Медийно право и регулиране в България

Съгласно българското законодателство съдържанието се регулира отделно от излъчването и следователно правилата, уреждащи предоставянето на медийни услуги, са определени в отделен набор от законодателни актове. Понастоящем аудио-визуалните медийни услуги (както линейни – програми, предоставяни в определено време и гледани едновременно от публиката, така и нелинейни или услуги по заявка) и радио услугите се регулират като медийни услуги съгласно Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и свързаните с него подзаконови актове. Този закон регулира и услугите на платформи за споделяне на видео, въпреки че тези услуги са изрично изключени от законовото определение за медийни услуги. С изключение на няколко правила относно прозрачността на собствеността и крайните бенефициенти, посочени в различни закони, съдържанието и дейностите на традиционните печатни медии, като вестници и списания, не са предмет на законово регулиране.

Регулаторният орган в областта на аудио-визуалните медийни услуги е Съветът по електронни медии (СЕМ). Това е независимият държавен орган, натоварен с правомощията да регулира както аудио-визуалните медийни услуги, така и платформите за споделяне на видео, регистрирани в България.

Ограничения на собствеността

Съгласно Закона за икономическите и финансовите отношения (ЗИО), доставчиците на аудио-визуални медийни услуги са търговци (физически или юридически лица), регистрирани по българското законодателство, или юридически лица, учредени в друга държава членка на ЕИП. В сила от 1 януари 2014 г., Законът за икономическите и финансовите отношения с лица, регистрирани в юрисдикции с преференциално данъчно третиране, контролираните от тях лица и техните бенефициентни собственици забранява на лица, регистрирани в юрисдикция с преференциално данъчно третиране, както и на контролираните от тях лица, да учредяват или придобиват дялово участие в лице, което кандидатства или е получило лиценз за телевизионна или радиопрограма по ЗИО, при условие че дяловото участие предоставя 10% или повече от правата на глас. Подобно ограничение се прилага за издателите на периодични печатни издания, но не и за телевизионни и радио оператори, чиито програми не са предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за цифрово наземно или аналогово радиоразпръскване, както и за доставчиците на услуги по заявка.

Изисквания за лицензиране

Аудиовизуалните медийни услуги в България се предоставят по лиценз, след регистрация или след уведомление до CEM.

Радио- и телевизионната дейност, включваща програми, излъчвани чрез цифрови наземни или наземни аналогови мрежи, се осъществява въз основа на лиценз, издаден от CEM. Лицензи за програми, излъчвани чрез наземни аналогови мрежи, се издават чрез тръжна процедура, инициирана по искане на заинтересованата страна или на CEM. В заявлението си заинтересованата страна може да посочи точката на излъчване и териториалното покритие. В срок от три (ако не се изисква международна координация на спектъра) до осем месеца (ако се изисква международна координация на спектъра) CEM координира техническите аспекти на излъчването с КРС и след това открива търг (в зависимост от наличния спектър). Въз основа на резултатите от търга CEM решава за издаване на лиценз за радио- или телевизионна дейност и разрешение за ползване на спектъра от CRC за класирания на първо място кандидат. След влизане в сила на посоченото решение CEM издава съответния лиценз, а КРС – съответното разрешение за ползване на спектъра.

Изисквания за чуждестранни програми и местно съдържание

Само доставчиците на аудио-визуални медийни услуги под юрисдикцията на България подлежат на лицензиране в България. Когато чуждестранен доставчик на услуги е установен в държава от ЕИП, дейността като доставчик на аудио-визуални медийни услуги може да се извършва въз основа на принципа за свобода на приемане. България не може да ограничава услугата, ако доставчикът спазва Директивата за аудио-визуални медийни услуги в страната на произход. Когато се извършва заобикаляне на правилата, българският регулатор може да ограничи определено съдържание, като например подбуждане към омраза, което може да не е забранено в страната на произход на доставчика, но нарушава местните закони. Такива ограничения трябва да следват законова процедура и са разрешени само при изключителни обстоятелства (напр. когато услугата открито, съществено и грубо нарушава обществения ред или поражда сериозен и тежък риск от засягане на общественото здраве и др.).

