медиите (ECPMF); Европейската федерация на журналистите (EFJ); Международния институт за пресата (IPI); Репортери без граници (RSF); Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa (OBCT) и Index on Censorship. Местен партньор беше Асоциацията на европейските журналисти в България.

По време на посещението в София делегацията се срещна с редица професионални медийни заинтересовани страни, включително водещи журналисти и редактори от печатни, онлайн, телевизионни и разследващи медии, както и медийни асоциации и синдикати, медийни експерти и гражданското общество. Бяха проведени  срещи с Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Бяха проведени срещи и с президента, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Съвета за електронните медии (СЕМ), Главната прокуратура, Комисията за защита на личните данни, Централната избирателна комисия и представители на посолствата.

Дигитална Национална Коалиция представя своето становище по проекта на „Национална стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030“. Документът анализира стратегическите предизвикателства и възможности пред България в контекста на Европейското цифрово десетилетие и инициативите на ООН, като предлага конкретни препоръки за измеримост, устойчивост и международна видимост.

Прочети становището ТУК.

eIDAS 2 и европейският портфейл за цифрова идентичност целят да осигурят онлайн взаимодействията, да намалят бюрокрацията и да предоставят на гражданите в целия ЕС надеждна и лесна за ползване цифрова идентичност.

Цифровата трансформация на ЕС и възходът на надеждните цифрови идентичности

ЕС, както и останалата част от света, преживява значителна цифрова трансформация, водена от нововъзникващите технологии, като гражданите, предприятията и правителствата все повече разчитат на онлайн услуги.

В центъра на промяната е цифровата идентичност, която позволява сигурни, проверими и безпроблемни онлайн взаимодействия.

Цифровата идентичност се превърна и в крайъгълен камък на прехода на ЕС към сигурна и конкурентна цифрова икономика. Тъй като обществата, предприятията и правителствата все повече разчитат на онлайн платформи, способността на гражданите да доказват кои са по надежден, сигурен и лесен за ползване начин придобива централно значение.

Без надеждни цифрови идентичности, основни услуги, вариращи от здравеопазване и образование до банкиране и електронна търговия, рискуват фрагментация, измами и неефективност.

ЕС отдавна е признал предизвикателството. Първото въвеждане на Регламента eIDAS относно електронната идентификация, удостоверяване и доверителни услуги през 2014 г. беше важен етап в създаването на правна рамка за електронната идентификация и доверителните услуги през границите.

Въпреки това бързо стана ясно, че са необходими по-нататъшни стъпки за подобряване на възприемането, оперативната съвместимост и доверието на потребителите.

През май 2024 г. влезе в сила актуализираната рамка, eIDAS 2 (Регламент (ЕС) 2024/1183).

В основата ѝ е европейският портфейл за цифрова идентичност, или EDIW, инструмент, предназначен да предостави на гражданите на ЕС сигурен, доброволен и оперативно съвместим начин за удостоверяване на самоличността и съхраняване на лични данни.

По този начин eIDAS 2 има за цел да засили доверието, сигурността и трансграничните услуги, като гарантира, че Европа изгражда цифров суверенитет, като същевременно защитава основните права.

Поуки от eIDAS 1 и необходимостта от по-силна рамка за цифрова идентичност

През 2014 г., когато беше приет първият регламент за eIDAS, целта му беше да се даде възможност за взаимно признаване на електронната идентификация и доверителните услуги в държавите членки.

Идеята беше проста (и логична), но амбициозна: гражданин на една държава от ЕС трябва да може да използва националния си цифров идентификатор за достъп до услуги в друга, независимо дали става въпрос за записване в университет в чужбина или за откриване на банкова сметка.

Първоначалният регламент създаде правна сигурност за електронните подписи, печатите, времевите печати и удостоверяването на уебсайтове, като помогна на цифровите транзакции да получат равностойно разпознаване на хартиените си еквиваленти.

За бизнеса и правителствата той намали бюрокрацията и изгради доверие в цифровите процеси, като и двете са от съществено значение за устойчивото развитие.

Въпреки постиженията, възникнаха значителни ограничения. Степента на възприемане варираше значително в различните държави членки, като само няколко, като Естония и Дания, постигнаха стабилни национални системи за цифрова идентификация. Други изоставаха поради технически, политически или бюджетни проблеми. Оперативната съвместимост през границите беше непоследователна, което често принуждаваше гражданите и бизнеса да разчитат на хартиени процеси.

Заинтересованите страни и индустриалните асоциации също изразиха загриженост относно сложността на внедряването и липсата на лесни за ползване решения.

Пропуските подчертаха необходимостта от нов подход. Както председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен подчерта през 2020 г., „всеки път, когато приложение или уебсайт ни помоли да създадем нова цифрова идентичност или лесно да влезем чрез голяма платформа, ние нямаме представа какво се случва с нашите данни в действителност.“

Опасенията относно зависимостта от неевропейски доставчици на технологии, съчетани с нарастващото значение на сигурните онлайн транзакции, проправиха пътя за eIDAS 2.

Рамката на eIDAS 2 и пътят към оперативно съвместими цифрови услуги

Регламент (ЕС) 2024/1183, приет през пролетта на 2024 г., актуализира оригиналния eIDAS, за да отрази новите технологични и социални реалности.

Неговият водещ принцип е технологична неутралност, като гарантира, че нито един доставчик или технология не доминира, и позволява на държавите членки да приемат разнообразни решения, при условие че те останат оперативно съвместими.

Сред ключовите му иновации е разширяването на квалифицираните доверителни услуги. Докато първоначалната eIDAS обхващаше главно подписи и печати, новият регламент разширява обхвата, за да включи услуги като квалифицирано електронно архивиране, регистри и устройства за дистанционно създаване на подписи.

По-широкият подход гарантира, че регламентът е в крак с нововъзникващите технологии, като разпределени регистри и облачни решения за сигурност.

eIDAS 2 също така укрепва механизмите за съответствие. Доставчиците на доверителни услуги и цифрови портфейли трябва да спазват строги стандарти за сигурност и експлоатация, да преминават одити и да демонстрират устойчивост срещу киберзаплахи.

По този начин регламентът не само насърчава общ европейски пазар за цифрова идентичност, но и засилва ангажимента на Европа към цифровия суверенитет и доверие.

Европейският портфейл за цифрова идентичност в действие

EDIW представлява най-видимия и ориентиран към потребителя елемент на eIDAS 2.

Достъпен доброволно за всички граждани, жители и фирми в ЕС, портфейлът е проектиран да действа като защитено приложение на мобилни устройства, където потребителите могат да свързват своите национални документи за самоличност, сертификати и удостоверения за самоличност.

За гражданите ползите са осезаеми. Вместо да управляват множество пароли или да носят колекция от физически документи, хората могат да разчитат на портфейла като единен, защитен инструмент.

Той им позволява да докажат самоличността си, когато пътуват или ползват услуги в друга държава, като същевременно предлага надеждно място за съхранение и споделяне на основни удостоверения за самоличност, като дипломи, шофьорски книжки или здравноосигурителни карти.

Освен това, той позволява подписване на договори с квалифицирани електронни подписи директно от лични устройства, намалявайки нуждата от хартиени процеси и правейки ежедневните взаимодействия значително по-ефективни.

За бизнеса портфейлът обещава по-плавни трансгранични операции. Например, банките могат да рационализират регистрацията на клиентите чрез сигурна и оперативно съвместима идентификация. Професионалните услуги могат да проверят квалификациите мигновено.

Платформите за електронна търговия могат да намалят измамите и да подобрят спазването на изискванията „Познай клиента си“.

Чрез намаляване на бюрокрацията и предлагане на удобство, портфейлът въплъщава амбицията на Европа да създаде истински единен цифров пазар.

Киберсигурност и поверителност в EDIW

Киберсигурността и поверителността са от основно значение за успеха на портфейла. От положителната страна, системата подобрява сигурността чрез криптиране, многофакторно удостоверяване и контролирано споделяне на данни.

Вместо да разкриват ненужна информация, потребителите могат да споделят само необходимите атрибути, например потвърждаване на възраст, без да разкриват дата на раждане.

Въпреки това рисковете остават. Най-належащата грижа е агрегирането на рисковете. Чрез консолидиране на множество идентификационни данни в един портфейл, последиците от нарушение могат да бъдат тежки, водещи до измама, кражба на самоличност или мащабно излагане на данни. Следователно системата се превръща в привлекателна цел за нападателите.

За да се справи с тези рискове, eIDAS 2 налага предпазни мерки. Член 45k изисква от доставчиците да поддържат целостта на данните и хронологичния ред в електронните регистри, докато редовните одити и проверките за съответствие гарантират спазването на строги стандарти.

Освен това, регламентът налага софтуер с отворен код за компонентите на портфейла, повишавайки прозрачността и доверието.

Предизвикателството е да се балансира сигурността, използваемостта и доверието. Ако портфейлът е прекалено рестриктивен, гражданите може да се противопоставят на приемането му. Ако е твърде либерален, поверителността може да бъде подкопана.

Европейският подход има за цел да постигне деликатния баланс между доверие и ефективност.

Практически последици от EDIW в различните сектори

Европейският портфейл за цифрова идентичност (EDIW) има потенциала да промени множество сектори в ЕС и неговата значимост вече е видима в национални пилотни проекти, както и в съществуващите системи за електронна идентификация.

Обществените услуги ще се възползват най-бързо. Гражданите ще могат да подават данъчни декларации, да кандидатстват за социални помощи или да се записват в университети в чужбина, без да е необходимо да се използват процедури на хартиен носител.

Здравеопазването е друга област, в която цифровата идентичност е от голямо значение, тъй като медицинските досиета могат да се прехвърлят сигурно през границите.

Предприятията също вероятно ще постигнат по-голяма ефективност. Банките и финансовите институции ще могат да рационализират спазването на правилата „Познай клиента си“ и за борба с прането на пари.

В областта на електронната търговия платформите могат да осигурят безпроблемно удостоверяване, което ще намали измамите и ще повиши доверието на клиентите.

Гражданите също ще се радват на по-голямо удобство в ежедневието си, когато подписват договори за наем, доказват самоличност по време на пътуване или имат достъп до комунални услуги и други услуги.

Национални подходи към цифровата идентичност в ЕС

Националният опит илюстрира както разнообразието, така и напредъка. Нека разгледаме някои примери.

Естония е призната за пионер, изградила стабилна система за електронна идентификация в продължение на две десетилетия. Нейните граждани вече използват сигурни цифрови лични карти, мобилни идентификационни карти и приложения за интелигентна идентификация, за да имат достъп до почти всички държавни услуги онлайн, което означава, че интеграцията с EDIW ще бъде сравнително гладка.

Дания също постигна значителен напредък със своето решение MitID, което замени NemID и сега се използва от милиони граждани за достъп както до публични, така и до частни услуги с високи стандарти за сигурност, включително биометрично удостоверяване.

