Литва: моментна снимка на цифровите умения

Въведение

В съответствие с програмата за политиката в областта на цифровото десетилетие за 2030 г. DESI вече е интегрирана в доклада за състоянието на цифровото десетилетие и се използва за наблюдение на напредъка по отношение на цифровите цели. Според изданието от 2024 г. на доклада „Цифрово десетилетие“ резултатите на Литва в областта на цифровите умения могат да се подобрят, тя е постигнала значителен напредък по някои показатели през последните години, по-специално в областта на специалистите в областта на ИКТ. Въпреки това Литва ще трябва да продължи да полага непрекъснати усилия с оглед на целите за 2030 г. на цифровите умения за цифровото десетилетие.

Почти половината от литовското население владее най-малко основни цифрови умения, което е малко под средното за ЕС (52,9 % спрямо 54 %). Данните за горните основни умения в областта на цифровите технологии показват подобна разлика, като Литва е с 23 % спрямо средната стойност за ЕС от 26 %. Делът на специалистите в областта на ИКТ в общата заетост е 4,4 %, което е под средната стойност за ЕС от 4,6 %, но е значително по-висок от миналата година (3,8 %), като по този начин бързо се доближава до средната стойност за ЕС. Завършилите ИКТ в момента представляват 4,7 % от всички завършили висше образование в Литва. По-специално страната остава значително над средната за ЕС по отношение на баланса между половете сред работната сила в областта на ИКТ. Литовските предприятия инвестират скромно в обучението по ИКТ: само 13 % са предоставили специализирано обучение в областта на ИКТ на своите служители, докато средната стойност за ЕС е 22 %.

В IMD World Competitiveness Yearbook 2022 Литва е на 2-ро място (сред 63 държави) в областта на цифровите/технологичните умения (2 пункта над средната стойност), с 10-то място по използване на цифрови инструменти и технологии (7,55 срещу средно 6,29), което показва, че дружествата са много добри в използването на цифрови инструменти за подобряване на ефективността. В доклада също така се посочва, че цифровата трансформация в дружествата като цяло е добре осъществена (6,79 спрямо средно 5,95) и е леснодостъпно финансиране за технологично развитие (на 25-то място).

Националната цифрова коалиция в Литва беше организирана през 2013 г. с мисия да намали недостига на специалисти в областта на ИКТ, да подобри условията за служителите от частния и публичния сектор и за цялото население да придобиват и постоянно да подобряват ИКТ и общите умения, необходими за работа, да създават ИТ бизнес и да развиват цифровия пазар, за да привлекат повече млади хора да избират ИКТ и други точни науки и кариера; да гарантира придобиването на цифрови и универсални умения, необходими за работа, чрез изучаване на други точни науки; и да се гарантира придобиването на цифрови и универсални умения, необходими за работа чрез изучаване на други точни науки. Шест асоциации и министерствата на образованието и науката, комуникациите, социалното осигуряване и труда, Вилнюс и Технологичният университет в Каунас са учредители на Националната цифрова коалиция с асоциация „Лангас Атеити“, която е координатор на инициативната група.

Преглед на държавните стратегии и националните инициативи

Държавни стратегии

Стратегията за напредък „Литва 2030“ е общ документ, който дава възможност за управление на стратегическите цели и оптимизиране на редица други документи за стратегическо планиране. Целта на стратегията е да насърчава ориентирани към напредъка ценности в икономиката, правителството и обществото. Това развитие ще консолидира прогресивните ценности и ще даде тласък на принципите за устойчиво развитие. В областта на интелигентното общество развитието, приложението и признаването на индивидуалните таланти са съществени промени.

Стратегията на ОИСР за уменията на Литва беше изготвена през 2020 г. в сътрудничество с литовските министерства за разработване на политически отговори, съобразени със специфичните нужди на страната от умения. В него се посочват възможности и се отправят препоръки към Литва да се подготвят по-добре младите хора с умения за работа и живот, да се увеличи участието на възрастните и предприятията в ученето, да се използват по-добре уменията на хората на работното място и да се укрепи управлението на политиките в областта на уменията.

Литовската пътна карта за цифровизация на промишлеността за периода 2020—2030 г. предлага ключови средносрочни мерки, които да бъдат изпълнени до 2027 г., и дългосрочни мерки, които да бъдат изпълнени до 2030 г., с акцент върху прилагането на извлечените поуки и корективните действия от 2021 до 2027 г. Насочване към технологии, които ще имат най-голямо въздействие върху цифровизацията на литовската промишленост до 2030 г., като например адитивно производство, автоматизация, роботика, мехатроника, интелигентни сензори, фотоника, интернет на нещата, киберсигурност, производство в облак, автоматизирани системи за управление на складове, изкуствен интелект с добавена реалност, системи за управление на бизнеса.