Реклама

Рекламата в ефирните медии се регулира предимно от Глава 4 от Закона за радио и телевизия (ЗРТ), която прилага съответните разпоредби на Директивата за аудио-визуални медийни услуги (AVMS). Правилата за медийната реклама обхващат аудио-визуални търговски съобщения, търговски съобщения, излъчвани по радиото, както и тези, разпространявани от операторите на платформи за споделяне на видеоклипове под юрисдикцията на България. Следователно, операторите на такива платформи за споделяне на видеоклипове също трябва да спазват изискванията за реклама на ЗРТ (основно търговската комуникация да бъде ясно идентифицирана като такава, да не подбужда към дискриминация или поведение, което застрашава човешкото здраве и безопасност, да спазват ограниченията, свързани с рекламата на алкохолни напитки, и със забраната за реклама на цигари, други тютюневи и свързани с тях изделия, включително електронни цигари и контейнери за пълнене, да защитават здравето и психичното благополучие на децата и др.). Операторите на платформи за споделяне на видеоклипове също трябва да въведат подходящи мерки, които предотвратяват разпространението на генерирано от потребители съдържание, което нарушава горепосочените изисквания за реклама.

Задължителни ангажименти за пренос

Българското законодателство определя два набора от задължителни задължения за пренос – за доставчици на мрежи за разпространение на радио и телевизионни програми (кабелни и сателитни) и оператори на DTB мрежи.

Задължителните ангажименти за пренос на национални и регионални програми на Българската национална телевизия и Българското национално радио безплатно са наложени на всички кабелни и сателитни оператори, които разпространяват телевизионни програми в България. Това задължение беше прегледано и потвърдено от Комисията по правата на човека през 2014 г.

Регулиране на ново медийно съдържание

След транспонирането на ревизираната Директива за AVMS, понастоящем ЗРТ регулира и услугите на платформи за споделяне на видеоклипове, предоставяни от доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция.

Предоставянето на такива услуги на платформи за споделяне на видеоклипове е предмет на уведомление до CEM, което уведомление се придружава от проект на общи условия за услугата, по отношение на която LRT предписва минимално изискване за съдържание. След това уведомлението се вписва в публичния регистър на платформите за споделяне на видеоклипове, воден от CEM, и общите условия се съгласуват от органа в рамките на 30 дни от подаването му. Доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове имат задължението да защитават:

• непълнолетни от програми, генерирани от потребители видеоклипове и търговски съобщения, които могат да навредят на тяхното физическо, психическо, моралното и/или социално развитие; и
• широката общественост от програми, генерирани от потребители видеоклипове и търговски съобщения, съдържащи подбуждане към насилие или омраза, насочени срещу група лица или член на група, въз основа на каквито и да е критерии за дискриминация, както и от съдържание, чието разпространение представлява дейност, представляваща престъпление съгласно българския Наказателен кодекс, като например публично подбуждане към извършване на терористичен акт, детска порнография, расизъм и ксенофобия.

Преминаване към цифрово радиоразпръскване

Аналоговото телевизионно излъчване беше прекратено на 30 септември 2013 г. и от тази дата излъчването на наземна телевизия в България е само цифрово.

Преместването на освободените честоти в резултат на преминаването към цифрово радиоразпръскване е извършено въз основа на Плана за внедряване на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в България и няколко изменения в Закона за електронните съобщения и Закона за местните радиоразпръсквания. Лицензите за ползване на честотите за DVB-T са издадени въз основа на конкурсна процедура за възлагане на обществени поръчки; От 2021 г. обаче в експлоатация са само един национален и един регионален мултиплексен оператор, всеки от които предоставя шест програми. Честотната лента 782-862 MHz е определена за мобилни безжични широколентови приложения (цифров дивидент), след като тази лента бъде освободена от настоящата държавна употреба, следователно тази лента не може да се използва за цифрово радиоразпръскване.