Германия въведе BundID, централен портал за достъп до услуги на публичната администрация, и инвестира в това да се даде възможност за използване на национални лични карти чрез смартфони, базирани на NFC, въпреки че приемането все още е ограничено в сравнение със скандинавските страни.

Италия пое по различен път, като внедри SPID, системата за публична цифрова идентификация, която сега се използва от повече от тридесет и пет милиона граждани за достъп до хиляди услуги. Страната също така подкрепя електронната лична карта, известна като CIE, и двете решения се привеждат в съответствие с изискванията за портфейли.

Испания стартира Cl@ve, платформа, която комбинира постоянни пароли и електронни сертификати, и се присъедини към няколко пилотни проекта за портфейли, финансирани от Европейската комисия, за тестване на трансграничното използване.

Франция разработва своето приложение France Identité, което позволява използването на електронна лична карта за онлайн удостоверяване, а проектът е в центъра на националните усилия за постигане на европейските стандарти.

Нидерландия разчита на DigiD, който осигурява достъп до здравни, данъчни и образователни услуги. Въпреки че приемането е високо, системата ще изисква подобрени функции за сигурност, за да отговаря на новите разпоредби.

Гърция постигна значителен напредък в областта на дигиталната идентичност с въвеждането на портфейла Gov.gr. Мобилното приложение позволява на гражданите да съхраняват дигитални версии на националната си лична карта и шофьорска книжка на смартфони, което им дава същата правна валидност като физическите документи в страната.

Тези разнообразни примери разкриват смесена среда. Държави като Естония и Дания са разработили усъвършенствани и широко използвани системи, които ще се интегрират лесно с европейската рамка.

Други все още изграждат по-широко възприемане и подобряват своята инфраструктура. Следователно портфейлът предлага възможност за хармонизиране на националните подходи, преодоляване на съществуващите празнини и създаване на съгласувана европейска екосистема.

Като надграждат върху вече съществуващото, държавите членки могат да ускорят приемането и да предоставят ползи на гражданите и бизнеса по последователен и надежден начин.

Рискове и ограничения на EDIW

Въпреки обещанията, внедряването на портфейла е изправено пред значителни предизвикателства, няколко от които вече бяха подчертани в нашия анализ.

Първо, поверителността на данните остава проблем. Гражданите трябва да се доверят, че доставчиците на портфейли и националните органи няма да злоупотребяват или да събират прекомерно техните данни, особено предвид съществуващите опасения относно нарушения на данните и засилено наблюдение в целия Съюз. Всяко нарушаване на това доверие би могло значително да подкопае приемането.

Второ, европейската цифрова инфраструктура остава неравномерна. Държави като Естония и Дания (както бе споменато по-рано) вече използват сложни системи за електронна идентификация, докато други изостават. Преодоляването на разликата изисква финансова и техническа подкрепа, както и политическа воля.

Трето, балансирането на иновациите с хармонизацията не е лесно. Докато технологичният неутралитет позволява гъвкавост, твърде големите различия рискуват проблеми с оперативната съвместимост. ЕС трябва внимателно да следи внедряването, за да избегне фрагментация.

И накрая, съществуват дългосрочни рискове от свръхцентрализация. Като разчита толкова много на един инструмент, ЕС може неволно да създаде системни уязвимости. Осигуряването на излишък и разнообразие в решенията за цифрова идентичност ще бъде ключово за устойчивостта.

Възможности и отговорности в стратегията на ЕС за цифрова идентичност

В бъдеще успехът на eIDAS 2 и портфейла ще зависи от внимателното прилагане и силното управление.

Възможностите са в изобилие. Разпространението на портфейла в различни сектори, от здравеопазване и образование до транспорт и финанси, би могло да затвърди позицията на Европа като световен лидер в областта на цифровата идентичност. Чрез разширяване на приемането в частния сектор, ЕС може да създаде процъфтяваща екосистема от сигурни и надеждни услуги.

Инициативата обаче изисква непрекъснат надзор. Киберзаплахите се развиват бързо и регулаторните рамки трябва да се адаптират. Необходими са текущи одити, актуализации и усъвършенствания, за да се поддържа темпото. Държавите членки ще трябва да споделят най-добри практики и да координират тясно, за да осигурят последователни стандарти.

В по-широк план портфейлът представлява стъпка към цифров суверенитет. Чрез намаляване на зависимостта от неевропейски доставчици и платформи за идентичност, ЕС засилва контрола си върху цифровата инфраструктура, която е в основата на неговата икономика. По този начин той повишава както конкурентоспособността, така и устойчивостта.

Скокът на ЕС към цифрово суверенно бъдеще

В заключение, ние твърдо вярваме, че приемането на eIDAS 2 и внедряването на Европейския портфейл за цифрова идентичност бележат решителна стъпка в дигиталната трансформация на Европа.

Чрез осигуряване на сигурна, оперативно съвместима и лесна за ползване рамка, ЕС създаде условия за по-голямо доверие, ефективност и трансгранично сътрудничество.

Ползите са ясни. Гражданите получават удобство и контрол, предприятията се радват на рационализирани операции, а правителствата повишават сигурността и прозрачността.

Но трябва да имаме предвид, че остават предизвикателства, от неравномерни национални инфраструктури до опасения относно поверителността на данните и киберсигурността.

В крайна сметка, eIDAS 2 е едновременно правен етап и технологичен експеримент. Неговият успех ще зависи от изграждането и поддържането на доверие, осигуряването на приобщаване и адаптирането към възникващите рискове.

Ако ЕС може да се справи с предизвикателствата, Европейският портфейл за цифрова идентичност не само ще трансформира ежедневието на милиони свои граждани, но и ще служи като модел за цифрово управление в световен мащаб.

Фантазията на Тръмп за местно производство на чипове

За да остане водещата технологична сила в света, Америка се нуждае от приятелите си

Най-големият производител на чипове в света трябва да излезе отвъд Тайван. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи

Китайският контраудар във войната за чипове

 Някои стоки са специални и малко повече са полупроводниковите чипове. Цели индустрии зависят от тях. Около тях се изграждат оръжейни системи. И в надпреварата между Америка и Китай за доминация върху изкуствения интелект те биха могли да бъдат разликата между победата и поражението.

По-малко известно е, че чиповете представляват и дяволско изпитание за поддръжниците на индустриалната политика. Производството им е чудо на специализацията, сложността и глобализацията. При тези условия намесата на пазарите е склонна да се провали. Какво трябва да направи Америка?

Притчата за Intel. Въпреки щедрите субсидии, шампионът по производство на чипове в Америка е в сериозни затруднения. An attempt to attract world-beating TSMC to spread from its base in Taiwan is faring better. Стремежът е  да се привлече TSMC, най-големият производител на чипове в света,  да излезе от базата си в Тайван. Въпреки че по-силното производство на чипове у дома ще направи Америка по-устойчива, жизненоважни части от веригата за доставки ще продължат да съществуват в чужбина. Нещо повече, фабриките на TSMC в Тайван ще останат единственият източник на най-добрите полупроводници за години напред. С нещо толкова важно като чиповете, дори най-голямата икономика в света не може да си позволи да се изолира от света.

 Колко ниско е паднал могъщият Intel. Преди половин век американският производител на чипове беше синоним на авангарда; той продължи да доминира на пазара на чипове за персонални компютри и през 2000 г. за кратко се превърна във втората най-ценна компания в света. И все пак в наши дни Intel, с пазарна капитализация от 100 милиарда долара, не е дори 15-тата най-важна компания за чипове и на практика не доставя никакви усъвършенствани чипове, използвани за изкуствен интелект (ИИ). Някога икона на технологичния и търговски талант на Америка, напоследък тя е обект на субсидии и протекции. Тръмп дори обмисляше квазинационализация…….

За да остане водещата технологична сила в света, Америка се нуждае от приятелите си.

Тайпе, град с над 2 милиона души, спря да се движи в 13:30 ч. на 17 юли. Сирени виеха из столицата, докато жителите репетираха учение по гражданска защита за евентуална китайска инвазия. Половин час по-късно, докато телефоните вибрираха, за да отбележат края на учението, висшето ръководство на TSMC, най-големият производител на чипове в света, се събра в хотел в центъра на града за тримесечната си конференция за отчет на печалбите. Те донесоха добри новини: рекордни печалби, добър напредък в глобалната експанзия, уверена прогноза за още.

Докато TikTok грабва заглавията като най-видимия символ на цифрово  съперничество между САЩ и Китай, по-сериозната битка може би се разгръща в сектора на полупроводниците. Точно когато Вашингтон удължава крайния срок за продажба на TikTok, Пекин открива нова линия на атака: антидъмпингово разследване на американски аналогови чипове.

Обявено от китайското Министерство на търговията, разследването обвинява американските фирми в „понижаване и потискане“ на цените по начини, които вредят на местните производители. То обхваща остарели чипове, изградени на по-стари 40nm технологични възли – не най-съвременните ускорители на изкуствен интелект, които доминират в геополитическите дебати, а ежедневните работни компоненти, които захранват интелигентни уреди, промишлено оборудване и автомобили. Тези зрели възли представляват огромен дял от потреблението на Китай, като американските фирми доставят повече от 40% от пазара през последните години.

За местната индустрия на Китай разследването е възможност. Анализаторите казват, че то може да принуди чуждестранните доставчици да отстъпят пазарен дял на местни фирми, концентрирани в Дзянсу и други индустриални провинции. В същото време има съобщения, че Китай иска от технологичните компании да спрат да купуват най-мощните процесори на Nvidia. И като стана дума за Nvidia, компанията отново е на мушката, тъй като Държавната администрация за регулиране на пазара на Китай (SAMR) издаде предварително заключение, че Nvidia е нарушила антитръстовото законодателство, свързано с придобиването на Mellanox Technologies през 2020 г. В зависимост от резултата от разследването, Nvidia може да се изправи пред санкции.

Междувременно Вашингтон затяга собствения си контрол. САЩ ще изискват годишно подновяване на лицензите от южнокорейските фирми Samsung и SK Hynix за доставка на усъвършенствани чипове на китайски фабрики – напомняне, че дори съюзниците на Америка са хванати в капан.

Миналия месец правителството на САЩ придоби 10% дял в Intel. Тази седмица Nvidia обяви инвестиция от 5 милиарда долара в Intel за съвместно разработване на персонализирани чипове с компанията. Заедно тези стъпки отразяват по-широкия стремеж на Вашингтон да засили лидерството си в полупроводниците на фона на конкуренцията от Китай.

Тръмп иска Европа да спре да регулира големите технологични компании. Тя ще се огъне ли ?

Европейската комисия защити суверенното си право да регулира в отговор на заплахата на Доналд Тръмп за ответни мерки срещу законите за големите технологични компании.

Крехкият съюз между Европейския съюз и Съединените щати пое нов обрат към по-лошо, след като Доналд Тръмп неочаквано заплаши да наложи „значителни допълнителни тарифи“ на страни, които прилагат законодателство, насочено към американските технологични компании, „освен ако тези дискриминационни действия не бъдат премахнати“.Тръмп не уточни нивото на потенциалните тарифи.

„Американските технологични компании вече не са нито „касичката“, нито „изтривалката“ на света. Покажете уважение към Америка и нашите невероятни технологични компании или помислете за последствията!“, каза Тръмп  в съобщение в социалните медии.

Европейската комисия, която изглеждаше изненадана от извънредното предупреждение, издадено от Белия дом, отговори, като защити правото си да приема законодателство без външен натиск.

„Суверенно право на ЕС и неговите държави членки е да регулират икономическите дейности на наша територия, което е в съответствие с нашите демократични ценности“, заяви  Паула Пиньо, главен говорител на Комисията.

Коментарите на Тръмп хвърлят сериозни съмнения върху жизнеспособността на търговското споразумение, което ЕС и САЩ подписаха в края на юли, за да избегнат пълномащабна търговска война. Съгласно споразумението, по-голямата част от стоките от ЕС са обект на 15% ставка, която би трябвало да е „всеобхватна“, което означава, че допълнителни мита, като тези, заплашени от Тръмп, не трябва да се прилагат.

То включва и необвързващи обещания за харчене на 750 милиарда долара за американска енергия, инвестиране на 600 милиарда долара на американския пазар и закупуване на американски чипове на стойност 40 милиарда долара.

„Вярваме, че това споразумение наистина е осигурило предвидимост и стабилност. Имаме ясна рамка, върху която работим“, каза Пиньо. „Всякакви други мерки, които излизат извън обхвата на това рамково споразумение на този етап, са просто спекулативни.“

Като част от търговските преговори, Комисията отказа да направи отстъпки по отношение на технологичното регулиране, като например Закона за цифровите услуги (DSA), който е предназначен за борба с незаконното съдържание и дезинформацията онлайн; Закона за цифровите пазари (DMA), който има за цел да гарантира свободната и лоялна конкуренция; и Закона за изкуствения интелект, който определя правила за системи с изкуствен интелект, считани за рискове за човешката безопасност и човешките права.

Apple, Meta и Alphabet са разследвани по DMA, докато X (бивш Twitter) и услугите на Meta в Instagram и Facebook са обект на разследвания по DSA. Всички тези компании задълбочиха връзките си с Белия дом през последните месеци, като някои от техните изпълнителни директори бяха снимани на първия ред на встъпването в длъжност на Тръмп през януари.

Силициевата долина отдавна се оплаква от обхвата и прилагането на технологичните закони на ЕС, позиция, която американски служители повтарят, като ги класифицират като „нетарифни бариери“.

Призракът на санкциите

Изправен пред натиск, Брюксел заявява, че не е отстъпил.

Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, публикува статия в няколко европейски вестника, в която призна, че споразумението е „солидно, но несъвършено“, като същевременно настоя, че блокът е запазил правото си да законодателства.

„ЕС твърдо отстоява основните си принципи. Нашите правила остават непокътнати“, написа фон дер Лайен. „Ние сме тези, които решават как най-добре да гарантират безопасността на храните, да защитят европейските граждани онлайн и да гарантират тяхното здраве и безопасност.“

Но последната заплаха на Тръмп ясно показва, че американският президент не смята въпроса за решен и е готов да упражни твърда сила, за да осъществи желаната промяна.

„Ще се изправя срещу държавите, които атакуват нашите невероятни американски технологични компании. Цифровите данъци, законодателството за цифровите услуги и регулациите за цифровите пазари са предназначени да навредят или дискриминират американските технологии“, написа Тръмп. „Те също така, по възмутителен начин, дават пълен пропуск на най-големите технологични компании в Китай. Това трябва да приключи и да приключи СЕГА!“

Неговото съобщение дойде само часове след като Ройтерс, позовавайки се на неназовани източници, съобщи, че САЩ обмислят санкциониране на служители на ЕС и националните власти, отговорни за прилагането на DSA, което републиканците често приравняват с инструмент за цензура.

„Комисията категорично отхвърли това  като „напълно погрешно и напълно неоснователно“, твърдейки, че DSA и DMA зачитат свободата на информацията и третират всички фирми еднакво „независимо от мястото им на установяване“.

„Повече от 99% от решенията за модериране на съдържание, взети тук, в ЕС онлайн, се вземат проактивно от платформи въз основа на техни собствени условия“, каза Томас Рение, говорител на Комисията по цифровите въпроси. „Не искаме от платформите да премахват съдържание, а ги молим да прилагат собствените си условия.“Рение каза, че служителите на Комисията, работещи по DSA, са получили насоки как да се отнасят към „чувствителна към пазара информация“, но не и свързана със санкции или пътувания до САЩ.

Светът се променя бързо – но колко бързо дипломацията влиза крак ?

Форумът Hili Forum in Abu Dhabi  събра политици, дипломати и експерти, за да обсъдят как технологиите, геополитиката и многостранното управление се пресичат в епоха на несигурност. Как държавите се ориентират в епоха, в която алгоритмите могат да решават кой ще живее или ще умре на бойното поле? Където изкуственият интелект формулира както възможностите за мир, така и новите форми на конфликт. И къде променящите се демографски данни, икономическа мощ и коалиции превръщат световната сцена в постоянно движеща се, непредсказуема шахматна дъска? Предефинират се законите на войната и мира,  разглежда се ролята на изкуствения интелект и смъртоносните автономни оръжейни системи (LAWS) в конфликтите и как институциите, базирани в Женева, могат да ръководят отговорното управление. Размислите тук са провокирани от дебатите за геополитическата нестабилност до възхода на нови коалиции и предизвикателствата пред поддържането на ефективността на дипломацията в бързо развиващия се, технологично обусловен свят.

Дипломация в бета версия върху променящата се шахматна дъска 

Днес дипломацията прилича на бета версия: функционална, но все още се тества, адаптира и повтаря в реално време. Тя  действа в бързо променяща се, експериментална среда. Правилата са непълни, институциите изостават, а нормите се тестват, докато технологиите вече са внедрени. Държавите, международните организации и другите участници трябва да се справят с несигурността, да повтарят модели на управление и да експериментират с коалиции, за да отговорят на бързо променящите се предизвикателства в геополитиката, технологиите и сигурността.

Геополитическите смущения може да са постоянни – изглежда има малки очаквания за връщане към съществуващия преди това ред. Единствената сигурност е несигурността. Демографските и икономическите промени – включително възходът на Китай, Индонезия, Бразилия, Нигерия и регионите в Африка и Близкия изток  преформулират влиянието и възможностите. Средните сили са изправени пред деликатен балансиращ акт: когато големите сили се сблъскат, те може да бъдат принудени да избират страна или рискуват да станат мишени; в по-спокойни периоди те се ориентират в променящата се шахматна дъска от съюзи, коалиции и партньорства.

Гласът на Глобалния Юг остава недостатъчно представен, дори когато легитимността все повече зависи от него. Икономиките на БРИКС набират влияние спрямо Г-7 и се появяват нови формации като Г-20 и други многостранни споразумения. Въпреки това ООН остава централна за управлението, като е необходима реформа, за да се запази актуалността. Основните принципи – ненамеса, международно право, мир и сигурност – остават от съществено значение, докато по-малките, основани на проблеми коалиции са все по-важни в икономическите и сигурностните въпроси.

Алгоритми на войната и мира: Рискове и възможности

Изкуственият интелект не е просто инструмент – той е сила, която преформулира войната, отбраната и международната сигурност.

Изкуственият интелект в конфликт е централен проблем, като рисковете се простират далеч отвъд правосъдието и сигурността. Той е интегриран в идентифицирането на цели, системите за подпомагане на вземането на решения и операциите по разузнаване и  наблюдение . Поддържането на хората в течение е от съществено значение за осигуряване на надзор; въпреки това, вземането на решения от хора е по-бавно и става емоционално откъснато от последствията. Нововъзникващите заплахи включват автоматизирана дезинформация, бързо използване на кибер уязвимости и сближаване на ИИ с роботиката, биологията, химията и технологиите, съседни на ядрените оръжия. Тези развития илюстрират системен риск, при който скоростта, непрозрачността и  взаимодействието умножават системните рискове.

И все пак, изкуственият интелект може да спасява животи, но само ако управлението е в крак с разполагането му. Изкуственият интелект има и отбранителни и миротворчески приложения, от предотвратяване на конфликти и медиация до системи за защита на силите като „железен купол“. Тъй като бюджетите за отбрана се увеличават и включват изкуствен интелект, ключовият въпрос е дали те ще отделят достатъчно ресурси за предпазни мерки – „червени екипи“, одити, изследвания за обяснимост и етичен надзор – или дали защитните мерки ще изостават от разполагането му. Отговорността е от решаващо значение, за да се гарантира, че изкуственият интелект служи на стабилността, а не изостря конфликта.

Управление извън бойното поле

ООН е необичайно активна по въпроси, свързани с изкуствения интелект във военния контекст. Групата от правителствени експерти (GGE) по LAWS към Конвенцията за определени конвенционални оръжия (CCW), резолюция 79/239 на Общото събрание на ООН (UNGA) и резолюция A/HRC/60/63 на Съвета на ООН по правата на човека (UNHRC) подчертават глобалния импулс. Дори Съветът за сигурност на ООН обсъди въздействието на изкуствения интелект върху световния мир и сигурност. Беше предложена идея за „Четвърта Женевска конвенция“ за изкуствения интелект и технологиите; от друга страна, държавите се съгласиха, че международното право вече се прилага в контекста на изкуствения интелект. Въпреки това, операционализирането на принципите на Международното хуманитарно право (МХП), като например разграничение, пропорционалност и предпазни мерки, се усложнява от черната кутия на изкуствения интелект , субективните набори от данни и сложните вериги за доставки.

Поуките от преговорите за киберсигурност в рамките на Отворената работна група на ООН (OEWG) за ИКТ показват, че международните споразумения могат да комбинират съществуващото право, доброволните норми за отговорно поведение на държавите, мерките за изграждане на доверие и инициативите за изграждане на капацитет. Предизвикателството обаче е, че много държави показват ограничена готовност да изпълняват дори обвързващи задължения, камо ли доброволни ангажименти. Тук ролята на други заинтересовани страни – индустрията, гражданското общество, академичните среди – става незаменима, както е подчертано от Женевския диалог за отговорно поведение в киберпространството, който набляга на отговорността и ангажирането на множество участници.

Управлението трябва да обхваща целия жизнен цикъл на изкуствения интелект: предварително проектиране, проектиране, разработване, оценка, тестване, снабдяване, внедряване, експлоатация и извеждане от експлоатация. Етиката и човешките права още в дизайна, обяснимостта, приложимите ограничения за високорискови употреби и задължителният човешки надзор в критични моменти на вземане на решения са от съществено значение. Отговорността трябва да бъде споделена: „машината го направи“ не може да бъде приемливо извинение. Различни заинтересовани страни и сектори трябва да поемат своята част от отговорността: международни организации и правителства, както и доставчици, интегратори, технологичната общност, гражданското общество и академичните среди. Женева разполага с богата международна и international and multistakeholder digital policy ecosystem , включително CCW GGE, UNHRC, ITU, ISO, Конференцията по разоръжаване, МКЧК, UNIDIR, Женевската интернет платформа и Женевския диалог, неизчерпателно. Технологичният дух на Женева позволява принципите, техническите стандарти, етиката и дипломацията, както и  ангажирането на множество заинтересовани страни/мултистейкхолдер, да се сближат, формирайки  норми и правила и превръщайки ги в оперативни насоки и рамки за управление. Ролята на Женева е от решаващо значение за гарантиране, че алгоритмите служат на мира, а не изострят конфликтите.

Развитие на капацитета за дипломация в ерата на изкуствения интелект

Подготовката на дипломатите за бета версията на дипломацията е приоритет.

Един междусекторен въпрос, който идва на ум: как  да подготвим дипломати и политици да работят в тази „бета“ среда? Те трябва да се ориентират в променящите се геополитически пейзажи, сложните технологични рискове и развиващите се коалиции. Следователно изграждането на капацитет трябва да се фокусира върху предоставянето на дипломатите на знания и умения, за да реагират на новите технологии, партньорствата с множество заинтересовани страни и нововъзникващите предизвикателства пред управлението. Важно е да се отбележи, че ученето не е достатъчно; отучването от остарели предположения е също толкова важно.

Бяха подчертани иновативните подходи за обучение: игри, базирани на сценарии, разказване на истории и симулации, подпомагани от изкуствен интелект, могат да подготвят дипломатите за преговори с високи залози и кризисни ситуации. Ангажирането на по-млади професионалисти също е от съществено значение: Поколението Z носи техническа грамотност и търсене на справедливо и прозрачно управление, помагайки на институциите да се подготвят за следващото поколение предизвикателства. Дипломатите се нуждаят от владеене на изкуствен интелект, киберсигурност, алгоритмичен риск и начините, по които технологиите се пресичат с международното право и управлението с множество заинтересовани страни. Програмата за стаж в областта на изкуствения интелект и курсовете по управление на изкуствения интелект и политиката за киберсигурност са необходими. Методите на обучение трябва да бъдат иновативни – игри, базирани на сценарии, разказване на истории и самите инструменти с изкуствен интелект  за да симулират бързо развиващи се кризи и преговори с високи залози. Младите професионалисти трябва да бъдат включени рано: поколението Z носи както техническа грамотност, така и търсене на прозрачно и справедливо управление, подготвяйки институциите за следващото поколение предизвикателства.

От дебат към действие

Форумът Хили илюстрира, че дипломацията днес е експериментална, адаптивна и итеративна – истинска „бета версия“ на технологичния жаргон. Алгоритмите формират бъдещето на геополитиката и геоикономиката, международната сигурност, войната и мира.

Комбинирането на вдъхновяващи дискусии в Абу Даби относно промените в дипломацията с установените принципи от Женева за човечеството и неговата жизнена цифрова  екосистема осигурява път за гарантиране на отговорно управление на ИИ. Гъвкавата, принципна и осъзната за риска дипломация може да гарантира, че алгоритмите служат на мира, стабилността и споделените цели за международна сигурност. Готови ли сме за задачата?

Съгласно българското законодателство съдържанието се регулира отделно от излъчването и следователно правилата, уреждащи предоставянето на медийни услуги, са определени в отделен набор от законодателни актове. Понастоящем аудио-визуалните медийни услуги (както линейни – програми, предоставяни в определено време и гледани едновременно от публиката, така и нелинейни или услуги по заявка) и радио услугите се регулират като медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и свързаните с него подзаконови актове. Този закон регулира и услугите на платформи за споделяне на видео, въпреки че тези услуги са изрично изключени от законовото определение за медийни услуги. С изключение на няколко правила относно прозрачността на собствеността и крайните бенефициенти, посочени в различни закони, съдържанието и дейностите на традиционните печатни медии, като вестници и списания, не са предмет на законово регулиране.

Регулаторният орган в областта на аудио-визуалните медийни услуги е Съветът по електронни медии (СЕМ). Това е независимият държавен орган, натоварен с правомощията да регулира както аудио-визуалните медийни услуги, така и платформите за споделяне на видео, регистрирани в България.

Ограничения на собствеността

Съгласно Закона за икономическите и финансовите отношения (ЗИО), доставчиците на аудио-визуални медийни услуги са търговци (физически или юридически лица), регистрирани по българското законодателство, или юридически лица, учредени в друга държава членка на ЕИП. В сила от 1 януари 2014 г., Законът за икономическите и финансовите отношения с лица, регистрирани в юрисдикции с преференциално данъчно третиране, контролираните от тях лица и техните бенефициентни собственици забранява на лица, регистрирани в юрисдикция с преференциално данъчно третиране, както и на контролираните от тях лица, да учредяват или придобиват дялово участие в лице, което кандидатства или е получило лиценз за телевизионна или радиопрограма по ЗИО, при условие че дяловото участие предоставя 10% или повече от правата на глас. Подобно ограничение се прилага за издателите на периодични печатни издания, но не и за телевизионни и радио оператори, чиито програми не са предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за цифрово наземно или аналогово радиоразпръскване, както и за доставчиците на услуги по заявка.

Изисквания за лицензиране

Аудиовизуалните медийни услуги в България се предоставят по лиценз, след регистрация или след уведомление до CEM.

Радио- и телевизионната дейност, включваща програми, излъчвани чрез цифрови наземни или наземни аналогови мрежи, се осъществява въз основа на лиценз, издаден от CEM. Лицензи за програми, излъчвани чрез наземни аналогови мрежи, се издават чрез тръжна процедура, инициирана по искане на заинтересованата страна или на CEM. В заявлението си заинтересованата страна може да посочи точката на излъчване и териториалното покритие. В срок от три (ако не се изисква международна координация на спектъра) до осем месеца (ако се изисква международна координация на спектъра) CEM координира техническите аспекти на излъчването с КРС и след това открива търг (в зависимост от наличния спектър). Въз основа на резултатите от търга CEM решава за издаване на лиценз за радио- или телевизионна дейност и разрешение за ползване на спектъра от CRC за класирания на първо място кандидат. След влизане в сила на посоченото решение CEM издава съответния лиценз, а КРС – съответното разрешение за ползване на спектъра.

Изисквания за чуждестранни програми и местно съдържание

Само доставчиците на аудио-визуални медийни услуги под юрисдикцията на България подлежат на лицензиране в България. Когато чуждестранен доставчик на услуги е установен в държава от ЕИП, дейността като доставчик на аудио-визуални медийни услуги може да се извършва въз основа на принципа за свобода на приемане. България не може да ограничава услугата, ако доставчикът спазва Директивата за аудио-визуални медийни услуги в страната на произход. Когато се извършва заобикаляне на правилата, българският регулатор може да ограничи определено съдържание, като например подбуждане към омраза, което може да не е забранено в страната на произход на доставчика, но нарушава местните закони. Такива ограничения трябва да следват законова процедура и са разрешени само при изключителни обстоятелства (напр. когато услугата открито, съществено и грубо нарушава обществения ред или поражда сериозен и тежък риск от засягане на общественото здраве и др.).

Реклама

Рекламата в ефирните медии се регулира предимно от Глава 4 от Закона за радио и телевизия (ЗРТ), която прилага съответните разпоредби на Директивата за аудио-визуални медийни услуги (AVMS). Правилата за медийната реклама обхващат аудио-визуални търговски съобщения, търговски съобщения, излъчвани по радиото, както и тези, разпространявани от операторите на платформи за споделяне на видеоклипове под юрисдикцията на България. Следователно, операторите на такива платформи за споделяне на видеоклипове също трябва да спазват изискванията за реклама на ЗРТ (основно търговската комуникация да бъде ясно идентифицирана като такава, да не подбужда към дискриминация или поведение, което застрашава човешкото здраве и безопасност, да спазват ограниченията, свързани с рекламата на алкохолни напитки, и със забраната за реклама на цигари, други тютюневи и свързани с тях изделия, включително електронни цигари и контейнери за пълнене, да защитават здравето и психичното благополучие на децата и др.). Операторите на платформи за споделяне на видеоклипове също трябва да въведат подходящи мерки, които предотвратяват разпространението на генерирано от потребители съдържание, което нарушава горепосочените изисквания за реклама.

Задължителни ангажименти за пренос

Българското законодателство определя два набора от задължителни задължения за пренос – за доставчици на мрежи за разпространение на радио и телевизионни програми (кабелни и сателитни) и оператори на DTB мрежи.

Задължителните ангажименти за пренос на национални и регионални програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио безплатно са наложени на всички кабелни и сателитни оператори, които разпространяват телевизионни програми в България. Това задължение беше прегледано и потвърдено от Комисията по правата на човека през 2014 г.

Регулиране на ново медийно съдържание

След транспонирането на ревизираната Директива за AVMS, понастоящем ЗРТ регулира и услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, предоставяни от доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция.

Предоставянето на такива услуги на платформи за споделяне на видеоклипове е предмет на уведомление до CEM, което уведомление се придружава от проект на общи условия за услугата, по отношение на която LRT предписва минимално изискване за съдържание. След това уведомлението се вписва в публичния регистър на платформите за споделяне на видеоклипове, воден от CEM, и общите условия се съгласуват от органа в рамките на 30 дни от подаването му. Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове имат задължението да защитават:

• непълнолетни от програми, генерирани от потребители видеоклипове и търговски съобщения, които могат да навредят на тяхното физическо, психическо, моралното и/или социално развитие; и
• широката общественост от програми, генерирани от потребители видеоклипове и търговски съобщения, съдържащи подбуждане към насилие или омраза, насочени срещу група лица или член на група, въз основа на каквито и да е критерии за дискриминация, както и от съдържание, чието разпространение представлява дейност, представляваща престъпление съгласно българския Наказателен кодекс, като например публично подбуждане към извършване на терористичен акт, детска порнография, расизъм и ксенофобия.

Преминаване към цифрово радиоразпръскване

Аналоговото телевизионно излъчване беше прекратено на 30 септември 2013 г. и от тази дата излъчването на наземна телевизия в България е само цифрово.

Преместването на освободените честоти в резултат на преминаването към цифрово радиоразпръскване е извършено въз основа на Плана за внедряване на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в България и няколко изменения в Закона за електронните съобщения и Закона за местните радиоразпръсквания. Лицензите за ползване на честотите за DVB-T са издадени въз основа на конкурсна процедура за възлагане на обществени поръчки; От 2021 г. обаче в експлоатация са само един национален и един регионален мултиплексен оператор, всеки от които предоставя шест програми. Честотната лента 782-862 MHz е определена за мобилни безжични широколентови приложения (цифров дивидент), след като тази лента бъде освободена от настоящата държавна употреба, следователно тази лента не може да се използва за цифрово радиоразпръскване.

Цифрови формати

Българското законодателство в областта на телекомуникациите е технологично неутрално и следователно режимите на разрешаване се основават на използването на особено ограничени ресурси (спектър), а не на вида на конкретната технология (многоканалност, висока разделителна способност, услуги за данни). По принцип, Законът за телекомуникациите регулира само два вида разрешения – за програми, предавани чрез цифрови наземни мрежи, и за програми, предавани чрез наземни аналогови радиоразпръсквателни мрежи. Само телевизионните и радио операторите предават програми чрез собствено разрешение за радиочестотен спектър на наземните аналогови радиоразпръсквателни мрежи, издадено от КРС в допълнение към програмния лиценз, издаден от CEM. Доставчиците на програми, предавани чрез цифрови наземни мрежи, нямат самостоятелно разрешение за радиочестотен спектър. Вместо това те използват услугите на организация, оторизирана от КРС за използване на DTB спектъра (мултиплексни оператори), за да излъчват своите програми. Такива мултиплексни оператори са задължени да предават лицензирани телевизионни и радио програми от вида и профила, определени от или съгласувани с CEM съгласно правилата на Закона за телекомуникациите.

Медиен плурализъм

Няма специфични правни правила или процеси за оценка на медийния плурализъм от компетентни държавни органи или за инструктиране на компании да предприемат стъпки в това отношение. Съществува общо изискване, че когато взема решение за издаване на лиценз за радио или телевизионна дейност, CEM трябва да оцени, наред с други неща, дали чрез издаването на лиценз ще бъдат създадени благоприятни условия за медийно разнообразие и плурализъм. Освен това, ЗРТ предписва, че при упражняване на своите функции CEM може да предприема мерки за осигуряване на достатъчна видимост на медийните услуги в съответствие с целите от общ интерес, като медиен плурализъм, свобода на изразяване и културно разнообразие. Освен това, ЗРТ изисква CEM да защитава свободата на изразяване, независимостта на доставчиците на медийни услуги и медийния плурализъм при упражняване на своите правомощия. По този начин, при липсата на ефективни механизми, качествената журналистика и медийната независимост могат да бъдат засегнати от липсата на плурализъм в собствениците на медии или икономическите модели.

Ключови тенденции и очаквани промени

През 2024 г., въз основа на Годишния доклад на CEM за 2024 г., въпросите, които привличат вниманието на медийния регулатор в България, са много сходни с тези на ниво ЕС. Някои от тези въпроси са медийното отразяване на войната между военната групировка Хамас и Израел, както и събитията в Руската федерация, провокирани от частната военна група Вагнер. Беше проведено фокусирано наблюдение върху отразяването на смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални и отразяването на войната в Украйна за периода от 16 февруари до 3 март 2024 г. Беше проведено и фокусирано тематично наблюдение по отношение на приемането на еврото в България и влизането на страната в еврозоната между 18 и 31 януари 2024 г.

През 2024 г. защитата на децата, като уязвима аудитория, остана приоритет на регулатора. На 15 февруари 2024 г. CEM проведе дискусия на тема „Децата и медиите“, по време на която беше представено поръчано проучване за потреблението на медии от деца. Резултатите от проучването показват, че телевизията е най-широко консумираният вид медия сред децата, като значително мнозинство (67%) гледат телевизия ежедневно. Освен това, през 2024 г. CEM прие документ, озаглавен „Препоръчително време пред екрана за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание“. Препоръките са насочени предимно към защитата на децата и подкрепата на възрастните, като се подчертава, че екраните – и особено качественото съдържание – могат да предложат множество ползи в области като образование, дигитална грамотност и достъп до култура.

На 11 април 2025 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги. Този законодателен акт се прилага, наред с другото, за услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги. Законодателството не се прилага за предварително записано медийно съдържание с фиксирана продължителност, публикувано преди 28 юни 2025 г. на уебсайтове и мобилни приложения. Новият закон регулира изискванията за достъпност на продукти и услуги; процедурата за оценка на съответствието на продуктите с тези изисквания; задълженията на икономическите оператори, които пускат продукти на пазара или предоставят услуги; надзора на продуктите, предоставени на пазара и/или пуснати в експлоатация; и контрола на съответствието на услугите с изискванията за достъпност. CEM е определен за надзорен орган за услугите, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги.

 Европа трябва да се бори! За мястото си в свят, в който много големи сили са или амбивалентни, или открито враждебни към Европа. Фон дел Лайен  пледира за „Момента на независимост“ на Европа – призив за стратегическа автономност.

Един от централните стълбове на нейния план: Сериозен тласък за инвестиции в цифрови и чисти технологии. ЕС планира мерки за подкрепа на бизнеса и иновациите, включително цифрово евро и предстоящ омнибус за цифрови технологии. Много европейски стартиращи компании в ключови технологии като квантови технологии, изкуствен интелект и биотехнологии търсят чуждестранни инвестиции, което застрашава технологичния суверенитет на ЕС, отбелязва речта. В отговор Комисията ще стартира фонд Scaleup Europe на стойност няколко милиарда евро с частни партньори.

Единният пазар остава незавършен, отбеляза фон дер Лайен, най-вече в три области: финанси, енергетика и телекомуникации. Ще бъде представена пътна карта за единния пазар до 2028 г., която ще осигури ясни политически срокове.

В речта се открои защитата на фон дер Лайен на правото на Европа да определя свои собствени стандарти и регулации. Твърдението дойде веднага след защитата ѝ на търговското споразумение между САЩ и ЕС, което го прави пряк отговор на нарастващия натиск и тарифните заплахи от администрацията на САЩ.

ЕС се нуждае от европейски изкуствен интелект. Ключови инициативи включват Закона за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект, квантовата среда и създаването на европейски гига фабрики за изкуствен интелект, които да помогнат на стартиращите компании да разработват, обучават и внедряват модели на изкуствен интелект от следващо поколение.  Главните изпълнителни директори на водещи европейски технологични компании представиха своята Европейска декларация за изкуствен интелект и технологии, обещавайки да инвестират и укрепват технологичния суверенитет на Европа.

Европа трябва да обмисли прилагането на насоки или ограничения за използването на социалните медии от деца. Фон дер Лайен посочи пионерските ограничения на социалните медии в Австралия като наблюдаван модел, показвайки, че Европа може да възприеме подобен подход. За да осигури добре информирана и балансирана политика, тя обяви планове да назначи експертна група до края на годината, която да консултира най-добрите стратегии за Европа.

Залогът е, че мощна комбинация от масивни инвестиции, рационализирано регулиране и единен публично-частен фронт може най-накрая да спре Европа да догонва в световната икономическа надпревара. Историята е на нейна страна в едно ключово отношение: когато ЕС и корпоративните шампиони се обединят, те печелят много в определянето на глобални стандарти, а GSM е само един пример. Но миналата слава не е гаранция за бъдещ успех. Реториката е остра, а залозите са екзистенциални. Сега натискът е да се произнесе нещо повече от просто силна реч.

Как да гарантираме, че ние, хората, ще управляваме бъдещото развитие на изкуствения интелект (ИИ), вместо да бъдем подвластни на него?

Системите с изкуствен интелект все повече формират живота ни: работата, комуникацията,  вземането на решения и дори дипломацията ни, но въпросът за правилното управление на такава мощна технология сякаш е донякъде отклонен от преследването на печалба. Докато техническите стандарти и етичните контролни списъци изобилстват, по-дълбокият философски въпрос остава нерешен: Можем ли да изградим наистина приобщаваща и легитимна рамка за управление на ИИ в свят на разнообразни светогледи?

В един дълбоко взаимосвързан свят, където технологиите се пресичат с дипломацията, философията и властта, трябва да се запитаме не само какво е технически възможно, но и какво е етично оправдано и културно резонансно. Това означава да се премине отвъд повърхностните обръщения към „универсалните ценности“ и да се възприеме модел на управление, основан на философски плурализъм, междукултурно уважение и споделени човешки стремежи.

Универсални ценности и специфична терминология

Разговорите за вграждане на „универсални“ ценности в изкуствения интелект, като например справедливост, прозрачност или автономност, често отразяват ценности, вкоренени в специфични философски традиции, особено в либералната западна мисъл.

Макар че тези идеали са ценни, представянето им като глобално договорени може да замъгли културното многообразие и в най-лошия случай да доведе до цифров колониализъм.

Например, западният акцент върху индивидуалната автономия може да не резонира с конфуцианските ценности на взаимоотношенията и хармонията. По подобен начин прозрачността като морален императив може да приема различни форми в различните култури, пречупвайки се през ритуали, доверие, йерархия или колективна отчетност.

Трябва обаче да спрем тук и да си напомним, че зад всички тези различни и специфични термини и дефиниции, които са необходими, но все пак ограничаващи (което отново резонира с даоистката традиция, която ни предупреждава как „Дао, което може да бъде назовано, не е истинското Дао“) се крият споделени тревоги и стремежи, които са еднакви във всички култури, времена или системи от вярвания и са дълбоко вкоренени в нашите биологични нужди – искаме да бъдем нахранени, облечени, в безопасност, обичани и да живеем в мир, за да осигурим благополучието на децата си.

В конфуцианската дипломация, моралното култивиране и уважителното слушане (ting ) са предпоставки за диалог. По подобен начин, африканската философия на Убунту набляга на релационната човечност („Аз съм, защото ние сме“), докато ислямската мисъл основава управлението на  справедливостта и моралната отговорност (adl and amanah). Тези традиции предлагат различни пътища към споделени етични ангажименти.

Следователно, една наистина приобщаваща рамка за управление на ИИ трябва да признае тези различни изрази на едни и същи ангажименти като ресурс, който може да ни помогне да разширим колективното си морално въображение. И ето защо философският плурализъм не е просто академична идея – той има конкретно значение за дипломацията и цифровото управление. Когато проектираме глобални рамки, ние трябва едновременно да работим за постигане на технически консенсус и да насърчаваме междукултурния диалог. Мултилатерализмът/многостранността , когато е повлиян от подобни традиции, става не само процедурен, но и философски обоснован, като по този начин е способен да посредничи между конкуриращи се светогледи, без да се придържа  към един-единствен идеологически център.

От етични контролни списъци до морална конвергенция

На практика това означава, че вместо да търсим единен етичен план за ИИ, можем да се стремим към „морална конвергенция“: идентифициране на припокриващи се ценности в различните традиции, като същевременно зачитаме техните различия в акцента, изразяването и обосновката.

Някои обещаващи области на конвергенция включват:

Човешко достойнство: Почитано в конфуцианската, кантианската и ислямската етика.

Отговорност и стопанисване: Срещат се в християнския, даоисткия и местния мироглед.

Хармония и баланс: Основна ценност в китайската и будистката мисъл, предлагаща алтернатива към представите за контрол с нулева сума/играта с нулева сума е математическо представяне · ако общите печалби на участниците се сумират и общите загуби се извадят, ще се получи нула.

Богатите етични традиции на Китай предлагат критични прозрения за управлението на ИИ, често отсъстващи от глобалния политически дискурс. Например, конфуцианството набляга на това как моралните задължения произтичат от роли и взаимоотношения, а не от абстрактни индивиди или божества (релационна етика). То насърчава социалната хармония чрез култивирана практика, ръководена от добродетел, а не  просто от правила (ритуали), и обсъжда как моралният характер и задължения на лидера са от основно значение за политическия и етичния живот (отговорност пред правата).
Тези ценности могат да информират моделите на управление, които дават приоритет на релационната отчетност, етично култивиране и социално сближаване, предлагайки алтернативи на транзакционните, основани на съответствие рамки.

Бъдещето на управлението на ИИ ще бъде формирано  не само от технически експерти и регулатори, но и от философи, преподаватели, дипломати и културни деятели. Една такава възможна рамка за управление би била:

Включване на междукултурната философска ангажираност в процесите на разработване на политики.

Създаване на  транскултурни форуми , където етичните приоритети се обсъждат, а не се предполагат.

Приоритизиране на управлението, ориентирано към човека , което защитава не само индивидуалните права, но и благополучието  на общността, равенство между поколенията и планетарна отговорност.

В този смисъл, вместо да налагаме универсални ценности отгоре, ние бихме ги култивирали отдолу нагоре, признавайки междукултурната етика като мозайка от традиции, ценности и визии, които могат да ни водят към общи цели, без да заличават различията. Звучи като баналност или неопределена утопия, но е прагматичен плурализъм , който признава факта, че никоя единна ценностна система не може да претендира за глобално господство, и  споделеният етичен живот е все още възможен чрез смирение, диалог и взаимно признание.

Това е задължително условие за бъдеще, в което човечеството като цяло ще си осигури превъзходство над технологията, която е добър слуга, но в противен случай би се оказала ужасен господар.

Зависимостта от цифровите технологии нарасна през последните години, което прави киберсигурността по-критична от всякога. Това важи особено за транспортния и производствения сектор, които са изправени пред нарастващи кибератаки, докато инвестициите в специализирано обучение в областта на киберсигурността остават ниски. Малките и средните предприятия (МСП) са все по-често обект на сложни кибератаки, движени от развиващи се тактики, техники и процедури (ТПТ). В съчетание с геополитическата несигурност и бързите технологични промени предприятията са изправени пред нарастваща сложност при осигуряването на цифрови системи, което превръща ефективното обучение в критичен приоритет. Освен това Директивата за МИС 2 и Законодателният акт за киберустойчивост (АКР) поставят обучението като ключов елемент и сред задълженията на организациите. Въпреки това много организации поставят под въпрос уместността и въздействието на съществуващите методи на обучение.

Проектът CYRUS е насочен към това предизвикателство, като отговаря на ключови въпроси: Как трябва да бъдат обучени служителите? Кои теми следва да бъдат обхванати? Кои методи работят най-добре? И кой трябва да получи обучение? CYRUS преодолява този пропуск, като разработва програма за обучение в областта на киберсигурността, съобразена с нуждите на транспортния и производствения сектор, със силен акцент върху МСП.

Динамичен подход на обучение

Картината на киберсигурността непрекъснато се развива, което изисква динамичен подход към обучението. CYRUS отговаря с набор от принципи на обучение, изпитани в курсовете за обучение на пилоти:

• оценка на нуждите от първоначално обучение, за да се анализират нуждите от обучение;
• Редовна преоценка и актуализации с цел поддържане на актуалността и предвиждане на нововъзникващите тенденции в областта на киберсигурността;
• Възвръщаемост на оценката на опита с цел непрекъснато подобряване;
• бърза адаптация, когато поведението се промени или остарее;
• Проектиране на инструкциите въз основа на андрагогия и достъпен език (напр. ISO 24495-1:2023).

Основана на педагогиката, андрагогията и хутагогията, CYRUS използва дизайн, ориентиран към потребителя, за да гарантира релевантност, гъвкавост и автономност на учащите, като отговаря на изискванията за непрекъснато обучение в непрекъснато променящата се цифрова среда. Програмата използва сценарии от реалния живот и адаптивни учебни поредици, за да ангажира различни роли — от нетехнически административен персонал до практически технически персонал — на множество езици. Методиките за обучение са групирани в четири категории: неинтерактивни, интерактивни, споделени, оценявани и наблюдавани, което дава възможност за целенасочена подкрепа за различните нужди на учащите.

Пилотните резултати показаха висока ангажираност и повишено доверие на учащите, като подчертаха как добре разработеното практическо обучение може да превърне осведомеността относно киберсигурността от задължение за спазване на изискванията в стратегическо предимство.

Обучението като инструмент за отбрана и намаляване на риска

Обучението е ключова стратегия за смекчаване на киберзаплахите, причинени от човешка грешка, тъй като то изгражда осведоменост, умения и знания, които влияят върху поведението и намаляват риска. Връзката между обучението и действителното намаляване на киберриска обаче остава неясна. Изследванията показват, че програмите за обучение в областта на киберсигурността често страдат от слабо задържане и непоследователно въздействие върху действителното поведение.

Докато някои проучвания твърдят, че фишингът намалява с до 80 % податливостта, други са по-малко оптимистични — често защото положителните доклади произхождат от доставчици, които популяризират своите решения. Често срещаните причини за неуспехи в обучението включват слаба ангажираност, ниско качество на съдържанието, езикови бариери, пренебрегване на принципите на ученето за възрастни и намеса в ежедневните операции.

Иновативните методи като игровизация и побутване показват смесени резултати в киберсигурността, тъй като ефективната защита изисква дълбока промяна в поведението, която позволява на хората да отменят инстинктивните реакции по време на атаки на социално инженерство, които използват спешност, страх или доверие.

Интересното е, че традиционните методи като листовки, инфографики, видеоклипове и кратки курсове често превъзхождат експерименталните подходи. Въпреки това обучението продължава да бъде скъпо и отнема много време и често е лишено от приоритет, особено от страна на МСП, които отдават приоритет на конкурентоспособността и ефективността на разходите. Дори големите организации понякога избягват незадължителното обучение поради съображения, свързани с производителността.

Концепция и методология: триетапният подход

За да осигурят рамка за обучение за подобряване на уменията в областта на киберсигурността, партньорите по проекта приложиха тристепенен подход.

1. Анализ на уменията, компетентностите, потребностите от обучение и пропуските в уменията в областта на киберсигурността: През първата година екипът на проекта анализира сценарии за киберзаплахи и профили на работната сила в транспортния и производствения сектор, за да идентифицира киберрисковете и нуждите от обучение. Това формира основата за рамката за компетентност в областта на киберсигурността, в която се определят уменията, поведението и знанията, необходими на физическите лица и организациите за укрепване на способностите в областта на киберсигурността. Той подпомага организациите, ръководителите в областта на човешките ресурси и доставчиците на обучение при идентифицирането на компетентностите, уменията и знанията в областта на киберсигурността както за технически, така и за нетехнически роли, като същевременно насърчава култура на киберсигурност. Рамката включва най-добрите практики, изпитани от CYRUS, и набляга на персонализирано, персонализирано и основано на работата обучение. С него също така се установява обща терминология за ролите в областта на киберсигурността в различните сектори, което дава възможност за разработване на ефективни програми за обучение в областта на киберсигурността.
2. Проектиране и разработване на курсовете за обучение: Дизайнът на обучението съчетава педагогически, андрагогически и хютагогически принципи за справяне с различни профили на възрастни обучаеми. Основните характеристики включват:
   1. Ориентиран към потребителя дизайн, включително персонажи на учащите, гарантиращ релевантност на съдържанието
   2. Киберпрестъпност и бизнес сценарии в реалния свят
   3. Модулна структура за адаптивно учене и автономност на учащите, отразяваща хютагогическите принципи
   4. Упражнения в киберпространството за практически опит

Андрагогията е насочена към нуждите на възрастните учащи: самостоятелно насочване, практическо значение и използване на предишен опит за повишаване на ангажираността и приложимостта в реални условия. Като се има предвид бързото развитие на технологиите и киберзаплахите, хютагогиката разширява тези концепции, като насърчава автономността на учащите, определянето на цели и съвместното създаване на знания. Този подход се подкрепя от рамка за учене за възрастни, съчетаваща неинтерактивни, интерактивни, споделени стратегии за учене и оценка/мониторинг. Тези методи увеличават максимално задържането и ангажираността на ученето, като се адаптират към различните нужди на учащите.

Цялото съдържание следва стандарта ISO 24495-1:2023 „Обикновен език“, като гарантира яснота и достъпност за участниците в различни технически и културни среди.

3. Повтарящо се валидиране на курсовете за обучение: Курсовете за обучение бяха проведени пилотно с представители на целевите сектори, МСП, професионални сдружения и доставчици на обучение с цел събиране на обратна информация и прецизиране на съдържанието. Ранните резултати показват силна ангажираност, особено с модули, базирани на сценарии. Пилотното изпълнение повиши ефективността на окончателните курсове за обучение, които вече са достъпни тук. 

Основни резултати

Резултатът са специализирани курсове за обучение в областта на киберсигурността. Разработени за транспортния и производствения сектор, курсовете са проектирани въз основа на три основни принципа:

• гъвкавост, постигната чрез сесии за електронно обучение на работното място, които оптимизират графиците за обучение
• персонализиране и персонализиране, като се гарантира, че пътеките за обучение са съобразени с ролите, така че всеки стажант да придобие уменията, от които се нуждае, със свое собствено темпо
• непрекъснато участие на МСП, ключови заинтересовани страни в секторите на пазара на труда, доставчици на обучение и образователни органи

За проекта

CYRUS означава „Персонализирана, персонализирана, основана на работата рамка за обучение за подобряване на уменията на CYbeRsecurity в промишлените сектори“ и предлага нова програма за обучение в областта на киберсигурността, за да се повиши осведомеността и да се даде възможност на служителите в транспортния и производствения сектор да реагират ефективно на киберзаплахи и атаки и да ги смекчат. В рамките на проекта единадесет партньори по проекта от девет държави от ЕС работят заедно. Тя започна през януари 2023 г. и приключва в края на 2025 г.

CYRUS е съфинансирана от Европейския съюз. Изразените мнения обаче са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за здравеопазването и цифровизацията. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган могат да носят отговорност за тях. CYRUS е получила финансиране от програмата на Европейския съюз „Цифрова Европа“ по споразумение за отпускане на безвъзмездни средства No 101100733. 

В ерата на ускоряваща се глобална конкуренция, цифрова трансформация и технологични смущения Европа е на кръстопът. За да остане конкурентоспособен и устойчив, Европейският съюз трябва да инвестира не само в авангардни технологии, но и в капацитета на своите граждани, институции и инфраструктура да стимулират иновациите и да се адаптират към промените. В настоящия обзор се разглеждат стратегическите усилия на Европа за укрепване на нейната екосистема за иновации чрез координирани инвестиции в цифрова инфраструктура, публично-частно сътрудничество, привеждане в съответствие на научноизследователската и промишлената дейност и целенасочени инициативи за повишаване на квалификацията. Въз основа на най-новите рамки на политиката — включително програмата „Цифрово десетилетие“, „Хоризонт Европа“ и препоръките от доклада Letta — се подчертава как изграждането на цифров капацитет се позиционира като крайъгълен камък на икономическото и социалното бъдеще на Европа. В статията се разглеждат ключови инструменти на политиката и инвестиционни приоритети — от преодоляване на пропуските в широколентовия достъп в селските райони и разрастване на центровете за цифрови иновации до въвеждане на „пета свобода“ за мобилност на знанията и изграждане на общоевропейски платформи за данни и научни изследвания. В него също така се разглежда спешната необходимост от привличане на таланти в световен мащаб, реформиране на научноизследователските кариери и преодоляване на недостига на цифрови умения, като се гарантира, че всички граждани се възползват от цифровия и екологичния преход. Прочетете пълния текст, за да научите как ЕС може да превърне знанията, многообразието и сътрудничеството в трайно конкурентно предимство на световната сцена.

Ключови думи

Цифрова трансформация, иновационни екосистеми, изграждане на капацитет, публично-частни партньорства, развитие на таланти и умения.

Въведение

Европа е изправена пред решаващ момент. С ускоряването на световната конкуренция в областта на технологиите и иновациите Европа трябва спешно да укрепи стратегическите си основи, като инвестира в умения, привлича таланти и създава готови за бъдещето работни места. За да гарантира своята конкурентоспособност, Европа трябва да модернизира цифровата инфраструктура, да подкрепи междусекторното сътрудничество и да приведе академичните изследвания в съответствие с нуждите на промишлеността. В тази статия се разглеждат стратегическите подходи за мащабиране на иновациите, стимулиране на трансфера на знания и привличане на таланти в световен мащаб чрез координирани инициативи в целия ЕС, публично-частни партньорства и програми за повишаване на квалификацията на работната сила. 

Цифровата инфраструктура като гръбнак на иновациите

В икономика, основана на знанието, цифровата инфраструктура играе решаваща роля. Според доклада на Европейската комисия за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г. мрежите с много голям капацитет (ММГК) обхващат 82,5 % от домакинствата в ЕС, само 69 % от домакинствата в ЕС имат достъп до оптични влакна, а висококачественото 5G покритие (в ключовата честотна лента 3,4—3,8 GHz) остава 67,7 %. Освен това продължават да съществуват значителни различия, особено в селските и трансграничните региони.

За да се преодолеят съществуващите пропуски, Механизмът за свързване на Европа (МСЕ 2 — Цифрови технологии), Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) и Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) предоставят решаваща подкрепа. Тези механизми финансират разгръщането на широколентови мрежи, 5G коридори и внедряването на авангардни изчисления в облак, които са от жизненоважно значение за четвъртата индустриална революция, интелигентната мобилност, интелигентните общности и екосистемите за цифрови иновации.

Едно от основните предизвикателства, пред които е изправена Европа в областта на цифровата инфраструктура и електронните комуникации, е значителната разпокъсаност на пазара. Докладът Letta (2024 г.) добавя неотложност, като призовава за истински единен пазар на електронните съобщения, за да се преодолее разпокъсаността. Европейският съюз има 34 мобилни оператори, обслужващи общо около 170 милиона потребители, средно по 5 милиона на оператор, в сравнение със само 4 оператора в Китай, обслужващи 467 милиона потребители, и 3 в САЩ, обслужващи 107 милиона.

Подобна разпокъсаност създава пречки пред инвестирането в мрежи от следващо поколение като 5G и 6G, като подкопава капацитета на Европа за иновации и водеща роля в цифровата трансформация. Като начин за постигане на напредък в доклада се препоръчва съгласуване на политиките в областта на радиочестотния спектър, хармонизиране на правилата за неутралност на мрежата, за да се даде възможност за разделяне на 5G (множество виртуални мрежи, работещи на една и съща физическа 5G инфраструктура), и създаване на общоевропейска регулаторна рамка в областта на далекосъобщенията с цел постигане на икономии от мащаба и ускоряване на иновациите в областта на ИИ, квантовите технологии и интернет на нещата.

Насърчаване на стратегическото сътрудничество и екосистемите

Силата на Европа е в нейното многообразие и култура на сътрудничество. Разпокъсаните екосистеми за иновации в Европа обаче се нуждаят от мащаб и стратегическо съгласуване. Широкомащабните програми за финансиране на равнището на ЕС, като например „Хоризонт Европа“, програмата „Цифрова Европа“ и Инструмента за междурегионални инвестиции в иновации (I3), подкрепят трансграничната научноизследователска и развойна дейност и пазарната реализация. Мисиите и партньорствата на ЕС, като например Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) и Европейският институт за иновации и технологии (EIT), играят ключова роля в подкрепата на революционните иновации, разрастването на стартиращите предприятия и насърчаването на транснационалните екосистеми.

Освен това неотдавнашното развитие на европейските цифрови иновационни центрове (ЕЦЦИ), които понастоящем сасъздадени в 90 % от регионите на ЕС, има за цел да предостави намалките и средните организации (МСП) и на участниците от публичния сектор достъп до съоръжения за изпитване, развитие на умения, възможности за обучение и финансова подкрепа. Като действат като „обслужване на едно гише“, ЕЦЦИ дават възможност за изграждане на местен капацитет, като същевременно свързват регионалните участници с по-широката мрежа на ЕС за цифрови иновации.

Освен това три новосъздадени консорциума за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ), с още осем в процес на подготовка, имат за цел да насърчат сътрудничеството и да рационализират стартирането и изпълнението на многонационални проекти в области като езиковите технологии, блоковата верига и цифровите близнаци.

Докладът Letta въвежда концепцията за „пета свобода“ в единния пазар, т.е. свободно движение на знания, научни изследвания и иновации, като я позиционира заедно с традиционните четири свободи: стоки, капитали, услуги и хора. Енрико Лета твърди, че през 21-ви век конкурентоспособността на Европа зависи както от потока от идеи, таланти и данни, така и от физическите стоки и услуги, поради което призовава за премахване на пречките, които възпрепятстват трансграничното сътрудничество в областта на научните изследвания, мобилността на изследователите и новаторите и обмена на научни данни и резултати. Това ще включва хармонизиране на правилата за финансиране на научните изследвания, създаване на оперативно съвместими цифрови платформи за обмен на данни, насърчаване на отворената наука и улесняване на академично-промишлените партньорства между държавите членки. По този начин

„петата свобода“ се разглежда като политически и икономически фактор за по-интегрирано европейско научноизследователско и иновационно пространство— в което талантите се движат свободно, научноизследователската инфраструктура се споделя и иновациите могат да се разпростират отвъд границите толкова лесно, колкото и продуктите и услугите днес.
За да се даде възможност за широкомащабни иновации, Letta предлага създаването на „Общи европейски знания“ — общоевропейска цифрова платформа за обмен на публично финансирани научни изследвания и данни. Той също така призовава за общ модел на управление на пространствата на данни и облачните инфраструктури, за да се даде възможност за доверие и оперативна съвместимост.

Свързване на академичните среди и промишлеността: От знанието към пазара

Въпреки изследователите и резултатите от научните изследвания на световно равнище, Европа се бори да комерсиализира своите академични иновации. В политическата програма за европейското научноизследователско пространство (ЕНП) се дава приоритет на по-силните връзки между генерирането и прилагането на знания.

Националните пътни карти за цифровото десетилетие, подкрепени от инвестиции в размер на 251,9 милиарда евро, съдържат над 1600 мерки, насочени към полупроводниците, ИИ и уменията. Само 52 % от националните цели обаче са в съответствие с целите на ЕС, което поражда призиви за по-добра координация и по-силни механизми за изпълнение. Инструменти на
ЕС като Платформата за оползотворяване на знанията, центровете на ЕНП, промишлените схеми за докторанти и Европейската рамка за научноизследователски кариери имат за цел да преодолеят тази празнина и да насърчат трансфера на технологии, управлението на интелектуалната собственост (ИС) и съвместните научни изследвания. Освен това Лета препоръчва общоевропейско споделяне на научноизследователска инфраструктура, квантови инвестиции и режими на ИС със свободен достъп.

Националните и регионалните агенции за иновации също се насърчават да стимулират съвместните публикации, съвместните лаборатории и схемите за мобилност между университетите и предприятията.

Предложената Европейска рамка за научноизследователски кариери (EFRaC) допълнително ще приведе академичните стимули в съответствие с целите за иновации, като направи научноизследователските кариери по-привлекателни и предприемачески.

Повишаване на квалификацията на работната сила за лидерство в иновациите

Работната сила с цифрови умения и подготвена за иновации е от съществено значение за конкурентоспособността на Европа. Лета подчертава, че повишаването на квалификацията в областта на цифровите технологии и науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) е не само социална политика, но и императив по отношение на конкурентоспособността.

Въпреки това Евростат, Статистическата служба на Европейския съюз, измери, че само 55,6 % от населението на ЕС на възраст между 16 и 74 години притежава основни цифрови умения, което е далеч под целта от 80 % за 2030 г. Освен това първият доклад за състоянието на цифровото десетилетие показа, че броят на специалистите в областта на ИКТ се очаква да достигне 12 милиона до 2030 г., което все още е с 8 милиона по-малко от целта.  Пактът

за умения (едно от водещите действия на Европейската програма за умения),алиансите за иновации „Еразъм+“ и действията за задълбочени цифрови умения по програма „Цифрова Европа“помагат за преквалификацията на работниците в областта на ИИ, киберсигурността, науката за данните и високопроизводителните изчислителни технологии (ВИТ). Структурираният диалог относно цифровото образование и умения, чието начало беше поставено през 2023 г., създаде по-силни полезни взаимодействия между националните стратегии и подкрепата от ЕС. Тези усилия се допълват допълнително от Плана за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.), който предоставя стратегическа рамка на високо равнище в подкрепа на развитието на цифрови умения и инфраструктура във всички образователни системи в Европа.
Водените от
промишлеността инициативи, като например Европейският алианс за софтуерни умения (ESSA) и публично-частните алианси за микроквалификации, подобряват гъвкавостта при ученето през целия живот и способността за реагиране на работната сила. Тези инициативи спомагат за преодоляване на пропастта между бързо развиващите се нужди на промишлеността и по-бавния темп на системите за формално образование, като предлагат модулно, целенасочено обучение, което може бързо да бъде адаптирано към технологичните промени и промените на пазара на труда.

ESSA например обединява промишлеността, доставчиците на образование и създателите на политики, за да определи рамки за умения и модели за обучение, които пряко отразяват реалните изисквания на софтуерните и цифровите професии. Междувременно алиансите, насърчаващи микроудостоверенията, дават възможност на учащите се — независимо от тяхната възраст или произход — да придобият специфични компетентности чрез кратки, признати учебни единици, които могат да се натрупват и прехвърлят между секторите и през границите.

Заедно тези усилия подкрепят ученето през целия живот, дават възможност на работниците да повишават квалификацията или да се преквалифицират в реално време и помагат както на МСП, така и на големите предприятия да реагират по-ефективно на изискванията на цифровия и екологичния преход. Все повече се поставя акцент върху приобщаването — гарантиране, че жените, младите хора, мигрантите и регионите с недостатъчно обслужване се възползват от стимулирания от иновациите растеж.

Привличане и задържане на таланти в световен мащаб

За да се конкурира със САЩ и Азия, Европа трябва да се превърне в магнит за таланти в световен мащаб, особено в области като науката, технологиите и иновациите. Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и механизмът за насърчаване на талантите имат за цел да подобрят мобилността на изследователите, да намалят изтичането на мозъци и да привлекат водещи изследователи от държави извън ЕС. Тези усилия се подкрепят допълнително от Новата европейска програма за иновации — водеща инициатива, която стимулира иновациите и привличането на таланти в целия континент.  Предстоящата Европейска рамка за научноизследователски кариери, заедно с реформите на синята карта и националните визови схеми за таланти, подкрепя тази амбиция, като предлага по-привлекателни условия за международните изследователи и новатори.

Няколко национални правителства вече предприемат смели стъпки. В отговор на нарастващите опасения сред американските учени по време на администрацията на Тръмп Франция стартира инициативата „Данаправим нашата планета отново велика“,като предложи конкурентни безвъзмездни средства и пакети за преместване, за да привлече изследователи и учени в областта на климата в области, свързани с устойчивостта. Въз основа на това Франция наскоро въведе платформата „ИзберетеФранция за науката“,която дава възможност на институциите да предлагат проекти в ключови области като здравеопазването, изменението на климата, ИИ и цифровите системи, което допълнително демонстрира ангажимента на Франция за високи научни постижения.

Германия също активно се стреми да привлече международни изследователи. Германското правителство стартира програмата „1000 експерти“ и програмата „Майтнер-Айнщайн“, чиято цел е да привлече в Германия най-добрите изследователи и представители на академичните среди в началото на кариерата си, особено тези от САЩ, които са изправени пред предизвикателства при продължаването на работата си поради съкращения на финансирането или промени в политиката. Освен това Трансатлантическата програма на обществото „Макс Планк“предлага възможности за американски учени да си сътрудничат с германски изследователски институции. Тези усилия се допълват от регионални инициативи, като например Берлинския фонд за подкрепа на научноизследователските институти при набирането на международни таланти.

Освен мобилността, създаването на екосистеми, благоприятстващи иновациите, е също толкова важно. Европа трябва да предложи ясни пътища за кариерно развитие, силни рамки в областта на интелектуалната собственост и устойчиви инвестиции в НИРД, за да задържи и овласти талантите, които привлича. За да се преодолеят системните пречки, „петата свобода“ на Лета и предложената „европейска степен“ имат за цел да премахнат правните и институционалните пречки пред трансграничните академични и научноизследователски кариери. Той също така призовава за общоевропейски научноизследователски инфраструктури, опростена визова рамка за таланти и благоприятни за иновациите регулаторни лаборатории за насърчаване на експериментирането и потенциала за разрастване.

Освен това Лета предлага значително увеличаване на финансирането за алианси на европейски университети (до 600 милиона евро годишно) и универсална програма за младежка мобилност, като се гарантира, че всеки студент на възраст под 18 години получава достъп до международни възможности за обучение. Този двоен подход — „свобода да останеш“ и „свобода да се движиш“ — има за цел да превърне Европа не само в дестинация за най-добрите световни таланти, но и в екосистема за иновации през целия живот за бъдещите поколения.

Управление и мониторинг на дългосрочното въздействие

Стабилното управление и координираните механизми за наблюдение са от съществено значение за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност на Европа в областта на иновациите. Политическата програма „Цифрово десетилетие“ (ППЦД) предоставя структурирана, ориентирана към бъдещето рамка за насочване и оценка на напредъка на ЕС към неговите цели в областта на цифровите технологии за 2030 г. Годишните доклади по държави, националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие и многонационалните механизми за управление на проекти дават възможност както за отчетност, така и за корекция на курса.

Допълнителни инструменти като Европейския сравнителен доклад за иновациите и Регионалния сравнителен доклад за иновациите предлагат подробен сравнителен анализ между държавите членки и регионите, като подчертават силните страни и пропуските в областта на иновациите. Тези основани на данни инструменти са от жизненоважно значение за разработването на политики, основани на факти, и за адаптирането на инвестициите към местните нужди и капацитет.

Докладът за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г. обаче разкрива значителни недостатъци в критични области, включително внедряването на ИИ, цифровите способности на МСП и използването на технологии за изчисления в облак. Например 50 % от дружествата в ЕС понастоящем използват анализ на данни, а внедряването на ИИ остава в застой (17 %). От 2024 г. насам темпът се ускори, но остава неравномерен в целия ЕС (вж. инфографиката по-долу за илюстрация на това). 

Поради това в доклада за 2025 г. се призовава за укрепване — повече инвестиции, рационализирано регулиране и подобрен достъп до финансиране за МСП. Без ускорена намеса ЕС рискува да изостане в световната надпревара в областта на иновациите.

На фигура 2 по-долу е представен делът на дружествата в някои държави от ЕС за 2024 г., които използват поне 1 технология с ИИ (Евростат, 2024 г.).

За да се отговори на тези предизвикателства, изграждането на капацитет трябва да се разглежда като стратегическа инвестиция не само в инфраструктурата и талантите, но и в институциите, процесите на управление и междусекторното сътрудничество. Това изисква подход, обхващащ цялото правителство и цялото общество. 

Ключовите стратегии за укрепване на управлението и конкурентоспособността включват:

• Съгласуваност на политиките в стратегиите в областта на цифровите технологии, сближаването, научните изследвания и промишлеността, като се гарантира съгласуване на мисиите за финансиране, регулиране и иновации.
• Многостепенно управление, в което активно участват местните и регионалните власти, университетите, МСП и гражданското общество, като по този начин се гарантира териториално приобщаване и ангажираност с реформите.
• Специални фондове за изграждане на капацитет и техническа помощ, включително чрез Инструмента за техническа подкрепа и предложения механизъм PEACE (Овластяване на обществеността и повишаване на административния капацитет), както се предлага в доклада Letta.
• Общи европейски рамки за координация на политиката в областта на иновациите, които се основават на успеха на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и насърчават гъвкавото сътрудничество чрез съвместно програмиране и ориентирано към мисиите управление.

Освен това цикълът на управление на цифровото десетилетие трябва да се развие, за да се превърне не само в инструмент за мониторинг, но и в стратегически двигател на системната реформа. Това включва по-тясно свързване на целите на цифровото десетилетие с по-широките стратегически приоритети на ЕС — като Зеления пакт, отворената стратегическа автономност и европейското пространство за образование и научни изследвания.

Заключение

Европейската конкурентоспособност в областта на иновациите зависи не само от технологиите и инвестициите, но основно от нейните граждани — техните умения, креативност и способност да превръщат знанията в напредък. С ускоряването на световната надпревара за таланти, технологии и стратегическо влияние ЕС трябва да се възползва от този момент, за да превърне структурните си силни страни в трайно конкурентно предимство.

Настоящият геополитически пейзаж, белязан от променящи се съюзи, нарастваща нестабилност и засилване на световната конкуренция, предлага мощен импулс за Европа да действа с по-голямо единство и амбиция. Именно в този контекст ЕС трябва да укрепи своята цифрова инфраструктура, да задълбочи трансграничното и междусекторното сътрудничество и да даде приоритет на развитието и мобилността на своя човешки капитал.

Чрез използването на общоевропейски механизми, насърчаването на публично-частните партньорства и преодоляването на пропастта между генерирането и прилагането на знания Европа може да изгради иновационна екосистема, която е не само приобщаваща и устойчива, но и от значение в световен мащаб. Стратегията за цифровото десетилетие и предложената от Лета „Петата свобода“ — свободното движение на знания, научни изследвания и иновации — заедно предоставят пътна карта както за системна реформа, така и за далновидно лидерство.

От интелигентни региони до научноизследователски инфраструктури на световно равнище за ИИ и квантови изчислителни технологии, от цифрови умения до учене през целия живот, всяка инвестиция в хора и идеи е инвестиция в бъдещето на Европа. Привеждането в действие на тази визия означава премахване на регулаторната разпокъсаност, съгласуване на стимулите и създаване на благоприятна среда, в която иновациите могат да процъфтяват — на всички равнища на обществото.

Сега е моментът Европа да действа не като 27 отделни иновационни системи, а като мощен двигател на устойчивия растеж, етичните технологии и глобалното влияние. Само чрез превръщането на своите ценности като откритост, сътрудничество, многообразие и приобщаване в структурни предимства ЕС може да процъфтява в един бързо променящ се свят и да осигури просперитет, устойчивост и суверенитет за идните поколения.

Допълнително четене

Вижте пълния текст на документа, заедно с препратките към него, на тема „Unveiling European Capacity-Building: Стратегии за гарантиране на европейската конкурентоспособност в областта на иновациите“ в PDF формат чрез тази връзка. Можете също така да видите инфографиката, отново в PDF формат, тук. 

Биография на автора

Д-р Емилия Стойменова Дух е доцент във Факултета по електротехника на Университета в Любляна и бивш министър на цифровата трансформация на Словения. Нейната работа свързва академичните среди, иновациите и политиката, със силен акцент върху устойчивото и приобщаващо цифрово развитие. Почетен член на GovInsider за 2024 г. „100 жени в GovTech“, тя ръководи Центъра за цифрови иновации 4P и ръководи множество национални и европейски проекти за научноизследователска и развойна дейност, особено в областта на развитието на селските райони, отворените иновации и съвместното създаване. Тя е член на Глобалната младежка академия и активен член на групата на ЮНЕСКО „Жените в етиката в областта на ИИ“. Емилия е и председател на неформалната експертна група по Европейската рамка за оперативна съвместимост. Нейните изследвания обхващат цифровата справедливост, трансформацията на селските райони и публично-частните партньорства между хората. Тя е бивш сътрудник на HiddenNoMore, подкрепяйки жените в ръководството на STEM чрез американската IVLP.