Национални инициативи

Планът на Литва за възстановяване и устойчивост предвижда 31,5 % от общия бюджет за цифровата трансформация. Нейните основни цели за следващите 12 месеца ще формират основата за иновативни технологични решения в бизнеса и ежедневието, ефективността на обществените услуги, трансформацията на управлението на обществените информационни технологии и стъпките към 5G.

Планът разпределя 32 % от ресурсите си за цифрова трансформация, включително 117 милиона евро за литовски езикови технологии. Последната има за цел да улесни всеобщия достъп до цифрови ресурси и да позволи на академичните среди и промишлеността да разработват специални технологии. Проект на стойност 35 милиона евро например има за цел да се разработят езикови ресурси за подобряване на националните езикови системи с ИИ и да се подпомогне опазването на литовския език. Планът подкрепя създаването на държавна инфраструктура за облачни услуги (95 милиона евро) и широкото внедряване на 5G е един от основните му акценти (73,5 милиона евро).

Целта на трансформацията на цифровото образование „EdTech“ е да насърчи приемането на цифрови образователни иновации в училищата и да подобри цифровите умения на преподавателите. Инициативата включва разработването на цифрови инструменти за преподаване, цифровизацията на учебното съдържание и придобиването на оборудване за дистанционно и хибридно обучение. Ще бъде създадена мрежа от иноватори на преподаватели и среда за изпитване на цифровите образователни иновации. Чрез предоставяне на възможности за педагозите да получат магистърска степен по ИТ, ще бъдат подобрени цифровите педагогически компетенции. Инициативата, ръководена от Националната агенция по образование в сътрудничество с висшите учебни заведения, започна през 2022 г. и ще приключи през 2024 г.

Програмата „Прогрес на хилядолетието“ има за цел да реорганизира и подобри училищната инфраструктура и да гарантира равен достъп до образование за всички деца в Литва, независимо от това къде пребивават или от социално-икономическия им статус. Програмата предоставя подкрепа за училищни дейности, обучение на учители и развитие на инфраструктурата, като същевременно установява изисквания за общините, търсещи подкрепа. Програмата ще получи 210 милиона евро от Механизма за възстановяване и устойчивост. Тя стартира през януари 2022 г. Значителна част от общините вече са определили училища, които да участват в програмата. Консултантски услуги се предоставят, за да могат да се формулират висококачествени инвестиционни планове. До края на юни 2026 г. най-малко 80 % от литовските общини ще са изпълнили програмата „Училища на хилядолетието“, а 150 училища ще бъдат подкрепени.

Онлайн дни на възрастните граждани в Литва е годишна кампания, организирана от асоциацията Langas Ateiti от 2018 г. Той приканва възрастните хора да се интересуват от иновациите в електронните услуги, да се научат да оценяват критично информацията и да подобрят цифровите си умения.

Възможности за финансиране

Възможностите за финансиране за повишаване на квалификацията и преквалификация в подкрепа на цифровите компетентности на физическите лица и организациите са на разположение под формата на заеми, безвъзмездни средства и финансови инструменти. За периода 2021—2026 г. повечето от дейностите в областта на цифровата трансформация се финансират чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, но също и като дейности в рамките на „Хоризонт„, „Еразъм+“, ЕСИФ и ЕАОС. Повече можете да намерите на страницата на литовската национална коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии и в статията за платформата за умения и работни места в областта на цифровите технологии.

KURSUOK е национална платформа за обучение на едно гише за възрастни, където хората могат да избират обучението, от което се нуждаят и което е от значение за техните национални приоритети, и да получат общо финансиране в размер до 500 EUR. KURSUOK има за цел да насърчи възрастните да развиват своите общи и професионални компетентности, да допринесе за насърчаването на култура на учене през целия живот в обществото и да даде възможност на хората, които искат да се научат да кандидатстват за публично финансиране.

Платформата KURSUOK предлага широка гама от доставчици на обучение — от изкуства до програми за технологично обучение. Ключовата приоритетна област за укрепване на цифровите компетентности получава 50 % от общия бюджет в размер на 5,4 милиона евро за тази година.

Над 4000 души вече са завършили обучение на националната платформа за образование за възрастни, която стартира в началото на 2024 г., и почти толкова възрастни са се регистрирали за различни курсове за обучение, финансирани от държавата по определени приоритетни области.

Финансирането на програмите за обучение идва от Механизма за възстановяване и устойчивост и държавния бюджет на Република Литва. Финансирането и администрирането на програмите за обучение е отговорност на Агенцията на Европейския социален фонд (ЕСФА). През 2024 г. общият бюджет за финансиране на програми за обучение е 5,4 милиона евро. Планира се до пролетта на 2026 г. да бъдат предоставени до 12 милиона евро.