Цифрови формати

Българското законодателство в областта на телекомуникациите е технологично неутрално и следователно режимите на разрешаване се основават на използването на особено ограничени ресурси (спектър), а не на вида на конкретната технология (многоканалност, висока разделителна способност, услуги за данни). По принцип, Законът за телекомуникациите регулира само два вида разрешения – за програми, предавани чрез цифрови наземни мрежи, и за програми, предавани чрез наземни аналогови радиоразпръсквателни мрежи. Само телевизионните и радио операторите предават програми чрез собствено разрешение за радиочестотен спектър на наземните аналогови радиоразпръсквателни мрежи, издадено от КРС в допълнение към програмния лиценз, издаден от CEM. Доставчиците на програми, предавани чрез цифрови наземни мрежи, нямат самостоятелно разрешение за радиочестотен спектър. Вместо това те използват услугите на организация, оторизирана от КРС за използване на DTB спектъра (мултиплексни оператори), за да излъчват своите програми. Такива мултиплексни оператори са задължени да предават лицензирани телевизионни и радио програми от вида и профила, определени от или съгласувани с CEM съгласно правилата на Закона за телекомуникациите.

Медиен плурализъм

Няма специфични правни правила или процеси за оценка на медийния плурализъм от компетентни държавни органи или за инструктиране на компании да предприемат стъпки в това отношение. Съществува общо изискване, че когато взема решение за издаване на лиценз за радио или телевизионна дейност, CEM трябва да оцени, наред с други неща, дали чрез издаването на лиценз ще бъдат създадени благоприятни условия за медийно разнообразие и плурализъм. Освен това, ЗРТ предписва, че при упражняване на своите функции CEM може да предприема мерки за осигуряване на достатъчна видимост на медийните услуги в съответствие с целите от общ интерес, като медиен плурализъм, свобода на изразяване и културно разнообразие. Освен това, ЗРТ изисква CEM да защитава свободата на изразяване, независимостта на доставчиците на медийни услуги и медийния плурализъм при упражняване на своите правомощия. По този начин, при липсата на ефективни механизми, качествената журналистика и медийната независимост могат да бъдат засегнати от липсата на плурализъм в собствениците на медии или икономическите модели.

Ключови тенденции и очаквани промени

През 2024 г., въз основа на Годишния доклад на CEM за 2024 г., въпросите, които привличат вниманието на медийния регулатор в България, са много сходни с тези на ниво ЕС. Някои от тези въпроси са медийното отразяване на войната между военната групировка Хамас и Израел, както и събитията в Руската федерация, провокирани от частната военна група Вагнер. Беше проведено фокусирано наблюдение върху отразяването на смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални и отразяването на войната в Украйна за периода от 16 февруари до 3 март 2024 г. Беше проведено и фокусирано тематично наблюдение по отношение на приемането на еврото в България и влизането на страната в еврозоната между 18 и 31 януари 2024 г.

През 2024 г. защитата на децата, като уязвима аудитория, остана приоритет на регулатора. На 15 февруари 2024 г. CEM проведе дискусия на тема „Децата и медиите“, по време на която беше представено поръчано проучване за потреблението на медии от деца. Резултатите от проучването показват, че телевизията е най-широко консумираният вид медия сред децата, като значително мнозинство (67%) гледат телевизия ежедневно. Освен това, през 2024 г. CEM прие документ, озаглавен „Препоръчително време пред екрана за деца и насоки за използване на медийно и онлайн съдържание“. Препоръките са насочени предимно към защитата на децата и подкрепата на възрастните, като се подчертава, че екраните – и особено качественото съдържание – могат да предложат множество ползи в области като образование, дигитална грамотност и достъп до култура.

На 11 април 2025 г. в Държавен вестник беше обнародван Законът за изискванията за достъпност на продукти и услуги. Този законодателен акт се прилага, наред с другото, за услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги. Законодателството не се прилага за предварително записано медийно съдържание с фиксирана продължителност, публикувано преди 28 юни 2025 г. на уебсайтове и мобилни приложения. Новият закон регулира изискванията за достъпност на продукти и услуги; процедурата за оценка на съответствието на продуктите с тези изисквания; задълженията на икономическите оператори, които пускат продукти на пазара или предоставят услуги; надзора на продуктите, предоставени на пазара и/или пуснати в експлоатация; и контрола на съответствието на услугите с изискванията за достъпност. CEM е определен за надзорен орган за услугите, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги.